партии

Невъзможността да се избере председател на 51-вото Народно събрание влияе негативно върху имиджа на страната ни.
Това коментира бившият министър-председател Симеон Сакскобургготски пред БНТ.
Той изрази надежда, че партийните страсти ще бъдат преодолени.
Какъв имидж даваме?”Аз поради това, че съм живял голяма част от живота си в чужбина, винаги имам едно око към чужбина и питам: Какъв имидж даваме пред света?
Това е, което много ме боли и се надявам, че ще настъпи не само желанието, волята, но че ще се преодолеят тия страсти, партийни бих казал, и да погледнем на общото, най-вече на Отечеството”, коментира Симеон Сакскобургготски.

Само 17 политически формации от 19 партии, 9 коалиции и един инициативен комитет са подали отчет пред Сметната палата за предизборната кампания.
Вотът беше на 27 октомври 2024 г.
Срокът за представяне на документите е 6 декември 2024 г. и това е задължително според Изборния кодекс. Отчетите за приходите, разходите и поетите задължения за плащане на предизборната кампания трябва да се представят в 30-дневен срок, съобщава Нова.
Отчетът трябва да се изпрати от представляващия партията, коалицията или инициативния комитет на хартиен и електронен носител, придружен с извлечение от банковата сметка. Към отчета се прилагат декларациите за произход на дарените средства, както и на предоставените средства от кандидат или член на инициативен комитет, когато са в размер над една минимална работна заплата.
Отчет и на доставчиците на медийни услугиПредвидените глоби за недеклариране на даренията за кампанията са от 2000 до 10 000 лв.
Когато декларираните приходи и извършените разходи във връзка..

Няма нищо политическо в тази т.нар. битка за председател на Народното събрание. Вотът на избирателите е ясен – не се дава мнозинство на никоя партия. В цивилизования свят този вот означава, че трябва да се инициира съгласие и мнозинство между отделните партии, като отговорността по принцип е у първата политическа сила.
Това обясни в ефира на NOVA NEWS преподавателят по конституционно право Борислав Цеков.
Според него партиите са нарушили едно златно правило в европейската демокрация, а именно, че първата политическа сила излъчва председателят на парламента, а всички останали – подгласниците.
В момента групи с по 10-11 депутати имат претенции към председателския пост. Това са тяснопартийни интереси, а не обществени или национални. Поведението на политическата ни класа е примитивно и инфантилно, тук вече говорим за африканизация на политиката, защото нямаме партии, а враждуващи помежду си племена, каза още конституционалистът.
Борислав Цеков не спести критики и по отношение н..

Кръгла маса е нелепо наименувание на това, което искат да направят БСП. Те искат очевидно да направят свободен разговор, защото досега разговорите на една политическа сила с всички останали досега не дават резултат.
Това заяви в ефира на Нова тв политологът проф. Румяна Коларова.
“ГЕРБ и ПП-ДБ изглеждат като два бързи влака, които са се насочили един срещу друг и нямат никакви спирачки”, добави тя.
“Главното са две неща, които седят в центъра. Едното е нерегламентираното разпределяне на порциите и второто е евроинтеграционните ни стъпки, които предстоят и прекъсването на руското влияние, което става все по-заплашително. Това са двата основни проблема, които това НС трябва да реши”, смята журналистът Гого Лозанов, който също бе в студиото.
“Нищо чудно предварително да е заложен крайният изход, който да е отново да се запази сегашното служебно правителство. Създава се един голям театър, за да се запазят тези две тенденции – разпределянето на порциите с нерегламентирана власт и да се за..

В писмо, изпратено до медиите, БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА отправи послание към ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Възраждане, АПС, ИТН и МЕЧ за намиране на изход от политическата криза и стигане до консенсус, относно това кой да бъде председател на Народното събрание.
В писмото от БСП отново изтъкват авторитета на кандидата си, доц. Наталия Киселова, и призовават партиите за обща среща утре.
Ето какво пишат БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Първото заседание на 51-ото Народно събрание започна на 11 ноември и все още продължава. Ние се намираме в безпрецедентна ситуация и е наложително да намерим изход от нея.
Република България е на прага на конституционна криза, а влизането в такава ще предизвика тежки последици за развитието на страната.
Разпадът на държавността вече е видим и доведе до блокаж на законодателния орган. Време е да се загърби тясно партийният интерес, за да се покаже държавническо отношение и лидерство.
В опит да бъде намерен изход от си..

