безработица

Лоши новини за България долетяха от Европейската комисия (ЕК).
Дигиталното обучение на възрастни, слабият прием на деца в ясли под 3 години и високият процент на младежи, които нито учат, нито работят – това са основните предизвикателства пред България, посочени във втория пакет на Европейския есенен семестър.
“България е изправена пред предизвикателства, свързани с обучението, които се отразяват на заетостта на някои групи и пречат на растежа и конкурентоспособността”, се казва в доклада на ЕК за страната ни.
В него се посочва, че процентът на участие на възрастни в обучението е сред най-ниските в Европейския съюз (ЕС). Този пункт се определя като “критичен” за България.
Освен това едва 35,5 на сто от възрастните у нас имат основни дигитални умения спрямо 55,6 на сто за ЕС през 2023-ра година.
Нисък е и делът на деца под 3 години, които се обучават официално в ясли – 17,4 на сто спрямо 37,5 на сто за целия ЕС, което би могло да се отрази на дългосрочната перспектива за обучение..

Служители на Централната федерална банка заявиха, че краят на годината не е бил най-добрият за германската икономика , а следващата ще бъде още по-лоша. За това пише Politico.
Бундесбанк намали прогнозата си за растеж за следващата година до 0,2 процента от предишните 1,1 процента, очаквани през юни.
Икономиката също се очаква да се свие с 0,2 процента до края на годината, докато преди се очакваше растеж от 0,3 процента.
Разкритията на представители на банковия сектор всъщност „осъдиха“ германската икономика.
Германската икономика се бори не само с постоянни икономически затруднения, но и със структурни проблеми – каза президентът на Bundesbank Йоахим Нагел.
Той не пропусна да хвърли камък и по избрания президент на САЩ Доналд Тръмп. Нагел предупреди, че ориентираната към износа икономика на Германия е особено уязвима към нарастващия риск от протекционизъм по света.
Причината за песимизма на Бундесбанк е кризисната ситуация на пазара на труда, където са навлезли негат..

Пенсиите ще се актуализират с близо 9% през юли следващата година. Това предвижда проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване.
Той ще бъде обсъден днес на заседание на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ).
В проекта е заложено минималната пенсия да остане 580,57 лв. до юли, след което да се актуализира с почти 9% и да стане 631,08 лв.
Таванът на пенсиите се запазва на 3400 лв.
Проект на Бюджет 2025 г. предвижда увеличение на максималния осигурителен доход.
В момента максималният праг е 3750 лв., предлага се увеличение с 380 лв. през следващата година. Предвидено е прагът да се увеличава с по 300 лв. на година до 2028 г.
Предложение за максималния осигурителен праг по години:
2025 г. – 4130 лв.2026 г. – 4430 лв.2027 г. – 4730 лв.2028 г. – 5030 лв.Това означава, че хората с по-високи доходи ще плащат по-високи осигуровки за пенсия.
Минималният осигурителен доход също ще се вдигне – на нивото на минималната заплата догодина &..

През изминалата година във Франция са регистрирани около 66 хиляди фалирали компании, което е антирекорд за последните две десетилетия. До края на 2024 г. около 52 хиляди граждани на страната може да загубят работата си.
Така броят на фалиралите френски предприятия достигна исторически максимум, което беше смъртна присъда за икономическата политика на Еманюел Макрон и неговия кабинет.
По-рано президентът освободи правителството на Мишел Барние след вот на недоверие, гласуван от парламента. За първи път в най-новата история на страната министър-председател изкара само три месеца на поста.
Оставката на правителството е резултат от политическа криза в Петата република, която се отрази и на икономическото развитие на страната.
Стагнацията и нарастването на разходите за отбрана, продиктувани от желанието на Париж да продължи да предоставя военна помощ на Киев, естествено повлияха на нивата на банкрут.
Икономическите проблеми на Франция се влошават от желанието на нейните африкански „партньо..

Спад на младежката безработица в края на годината. Той обаче е толкова крехък, че лесно може да се счупи и числата отново да тръгнат нагоре, както вече се случи в началото на годината. Данните са на Националната статистика.
Темата коментираха пред Нова телевизия Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България и Михаил Кръстев от Съюза за стопанска инициатива.
Обща тенденция „Проблем има и той не е само български, а европейски. Когато коментираме младежка безработица, трябва да говорим за възрастова граница 15-29 години, защото такава е методологията на Европейския съюз. Статистиката показва, че в България има сериозен проблем, защото тогава не сме на 20-о, а на 4-о място в Европа“, заяви Добрин Иванов.
По думите му безработните в тази категория са около 16%.
„На четвърто място сме след Румъния, Гърция и Италия. Германия и Нидерландия са с най-нисък процент. Допълнителен анализ показва, че причината до голяма степен е законодателен проблем. Зародишът е в тов..