еврозона

България трябва да се концентрира върху приемането на бюджет, който да помогне на страната ни да влезе в еврозоната. Това посочи в ефира на NOVA управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
По думите ѝ страната ни е напът да реши проблема с по-високата инфлация, като прогнозите са тя да бъде 2,6% през следващата година. Към момента процентът е 2,8.
„Но ако през този период решим да харчим повече, отколкото имаме, и в нашите критерии за еврозоната се появи нова дупка – този път бюджетен дефицит, действително ще отложим влизането си.
Отлагахме го вече няколко пъти, време е да си кажем, че се стягаме и довеждаме тази работа докрай, както стана с Шенген”, посочи Георгиева.
Бюджет 2025Относно критиките, които дойдоха от БНБ към Бюджет 2025, управляващият директор на МВФ посочи:
„Това не се случва често и според мен се случи обективно по една единствена причина. В Европейската централна банка работят много добре с Българската народна банка, Ком..

„Така както е направен проектобюджетът за 2025 г. е неизпълним. Дори и да го гласуват, той ще може да се изпълнява може би в едно тримесечие.
След това биха се наложили някакви корекции. От тази гледна точкатой е провокация, която трябва да пречи да се създаде правителство“, това заяви финансистът Левон Хампарцумян.
По думите му, ако този проектобюджет бъде приет, „трябва да целунем мечтата за еврото за довиждане и повече да не се занимаваме с това“.
„В момента сме в процедура, която ще завърши с катастрофа“, допълни Хампарцумян в сутрешния блок на bTV.
По думите му трябва да се направи по-реалистичен проект на бюджет, който е изпълним и който да може да се съобрази със стратегическите цели не на това финансово министерство, а в стратегическото развитие на държавата занапред.
Според бившия социален и икономически министър Лидия Шулева няма добра дума за този бюджет и се съгласи с Левон Хампарцумян, че той е провокация.
„3-годишната рамка е притеснителна, ..

„Така, както е направен проектобюджетът за 2025 г., е неизпълним. Дори и да го гласуват, той ще може да се изпълнява може би в едно тримесечие.
След това биха се наложили някакви корекции. От тази гледна точкатой е провокация, която трябва да пречи да се създаде правителство“, това заяви финансистът Левон Хампарцумян.
По думите му, ако този проектобюджет бъде приет, „трябва да целунем мечтата за еврото за довиждане и повече да не се занимаваме с това“.
„В момента сме в процедура, която ще завърши с катастрофа“, допълни Хампарцумян в сутрешния блок на bTV.
По думите му трябва да се направи по-реалистичен проект на бюджет, който е изпълним и който да може да се съобрази със стратегическите цели не на това финансово министерство, а в стратегическото развитие на държавата занапред.
Според бившия социален и икономически министър Лидия Шулева няма добра дума за този бюджет и се съгласи с Левон Хампарцумян, че той е провокация.
„3-годишната рамка е притеснителна..

Осезаем ръст в подкрепа на българите за еврозоната – с 9 пункта до 46 на сто, отчита Националният доклад за България от есенното издание на “Стандартен Евробарометър”, проведено между 11 октомври и 1 ноември, предава БНР.
Данните за нагласите на българите обаче показват, че оставаме разединени по въпроса, защото точно толкова процента – 46 – са против въвеждането на еврото.
За сравнение – в целия ЕС подкрепящите единната европейска валута са 74 на сто.
Около две трети от българите смятат, че свободното движение е основният положителен резултат от членството в ЕС, сочи докладът. От това произтича и широката подкрепа за свободното движение на гражданите, които могат да живеят, работят, учат и правят бизнес навсякъде в ЕС – 85 на сто българи спрямо 84 на сто граждани от Общността.
Положителната представа за ЕС е по-висока в България, отколкото на средноевропейско равнище – 52% спрямо 44%.
Приблизително половината българи възприемат руската инвазия в Украйна като заплаха за сигурността к..

С предстоящото поскъпване на тока и водата, както и с връщането на ставките на ДДС за хляба и ресторантите на стандартното ниво от 20 на сто, страната ни може да забрави за влизане в еврозоната от средата на 2025 г. и следващата възможна дата става януари 2026 г.
Инфлацията в страната ни през ноември е 0,6%, основно в резултат на поскъпване на храните, показват данни на Националния статистически институт. А годишната инфлация нараства до 2,1%, при 1,8 на сто към края на предходния месец, пише „Труд“.
Един от критериите за влизане в еврозоната е инфлацията ни да не е с повече от 1,5 на сто над инфлацията в страните от еврозоната с най-ниска инфлация.
Но за изпълнението на този критерий се взима предвид средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени, тоест според потребителската кошница за страните от ЕС. Измерена по този показател годишната инфлация в страната ни към края на ноември намалява до 2,8%.
Ценова стабилностТака страната ни се доближа..

