евро

Държавни структури и общини започнаха да правят промени в тарифите си и да представят цени на услуги и в евро заради обнародвания през лятото Закон за въвеждане на еврото в Република България, пише Труд бг.
В портала за обществени консултации към Министерския съвет е публикуван проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Текстовете уреждат събираните от ДКСБТ държавни такси в евро като парична единица съобразно параграф 6 от Закона за еврото, който е поставил срок от 6 месеца от влизането му в сила изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове.
Проверка установи, че централи и местни администрации в страната са започнали изготвянето на цени и в евро, като навсякъде в документите се уточнява, че те ще влязат в действие едва след датата на въвеждане на еврото в Република България.
Все още страната ни няма точна дата за приемането на еврото и една от коментираните такава ..

Европейската комисия замрази второто плащане от 1 милиард и 200 милиона лева по Плана за възстановяване за България.
Причината – неизпълнени реформи. Това ще отвори още по-голяма дупка в бюджета, защото тези средства бяха заложени като приход.
Кореспондентът на bTV в Брюксел Десислава Минчева обясни, че има само два сценария за развитие – единият с частично замразяване на средствата, а другият – съвсем да спре парите.
„Брюксел смята, че не сме изпълнили 9 от ангажиментите си. Пари ще се дадат само за завършени реформи, не за обещание за промяна. Така ЕС ще работи вече за всички направление. България има време да обжалва – един месец. След това ще ѝ се дадат още 6, за да докаже, че поне прави нещо по реформите“, обясни Десислава Минчева.
Тя уточни, че някои държави са на шести транш по плана, а ние сме спрели на втори. Реформите трябва да са приключили до 2026 г.
„Те минават през парламента, а него на практика го няма. Трябва да работим за либерализац..

България има половин година, за да извърши необходимите реформи, иначе ще бъде лишена от 653 милиона евро, които трябва да получи по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост. Това съобщиха от Комисията, предаде БНР.
Причините са неизпълнение на 8 основни цели и една подцел.
Според Комисията, страната ни не е изпълнила изисквания във връзка с либерализацията на енергийния пазар, законодателната рамка за насърчаване на електропроизводство от възобновяеми енергийни източници, пътна картата към климатична неутралност.
Не е влязла в сила и изменената правна рамка за защитените свидетели, според директивата на ЕС.
Има забележки и по въпроса за борбата с корупцията и антикорупционната комисия, която трябва да е политически независима.
Същото важи и за подобряване на ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет в предотвратяването и борбата с корупцията в съдебната власт, влизането в сила на правна рамка за задължителна съдебна медиация и на закона за личния фалит. Неизп..

Курсът на еврото днес се върна над прага от 1,05 долара, съобщиха германски финансови издания.
В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1,0544 долара или над снощното си равнище.
Европейската централна банка определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1,0531 долара.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Стоян Панчев каза какво ще се случи, ако влезем сега в еврозоната.
“Ще има едно бързо покачване на лихвите в България и най-вероятно сериозно укротяване на този сектор. Може да видим и избухване този имотен балон, за който всички говорят.
Ще стане по-трудно за някои хора да си плащат ипотеките, но ще паднат цените на имотите и ще видим една корекция на пазара, което между другото може и да е здравословно, но със сигурност в този момент при влезането ни в еврозоната това ще се случи”, коментира той по bTV.
Финансовият експерт обясни още как да се справяме с месечните разходи. Според него приоритет са задължителните плащания всеки месец, като сметки, ипотека и разходи за транспорт.
“Всичко това трябва да е относително ниско, примерно 30 процента от нашите доходи, а след това, ако един месец заради коледните празници или Черния петък харчовете са повече, няма да е проблем.
Особено, ако видите някаква възможност да спестите чрез покупка или по някакво намаление, трябва да се възползвате. В..

