бнб

България трябва да се концентрира върху приемането на бюджет, който да помогне на страната ни да влезе в еврозоната. Това посочи в ефира на NOVA управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.
По думите ѝ страната ни е напът да реши проблема с по-високата инфлация, като прогнозите са тя да бъде 2,6% през следващата година. Към момента процентът е 2,8.
„Но ако през този период решим да харчим повече, отколкото имаме, и в нашите критерии за еврозоната се появи нова дупка – този път бюджетен дефицит, действително ще отложим влизането си.
Отлагахме го вече няколко пъти, време е да си кажем, че се стягаме и довеждаме тази работа докрай, както стана с Шенген”, посочи Георгиева.
Бюджет 2025Относно критиките, които дойдоха от БНБ към Бюджет 2025, управляващият директор на МВФ посочи:
„Това не се случва често и според мен се случи обективно по една единствена причина. В Европейската централна банка работят много добре с Българската народна банка, Ком..

Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2.0% през първото тримесечие на 2026 г., на основата на оценка по чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери, комбинираното изискване за буфер, ограниченията върху разпределенията и препоръката за допълнителен собствен капитал.
Тъй като стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.
Считано от 1 октомври 2024 г. БНБ въведе изисквания за показателите за кредитните стандарти при отпускане и предоговаряне на кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти.
Кредитната динамика в този сегмент и свързаните с нея пот..

Чуждите инвестиции в българската икономика през 2024 г. се сриват с цели 65%. Това показват най-новите данни на БНБ към края на октомври, цитирани от “Сега”.
Влошената обстановка на традиционните за България пазари в Европа и света, както и политическата несигурност в страната, карат чуждите инвеститори да ни заобикалят, а тези, които вече са тук – да се въздържат да разгръщат дейност у нас.
Спадът на чуждестранните инвестиции тази година върви по всички направления.
Първо, силно намалява потокът от дялов капитал, който представлява вноски на чуждестранни компании в капитала на български дружества и е показател за дългосрочен инвеститорски интерес. Ако миналата година за периода януари-октомври под формата на дялов капитал в страната са влезли 786 млн. евро, то тази година те са едва 47 млн. евро.
Не само, че притоците на свеж капитал отвън в българската икономика намаляват, но и през третото тримесечие от страната ни са изтеглени 165 млн. евро инвестирани преди това от чужди компании…

Този бюджет е правен в час по “Труд и творчество”. На мястото на Людмила Петкова бих го изтеглил моментално, преди НС да му е завъртяло звучна двойка!
Това написа народният представител от ГЕРБ Делян Добрев по повод предложения проектобюджет от финансовото министерство за следващата година.
Множество икономисти призоваха бюджетът, предложен от Людмила Петкова, да не бъде приет в Народното събрание, като дори БНБ изрази отрицателно становище към него.
Кой ни докара до това дередже?”Владислав Горанов (МФ 2014 – 2020): В бюджета на Петкова чета отчаяние, числата не са верни и хората са подведени
Симеон Дянков (МФ 2009-2012): Ако се приеме този бюджет, еврозоната ще е след 2029. Дефицитът в бюджета не е 3, а 8%.
Иван Костов (МФ 1990 – 1992, ПМ 1997 – 2001): Ако бъде приет този бюджет ни очаква втора Виденова зима
P.S. И да не забравим! Кой ни докара до това дередже?, написа още Делян Добрев.

Ако Бюджет 2025 не бъде приет, рисковете за държавата са големи. Предложеният проектобюджет може да бъде поправен между първо и второ четене.
Това каза доц. Йосиф Аврамов – председател на Управителния съвет на Консултантския център по европейски програми, в ефира на Радио “Фокус“.
Това по думите му няма да е прецедент.
“Не е проблем, правело се е и преди, и сега е възможно да бъде коригиран. Но ако политическите сили не се разберат и има избори март или април, бюджетът ще бъде приет чак през юли. Това стана през 2022 г.“, припомни той.
Доц. Аврамов отбеляза, че БНБ е дала много конструктивни бележки по бюджета и е добре те да бъдат обсъдени и взети предвид между двете четения.

Една от най-големите слабости на проектобюджета за 2025 г. е нарастването на разходната част със 17.5 милиарда, а приходната – с 20 милиарда лева, посочи експертът. Заложените големи увеличения в трите сектора на държавната администрация са предпоставка за по-висока инфлация.
Няма пари”З..

Ако управителят или подуправител на Българската народна банка се съгласят да бъдат назначени за служебен министър-председател, те трябва да подадат оставка от заеманата от тях позиция в централната банка, предава БНР.
Това предвиждат одобрен от служебното правителство проект за промени в Закона за БНБ.
Целта е по този начин да се гарантира спазването на институционалната независимост на банката.
От правителствената пресслужба посочват, че проектът е съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка, които са изразили своите положителни становища по него.

Българската народна банка изрази становище по Проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г. Тя е категорично против проектобюджета и неговото приемане.
„В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд”, пишат в своята позиция от БНБ.
Институцията допълва, че „продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Ма..

Много близо сме до въвеждането на еврото.
Това ще стане след като изпълним критерия за ценовата стабилност.
Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за БНТ.
По думите му, след като се изпълнят и последните критерии за приемане на еврото, тогава всичко е в полето на политиците. Политическата нестабилност остава основен фактор и заплаха за влизане в Еврозоната и приемане на еврото, изтъкна Димитър Радев.
И увери – техническата инфраструктура за превалутиране на лева в евро е готова.
България не би се отказалаДимитър Радев е на мнение, че няма знаци, които да показват, че България би се отказала от приемането на еврото.
За приемането на Бюджет 2025, Радев заяви, че е реалист и това, което трябва да се направи, е да се даде широка подкрепа за позитивен дневен ред на страната с политическа консолидация, институционална консолидация и фискална консолидация.
Може да се дискутира темата за бюджета, когато се види точно какъв ще е проектобюджета, посочи гуверньорът на БНБ.

Важно съобщение от генералния директор на държавния ни трезор.
БНБ се обяви против облагането на свръхпечалбите на банките с 10%. Според гуверньора Димитър Радев мярката, която се обсъжда за справяне с недостига в хазната догодина, ще “оскъпи кредита”.
Централният банкер предупреди, че банковият сектор е единственият стабилен в България, а подобна мярка ще “отнеме от финансовата стабилност на страната”.
Банките внасят 1,2 млрд. лв. в бюджета тази година, а мярката ще им отнеме още един милиард, предава БНР.
Ден на банкераРадев говори по време на традиционното отбелязване на Деня на банкера, организирано от Асоциацията на търговските банки у нас.
Според гуверньора през декември или януари страната ни ще отговори на ценовия критерий за присъединяване към еврозоната.

Българската народна банка (БНБ) определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки у нас, сочи съобщение на официалния сайт на институцията, пише economynews.bg.
Според решение на Управителния съвет на БНБ от 31 октомври тази година, БНБ определя шест други системно значими институции (ДСЗИ), както и нивото на буфер на индивидуална, консолидирана или на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, влизащ в сила от 1 януари 2025 година.
Според решението на БНБ другите системно значими институции са “УниКредит Булбанк” (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), “Обединена българска банка” (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), “Банка ДСК” (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), “Юробанк България” (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), “Първа инвестиционна банка” (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), “Инвест кепитъл”, “Централна кооперативна банка” (буфер за ДСЗИ в размер на 0,50 процента).
Спрямо миналогодишн..