дефицит

Дефицитът ще бъде не по-малко от 5%. Такава прогноза направи пред БНР Кузман Илиев, председател на партия “България може”, след като финансовото министерство представи проектобюджета за следващата година.
“Ще има актуализация, ще има пак драми и ще си прехвърлят топката кой е виновен.
Ще се мъчим на книга да докараме, че дефицитът е 3%. Но има разлика как се получава този дефицит – дали посредством вдигане на данъците и задушаване на икономиката, или чрез овладване на разходите и административна оптимизация.
Вторият вариант, който е разумният, може да се получи само ако има различен тип политически формации, които говорят експертно и разумно, носят политическа отговорност и обясняват”.
Така не се прави бюджет, отбеляза Илиев.
“Единственото, което може да се случи, е задлъжняване, вдигане на данъците и вкарването на България в дългова спирала.
За да създаде устойчива среда за инвестиции, България трябва да е финансово благоразумна.
Еврозоната не просто започва да прилича на мираж..

САЩ са в беда, ако правителството не успее да намали бюджетния дефицит. Това написа в социалната мрежа Х американският бизнесмен Илон Мъск.
„Ако не се предприемат действия за намаляване на дефицита, Америка ще има сериозни проблеми“, написа Мъск, оприличавайки ситуацията с човек, който е изпаднал в твърде много дългове.
Yes, if action is not taken to curb the deficit, America is in deep trouble.
No different than a person who gets into too much debt. https://t.co/HxBHWhcjgH

— Elon Musk (@elonmusk) December 15, 2024През ноември 2024 г. Мъск вече предрече бързия фалит на Америка. По това време бюджетният дефицит на САЩ беше 1,69 трилиона долара. В същото време приходите за годината достигат едва 4,47 трилиона долара.

Дефицитът в предложения от служебното правителство бюджет за 2025 г. реално е твърде висок и той няма да бъде приет, прогнозира пред bTV бившият финансов министър Симеон Дянков.
„Този бюджет не е бюджет. Направен е по начин, по който финансистите не го разбират”, каза Дянков, но отбеляза, че това е добра новина.
„Повечето решиха, че финансовата министърка си е загубила ума. Само по този начин може да се обясни такъв странен бюджет. Аз познавам добре Людмила Петкова.
Не си е загубила ума. Добър финансист е. Като добър държавен служител е събрала всички обещания, минали в закони от последните парламенти, от последното редовно правителство, в което Асен Василев беше финансов министър, и ги е сложила в разходната част“, обясни той.
Повече пари за служителите на МВРЕдно такова обещание е вдигането на заплатите на служителите в МВР. „Тя го е взела и го е записала в разходната част. След което са направили приходната част и тя не излиза. След това са започнали да си из..

Бюджетът не изглежда никак реалистичен. Това заяви пред БНР икономистът Владимир Сиркаров.
“Критиките са логични. Виждаме едно нагласяване на данните, свързано с това да се получи 3% бюджетен дефицит.
Има много въпросителни – залагат се сериозни приходи, които не кореспондират нито с прогнозите за растеж на икономиката, нито с инфлацията. Меко казано е преувеличена опцията за приходи, което неизбежно ще доведе и до риск за разтваряне на дефицита.
Още в средата на годината ще стане ясно, че подобна рамка няма как да се изпълни и ще се пристъпи към ревизии и по-сериозни стъпки по оптимизиране на разходната част.
В момента икономиката се държи относително стабилно. В този контекст обаче не може да очакваме много сериозен ръст на приходите”.
“Рамката на бюджета е известна, тя показва, че ние се стремим към еврозоната така, както сме заявили, повишават се доходите на българските граждани и се запазват данъчните ставки на основните преки и косвени данъци”, обясни служебният премиер Д..