Селска къща в България, която не се нуждае от основен ремонт и вече е годна за живеене, струва поне 40 хил. евро, казват експерти по недвижими имоти, пише Труд бг.
За тази сума можете да намерите оферти на 25-40 км от големите (като например Бургас) или 10–15 км от малките градове (Средец, Карнобат, Ямбол).
Но ценовият диапазон на къщите е много широк. Може да бъдат намерени и къщи за 15-25 хил. евро, които се нуждаят от основен ремонт, както и луксозни имения за стотици хиляди и дори милиони евро.
За цените на къщите от основно значение е не само самият имот, а и средата около него – дали селото е оживено, колко са постоянно живеещите хора, има ли в селото магазин, аптека, ресторант и т.н.
От съществено значение е и дали има хубав път до селото, както и качеството на водата.
Основното търсене на селски къщи е от българи, но на пазара има и чужденци – поляци, датчани, холандци, германци. Има и рускоговорящи купувачи.
В някои случаи руснаците носят парите в брой. По принцип ..

Най-благоприятният изход от режима на паричен съвет е присъединяването ни към еврозоната.
Това каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов в лекция пред студенти в УНСС на тема “Еврото и паричния режим”, която изнесе при закриването на инициативата “Седмица на еврото” във висшето училище.
Чобанов припомни, че паричният съвет, въведен през 1997 г., създава дисциплинираща рамка за функциониране на икономиката, както и че той е неразривно свързан с еврото.
Паричният съвет е много важен и е част от пътя ни към еврото, посочи Чобанов. Като пример за това той посочи, че през целият този период ние внасяме паричната политика на Европейската централна банка (EЦБ), а краткосрочните лихвени проценти на паричния ни пазар се доближават до тези в еврозоната.
След присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II (ERM 2) и към Банковия съюз на ЕС през 2020 г., най-ефективната стратегия е да приемем еврото възможно най-скоро, каза Чобанов.
Петър Чобанов, който е ръководи управление “Банково” в БНБ пос..

Изборите в България минаха, но все още нямаме избрано правителство. А на прага на 2025 г., надеждите на всички са за едно по-светло бъдеще. Новините от последните дни, че ще влезем съвсем скоро и в сухопътния Шенген, а след това и в Еврозоната, ни дават такава увереност.
Въпреки това сме изправени пред сериозни въпроси свързани с държавния бюджет, данъците, доходите, инфлацията, но и външни фактори като влиянието на страните от БРИКС.
Какво да очаква България и какви трябва да са правилните ходове на страна ни в бъдеще, тези и други въпроси от агенция БЛИЦ зададохме на икономиста и финансист Румен Гълъбинов.

Румен Гълъбинов
– Ще приеме ли България еврото и кога?
– През 1997 г. в България бе въведен валутният борд и курсът на лева бе фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото.
България беше приета в чакалнята на еврозоната през лятото на 2020 г., а амбицията ни е да влезем в Еврозоната от средата на 2025 г. или най-късно от началото на 2026 г. Тогава българскат..

България е все по-близо до приемането на еврото – според Министерството на финансите, страната може да изпълни всички критерии за членство в еврозоната до края на годината, пише Марица бг.
„Вече изпълняваме изискванията и очакваме извънреден доклад до края на годината. След това остава да насрочим дата за замяна на лева с еврото“, заяви Преслав Китипов, председател на Сдружение „Институт на дипломираните финансови консултанти“, пред NOVA NEWS.
Какви са ключовите срокове?Финансовият анализатор Деян Василев пояснява, че основното предизвикателство е било инфлацията. През лятото България не е покрила този критерий, но се очаква Европейската централна банка (ЕЦБ) да направи нова оценка през декември.
„Двете възможности за приемане на еврото са средата на 2025 г. или 1 януари 2026 г. И двете опции са приемливи“, отбелязва Василев.
Кампания за информираност – ключ към плавен преходПреслав Китипов подчертава, че България може да стане първата дъ..