еврозона

2025 г. ще е изключително напрегната по линия на дефицита. Ако не се предприемат действия по ограничаване на разходите, дефицитът в края на 2025 г. може да е над 3% и реално да влезем в процедура по свръхдефицит. Това ще ни отдалечи от еврозоната поне с 2 години, коментира пред Нова телевизия икономистът Владимир Сиркаров.
Преди това той обясни, че служебният финансов министър е в сложна ситуация.
„Виждаме, че тя се опитва под някаква форма да насочи вниманието върху това, че разходите са много по-сериозни и темпът им на нарастване е по-бърз от приходите. Потенциалът за отваряне на сериозен бюджетен дефицит е огромна. Тя дава опции и мерки, но не смее да вземе решения”, коментира икономистът.
Сиркаров изрази надежда, че скоро ще има редовен кабинет, който ще трябва да предприеме действия.
„Най-вероятно първо ще се пипат капиталови разходи и по линия на общините и по линия на останалите програми. В последствия най-вероятно ще се наложи да се замразят някои увеличения. ..

Много близо сме до въвеждането на еврото.
Това ще стане след като изпълним критерия за ценовата стабилност.
Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за БНТ.
По думите му, след като се изпълнят и последните критерии за приемане на еврото, тогава всичко е в полето на политиците. Политическата нестабилност остава основен фактор и заплаха за влизане в Еврозоната и приемане на еврото, изтъкна Димитър Радев.
И увери – техническата инфраструктура за превалутиране на лева в евро е готова.
България не би се отказалаДимитър Радев е на мнение, че няма знаци, които да показват, че България би се отказала от приемането на еврото.
За приемането на Бюджет 2025, Радев заяви, че е реалист и това, което трябва да се направи, е да се даде широка подкрепа за позитивен дневен ред на страната с политическа консолидация, институционална консолидация и фискална консолидация.
Може да се дискутира темата за бюджета, когато се види точно какъв ще е проектобюджета, посочи гуверньорът на БНБ.

Община Своге обяви данъците за местните жители и в българска, и в европейска валута. В община изпреварват събитията – от януари ще са една крачка по-близо до общоевропейската валута, съобщава bTV.
Предвидено е и увеличение на налозите от следващата година. Предложението е на кмета Илия Богданов.
Данъците в общината не са вдигани от доста време, а бюджетът има нужда от нови постъпления.
Превалутирането е направено от зам.-кмета, който обяснява, че така ще са подготвени при за въвеждането на еврото.
„Сега преценихме, че необходимо известно увеличение на местните данъци и такси, които имат левово изражение, а това че ги отразяваме и в евро е само изпълнение на изискването за превалоутиране, а не повод за новия размер“, обяснява кметът Богданов.
Общините Казанлък, Банско, Търговище и Своге са първите правалутирали местните си данъци и такси.
Надеждите са, че България ще бъде приета следващата година в еврозоната.

Държавни структури и общини започнаха да правят промени в тарифите си и да представят цени на услуги и в евро заради обнародвания през лятото Закон за въвеждане на еврото в Република България, пише Труд бг.
В портала за обществени консултации към Министерския съвет е публикуван проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Тарифата за таксите, събирани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).
Текстовете уреждат събираните от ДКСБТ държавни такси в евро като парична единица съобразно параграф 6 от Закона за еврото, който е поставил срок от 6 месеца от влизането му в сила изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове.
Проверка установи, че централи и местни администрации в страната са започнали изготвянето на цени и в евро, като навсякъде в документите се уточнява, че те ще влязат в действие едва след датата на въвеждане на еврото в Република България.
Все още страната ни няма точна дата за приемането на еврото и една от коментираните такава ..

„Ако някой през 2007 година ми беше казал, че 2024 година в едно телевизионно студио ще ме питат „Защо сега“, бих била наистина стъписана“. Това заяви дипломатът и бивш министър по европейските въпроси Гергана Паси по повод приемането на България в сухопътния Шенген.
„През 2007 година – когато влязохме в Европейския съюз (ЕС), и през 2005 година – когато изготвихме текста на договора за присъединяване, подписахме го и започна ратификацията, всички живеехме със съзнанието, че 2009 година ние ще сме част от Шенген“, допълни тя в сутрешния блок на bTV.
„През 2011 година беше официално обявени, че ние постигаме техническите параметри и практически има нужда от политически тласък, за да получим тази най-ценна придобивка на обединена Европа“, посочи още Паси.
По думите ѝ голямото забавяне за приемането ни в Шенген се дължи, както на всичко, което се случва у нас, така и на това, което се случва в Европа.
Според нея 99,99% от 1 януари 2025..