България трябва да излезе от спиралата на дефицити, но за съжаление е влязла в спиралата на компромиси, които не удовлетворяват икономическата логика, а логиката на политиците и техния електорат, а това не е правилно. Това заяви пред БГНЕС икономистът Михаил Кръстев, председател на Съюза за стопанска инициатива.
Държавните финанси и публичният сектор не се намират в добро състояние от гледна точка на управлението на държавните финанси и публичните средства.
Патологичен бюджет „Достатъчно е да погледнем какво се случи с Бюджета за 2024 г. и неговото неизпълнение както в разходната, така и в приходната част. Т.е. когато имаме сгрешен бюджет значи някой е направил грешка и нямаме оптимално управление на публичните финанси. Нещо повече индикациите, които получаваме за бюджета през 2025 г. общо взето екстраполират тази патология, която има в управлението на публичните финанси през последните няколко години, а именно трупането на дефицити и разчитане на увеличаване на данъчната тежест..

Българската народна банка изрази становище по Проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г. Тя е категорично против проектобюджета и неговото приемане.
„В резултат, предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд”, пишат в своята позиция от БНБ.
Институцията допълва, че „продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Ма..

В последните дни на годината общественото внимание е фокусирано върху финансовите мерки, които се обсъждат в контекста на новия бюджет и коледните надбавки за пенсионерите.
Коледните добавки: Възможни ли са те за пенсионерите?”Разбира се, че ще намерят пари за това”, заяви финансистът и банкер Левон Хампарцумян пред Bulgaria ON AIR по отношение на предложението за коледни добавки.
Той поясни, че държавата разполага с финансови източници, от които може да черпи, дори ако става въпрос за краткосрочни заеми. Това, по думите му, би могло да осигури тези средства за пенсионерите, като им се предостави малък повод за радост по време на празниците.
Според икономиста сумата за тези добавки е сравнително малка спрямо стопанския оборот на страната и затова би могла да бъде осигурена без значителни затруднения за бюджета.
Въпреки това, Хампарцумян отбеляза, чевъпросът не е само финансов, но и принципен.
“Дали не трябва редовно да се знае кога кой какво получава и защо го получава, е въпрос, кой..

2025 г. ще е изключително напрегната по линия на дефицита. Ако не се предприемат действия по ограничаване на разходите, дефицитът в края на 2025 г. може да е над 3% и реално да влезем в процедура по свръхдефицит. Това ще ни отдалечи от еврозоната поне с 2 години, коментира пред Нова телевизия икономистът Владимир Сиркаров.
Преди това той обясни, че служебният финансов министър е в сложна ситуация.
„Виждаме, че тя се опитва под някаква форма да насочи вниманието върху това, че разходите са много по-сериозни и темпът им на нарастване е по-бърз от приходите. Потенциалът за отваряне на сериозен бюджетен дефицит е огромна. Тя дава опции и мерки, но не смее да вземе решения”, коментира икономистът.
Сиркаров изрази надежда, че скоро ще има редовен кабинет, който ще трябва да предприеме действия.
„Най-вероятно първо ще се пипат капиталови разходи и по линия на общините и по линия на останалите програми. В последствия най-вероятно ще се наложи да се замразят някои увеличения. ..

Не бива да фетишизираме бюджета. Бюджетът е една работна хипотеза за разходите на правителството. Това заяви пред bTV банкерът Левон Хампарцумян.
“Картината с публичните финанси е доста напрегната. Министър Петкова действа леко и опитва да не вкарва напрежение, но ще имаме големи казуси. Особено в отваряне на ножицата между приходите и разходите. Решенията, които тя предлага, са свързани с приходи с едностранни ефекти”, каза Владимир Сиркаров, икономист.
Устойчиво вървим към сериозен дефицит доста над 3% в Бюджет 2025, допълни той.
Сиркаров добави, че диференцираното ДДС трябва да се прави в дългосрочен план, да се направят списъци с подобни сектори и да се направи политика в дългосрочен план и разчети от Министерство на финансите и какви ще са ползите от това нещо.
“Поискахме среща с финансовия министър дали тези 400 млн. лв. прогнозни приходи при увеличаване на 20% ДДС са реални. Общите данъци, които сме внесли, ще достигнат 630 млн. лв.- с 200 млн. лв. повече от 2019 г. Има изсветля..