Когато има политическа несигурност и се подготвя щедър бюджет с широки пръсти, това означава непрозрачно харчене и увеличаване на разходи, които са социални и политически чувствителни. От “България може” приканваме да се подходи отговорно и дупката в бюджета да бъде запълнена с оптимизация, със замразяване на някои разходи и доходи, които не са добре разчетени във времето. Това каза съпредседателят на партия “България може” Кузман Илиев пред “Фокус”.
Според него, ако политическите партии подходят отговорно по отношение на бюджета, това ще даде сигнал, че държавата не се движи без посока и непредсказуемо. “Ще успокоим изключително много предприемачите и ще върнем доверието на хората, че политическата неразбория не означава непременно икономическа криза”, смята Илиев.
Политическа кризаПо думите му всички политически партии в момента се възползват от безвремието, в което се намира държавата.
Постоянните дефицити в бюджета вече са хроничен проблем и се превръщат в дълг, посочи икономистът…

Основните политически партии са в плен на зависимости и това не ги прави свободни да взимат решения, дори да осъзнават, че те са полезни. В момента не се влагат усилия за решаване на сложните задачи в полза на обществото и държавата, а се влагат в полза на защита на самите тях. Когато го правиш заради това, ти не си лидер, а си оцеляващ. Това каза политическият психолог проф. Антоанета Христова, цитирана от “Фокус”.
Тя коментира случващото се в коалицията ПП-ДБ, като призна, че не е сигурна дали действително има разрив между коалиционните партньори, или действията им не са вътрешно комуникирани.
“Когато не можеш да коментираш една политическа партия и намеренията й са неясни, това означава, че това не е политическа партия, че тя не изпълнява основната си функция – да излъчва ясни послания към избирателите си“, заяви политическият психолог.
Кризата на парламентаризма според нея започва през 2020 г. с т.нар. “псевдореволюция“. “Това, което беше тръгнало да се стабилизира тога..

Очевидно е, че в работата Народното събрание все по-мощно нахлуват външни задкулисни фактори, които внасят допълнително напрежение и блокират възможността да се вземат разумни решения.
Драматичният начин на протичането на избора на председател днес показва в каква степен противоборството между различните фракции в българското общество и около българската държава е достигнало до краен предел и по какъв начин това противоборство блокира работата на парламента. Това каза политологът проф. Огнян Минчев по Радио “Фокус”.
Проф. Минчев вече е част от дрийм тийма топ анализатори на агенция “Галъп”.
Видими са много ясни знаци, които демонстрират тази дълбока криза на разпад, в която е влязъл българският парламентаризъм, заяви той, като по думите му поведението на част от лидерите и народните представители не изразява логиката на тяхната политическа принадлежност.
Пример за това са поисканите от ПП оставки на Даниел Лорер и Явор Божанков заради това, че те не са подкрепили Силви Кирилов за предс..

Депутатите ще възобновят заседанието си в 11:00 часа днес в нов опит да изберат председател на 51-вото Народно събрание.
Вчера и шестият опит да бъде излъчен председател на парламента беше неуспешен. Ръководещият заседанието най-възрастен народен представител Силви Кирилов прекъсна заседанието и обяви, че то ще продължи на следващия ден.
При шестата процедура за избор на председател бяха номинирани същите кандидати – Рая Назарян от ГЕРБ-СДС, Петър Петров от „Възраждане“, Наталия Киселова от „БСП-Обединена левица“ и Силви Кирилов от „Има такъв народ“. На балотаж отново отидоха Рая Назарян и Силви Кирилов, но никой не получи нужния брой гласове, за да оглави законодателната институция.
На втория тур Рая Назарян подкрепиха 69 депутати от ГЕРБ-СДС, а Силви Кирилов – 100 народни представители от „Продължаваме промяната“ („Демократична България“ не участваха в гласуването), „Възраждане“, „Алианс за права и свободи“, „Има такъв народ“ и „Морал, единст..