Ако влезем в Шенгенското пространство, това присъединяване ще бъде предпазливо, ще ни имат доверие на етапи. Но това означава, че бентът се отприщва и България ще може да се ползва от свободно движение на гражданите и липсата на граничен контрол.
Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев, цитиран от “Фокус“.
По думите му пълноправното приемане на страната в Шенген е втората голяма крачка след приемането ни в Европейския съюз. Третата е приемането на еврото, допълни проф. Дуранкев.
Според него е възможно около средата на 2025 г. да кандидатстваме за приемане на страната в еврозоната.
Пълноправното приемане на България в Шенген би означавало голямо облекчение за туризма и за бизнес пътуванията, обясни проф. Дуранкев.
Граничният контролс Румъния и с Гърция няма да бъде премахнат веднага, но той ще бъде значително облекчен. “Да не говорим за икономическите ползи. Ще имаме годишен ръст на търговията може би от 1 милиард лева само от по-малкото чакане на границите.
Това ще намали и р..

Стоян Панчев каза какво ще се случи, ако влезем сега в еврозоната.
“Ще има едно бързо покачване на лихвите в България и най-вероятно сериозно укротяване на този сектор. Може да видим и избухване този имотен балон, за който всички говорят.
Ще стане по-трудно за някои хора да си плащат ипотеките, но ще паднат цените на имотите и ще видим една корекция на пазара, което между другото може и да е здравословно, но със сигурност в този момент при влезането ни в еврозоната това ще се случи”, коментира той по bTV.
Финансовият експерт обясни още как да се справяме с месечните разходи. Според него приоритет са задължителните плащания всеки месец, като сметки, ипотека и разходи за транспорт.
“Всичко това трябва да е относително ниско, примерно 30 процента от нашите доходи, а след това, ако един месец заради коледните празници или Черния петък харчовете са повече, няма да е проблем.
Особено, ако видите някаква възможност да спестите чрез покупка или по някакво намаление, трябва да се възползвате. В..

Най-благоприятният изход от режима на паричен съвет е присъединяването ни към еврозоната.
Това каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов в лекция пред студенти в УНСС на тема “Еврото и паричния режим”, която изнесе при закриването на инициативата “Седмица на еврото” във висшето училище.
Чобанов припомни, че паричният съвет, въведен през 1997 г., създава дисциплинираща рамка за функциониране на икономиката, както и че той е неразривно свързан с еврото.
Паричният съвет е много важен и е част от пътя ни към еврото, посочи Чобанов. Като пример за това той посочи, че през целият този период ние внасяме паричната политика на Европейската централна банка (EЦБ), а краткосрочните лихвени проценти на паричния ни пазар се доближават до тези в еврозоната.
След присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II (ERM 2) и към Банковия съюз на ЕС през 2020 г., най-ефективната стратегия е да приемем еврото възможно най-скоро, каза Чобанов.
Петър Чобанов, който е ръководи управление “Банково” в БНБ пос..

Изборите в България минаха, но все още нямаме избрано правителство. А на прага на 2025 г., надеждите на всички са за едно по-светло бъдеще. Новините от последните дни, че ще влезем съвсем скоро и в сухопътния Шенген, а след това и в Еврозоната, ни дават такава увереност.
Въпреки това сме изправени пред сериозни въпроси свързани с държавния бюджет, данъците, доходите, инфлацията, но и външни фактори като влиянието на страните от БРИКС.
Какво да очаква България и какви трябва да са правилните ходове на страна ни в бъдеще, тези и други въпроси от агенция БЛИЦ зададохме на икономиста и финансист Румен Гълъбинов.

Румен Гълъбинов
– Ще приеме ли България еврото и кога?
– През 1997 г. в България бе въведен валутният борд и курсът на лева бе фиксиран първоначално към германската марка, а след това към еврото.
България беше приета в чакалнята на еврозоната през лятото на 2020 г., а амбицията ни е да влезем в Еврозоната от средата на 2025 г. или най-късно от началото на 2026 г. Тогава българскат..