Ако има резерв в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3 процента дефицит от брутния вътрешен продукт (БВП), той ще бъде заделен, за да подпомогне бюджета за 2025 година.
Това каза във времето за първия парламентарен блицконтрол на 51-вия парламент вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова.
В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лева, както се твърди, посочи министърът. Изпълнението на бюджета сега е с 2 процента дефицит от БВП.
“Предвидени са плащания за капиталовата програма на министерствата и по капиталовата програма на общините. Към октомври дефицитът беше 2 процента от БВП, а към ноември – 1,9 на сто, тоест няма нарастване на разходите”, каза Петкова.
По думите й в приходната част на бюджета са заделени 75 млрд. лева приходи.
Парите по ПВУ още се чакат”Данъчно-осигурителните приходи, заложени в бюджета, ще бъдат изпълнени и дори преизпълнени. Второто и трето плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха планирани, но парите не ..

Предложеният бюджет е вреден за България.
Това каза по БНТ лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов.
“Трябва да бъде възстановена капиталовата програма. Бюджетът цели влизане в еврозоната в ущърб на българската икономика. Влизането в еврозоната е смърт за спестявания, за икономика, за земеделието и други отрасли”, посочи той.
“Ще вкараме огромни поправки в целия бюджет. Единственото, което може да бъде подкрепено, е текстът, който касае подземните богатства”, заяви Костадинов.
Направен за еврозонатаСпоред него предложеният бюджет е изключително рестриктивен и е направен за еврозоната.
“Икономиката е в криза заради общата рецесия в ЕС и затова не може да стигне 3 процента дефицит. Да вкарваш България в еврозоната е престъпление”, допълни той.
Възможно е да се получи “шизофренично” правителство, каза Костадинов.
Той се обяви за възстановяване на наборната служба.
„България ще стане огромен бежански лагер заради Шенген”, предупреди Костадинов.

Бюджетът не изглежда никак реалистичен. Това заяви пред БНР икономистът Владимир Сиркаров.
“Критиките са логични. Виждаме едно нагласяване на данните, свързано с това да се получи 3% бюджетен дефицит.
Има много въпросителни – залагат се сериозни приходи, които не кореспондират нито с прогнозите за растеж на икономиката, нито с инфлацията. Меко казано е преувеличена опцията за приходи, което неизбежно ще доведе и до риск за разтваряне на дефицита.
Още в средата на годината ще стане ясно, че подобна рамка няма как да се изпълни и ще се пристъпи към ревизии и по-сериозни стъпки по оптимизиране на разходната част.
В момента икономиката се държи относително стабилно. В този контекст обаче не може да очакваме много сериозен ръст на приходите”.
“Рамката на бюджета е известна, тя показва, че ние се стремим към еврозоната така, както сме заявили, повишават се доходите на българските граждани и се запазват данъчните ставки на основните преки и косвени данъци”, обясни служебният премиер Д..

Министерският съвет прие държавния бюджет и бюджетите на здравната касата и на Държавното обществено осигуряване.
Както БЛИЦ съобщи, БНБ се обяви категорично против проектобюджета за 2025 г., защото застрашава приемането на еврото и се създават рискове за изпълнението на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит и критерия за ценова стабилност.
Според институцията високия растеж на текущите бюджетни разходи ще доведе до наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата.
А служебният премиер Димитър Главчев предупреди, че кабинетът е готов да изтегли проектобюджета, ако депутатите надхвърлят 3-процентния дефицит, който е условие за влизането ни в еврозоната.
Новината за приемането на бюджета беше съобщена от служебния министър на финансите Людмила Петкова след заседанието.
Министър Петкова припомни, че Министерството на финансите е подготвило анализ за тенденциите за нарастване на приходите и разходите.
„Още през септември беше установено, че раз..

Българската народна банка изрази становище по Проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г. Тя е категорично против проектобюджета и неговото приемане.
„В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд”, пишат в своята позиция от БНБ.
Институцията допълва, че „продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Ма..