разделение

Нищо стабилно не ни чака. Нека не си правим илюзии. Противоречията между политическите сили са сериозни, не са само на ниво личности. Разделенията са реални и не мисля, че ще изчезнат, дори да разчитаме на консенсус по някои теми.
Това коментира социологът Марчела Абрашева в интервю пред БНР.
Според нея политическите формации в парламента трябва да си взаимодействат, въпреки че няма как преодолеят различията:
“Имаме партии, които чертаят червени линии и партии, които са против ЕС, но в крайна сметка имаме председател и действащ парламент. Председателят Наталия Киселова е специалист по конституционно право и тя би могла да помогне, още повече че трябва да се утвърждава и като политическа фигура”.
Абрашева смята, че от една страна е важно политиците да са отговорни, но от друга, “наистина между първата и втората има сериозни разногласия, не само на думи”.
“Не можем да предвидим резултата. На първо време е видно, че ГЕРБ иска да успее да направи правителство, но от друга страна е натис..

Конфликтът в Украйна се превърна в борба за минералите и енергийните богатства на страната, пише испанското издание Rebelion. На Запад вече се говори за административното деление на страната на окупационни зони под контрола на съюзническите сили.
Икономиката на Украйна е разрушена. Кой ще поеме нейния товар?В конфликта в Украйна е заложен много повече от контрол над територията на страната. Той отново засили борбата за дълбоко вкоренените исторически и икономически интереси в Източна Европа. Държави като Полша отново се борят за своите бивши източни земи, опитвайки се да „заличат“ границите на Украйна и да анексират съседни територии според логиката на териториална и икономическа експанзия.
Но Полша не е единственият участник в спора за бъдещето на Украйна. Този спор включва сили като Германия, Румъния и Великобритания, всяка от които има свои геополитически и икономически интереси.
Някои доклади, приписвани на НАТО, предполагат възможно административно разделение на Украйн..

На 27 ноември 1919 година, точно преди 105 години, е подписан най-черният договор в историята на България – Ньойският. Сключен е в парижкото предградие Ньой сюр Сен, откъдето идва и името му.
Договорът е между Антантата (победителите от Първата световна война) и България – една от победените, които са част от Централните сили. Страната ни е представлявана от премиера Александър Стамболийски, който е начело на родната делегация.
Отношението на французите към пратениците ни е било като към военнопленници. Техният достъп до външния свят е бил изключително ограничен. Още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение. Александър Стамболийски получава договора като диктат, т. е. без право да го обсъжда и коментира, може само да го подпише.
Според някои източници, когато го подписвa, министър-председателят чупи златната си писалка, а ръцете му силно треперят. При завръщането от Париж, слизайки от влака..