предизборен плакат

Бай Халил е възрастен човек. Леко прегърбен, но сякаш единствено добрините в целия живот са се отразили по него. Отпечатък, в който спомен за лошото няма. Той го е изпъдил. Усмихнат, ведър, с дълбоки очи, попили всичко от този свят на греховете.
„Ако не беше Държавна сигурност, тоя Доган сигурно и университет нямаше да завърши“, казва в шеговит тон Халил, цитиран от 24rodopi.com.
Тресе се от смях. Не му пука.
„Момче, стигнах до тази възраст без да скланям глава пред никого. Уважавах единствено началниците си по онова време, но защото бяха достойни хора. Умни и правеха умни неща. Сегашните само постове ги вълнуват…“, изрича 89-годишният мъж…
„Момчето“ – така Доган се обръща към Делян Пеевски. Дори го бе шубе да произнесе името му.
Това момче го прати в политическото небитие. Без сараи, без хора, освен шайката нагаждачи, без електорат. От Доган останаха само предизборните плакати. Защото Падишахът се гнусеше дори да слезе до хората…