бюджет

„Бюджетът е една работна хипотеза как ще се развива икономиката на България и какви ще бъдат приходите и разходите на кабинета. А Министерство на финансите я администрира. Това се атакува с контрахипотези и други изходни цифри за това как ще вдигнем заплатите. Но така или иначе – приходът е такъв, какъвто е. Той няма как да стане по-голям. Задачата – да си покрием и главата, и краката, ако одеялото е късо, е нерешима. Освен, ако не направим по-ефективна икономиката и съответните сектори, или не направим така, че да произвеждаме повече, отколкото преди”.
Такова мнение изрази пред Нова тв банкерът и финансист Левон Хампарцумян. Той коментира новите предложения на Финансовото министерство за попълване на дупките в бюджета за следващата година.
„Представете си силовите структури, ако излязат с техните методи, много вероятно е някое правителство да вземе да им се подчини. Но тези пари, които ще им бъдат дадени, без да са подкрепени с нарастване на производителност, нови ст..

Не бива да фетишизираме бюджета. Бюджетът е една работна хипотеза за разходите на правителството. Това заяви пред bTV банкерът Левон Хампарцумян.
“Картината с публичните финанси е доста напрегната. Министър Петкова действа леко и опитва да не вкарва напрежение, но ще имаме големи казуси. Особено в отваряне на ножицата между приходите и разходите. Решенията, които тя предлага, са свързани с приходи с едностранни ефекти”, каза Владимир Сиркаров, икономист.
Устойчиво вървим към сериозен дефицит доста над 3% в Бюджет 2025, допълни той.
Сиркаров добави, че диференцираното ДДС трябва да се прави в дългосрочен план, да се направят списъци с подобни сектори и да се направи политика в дългосрочен план и разчети от Министерство на финансите и какви ще са ползите от това нещо.
“Поискахме среща с финансовия министър дали тези 400 млн. лв. прогнозни приходи при увеличаване на 20% ДДС са реални. Общите данъци, които сме внесли, ще достигнат 630 млн. лв.- с 200 млн. лв. повече от 2019 г. Има изсветля..

Има начин балансирано да бъде решен дефицитът в държавната хазна, без да се вдигат данъци и да се замразяват заплати, категорични са от КНСБ.
В противен случай очакват масови протести.
„Ние очакваме, искаме и сме говорили с финансовия министър многократно.
Това, което правят партиите в момента, ние го правим от един месец. Това, което ясно сме заявили и сме получили съгласие от нея поне, е за хоризонтална политика от 10% увеличение на всички заплати.
Очаквам протести от всички, които не получат обещаното им по закон – тук са учителите, висшето образование, много министерства и агенции, които са на ръба и здравеопазването“, каза Пламен Димитров, председател на КНСБ.
Синдикалната организация настоява за минимална работна заплата от 1077 лева, като подчертава, че това решение вече е гласувано и не трябва да търпи промени. Организацията настоява още за увеличение на заплатите в бюджетната сфера с минимум 10 процента.
Без отговор от ГлавчевКонкретен отговор към заявките з..