Най-честите нарушения на немските работодатели спрямо българските граждани са свързани с неспазването на минималното заплащане на труд.
Това обясни за „Телеграф“ Асен Балабанов, ръководител на службата по трудови и социални въпроси към посолството на България в Берлин.
По думите му официално регистрираните българи в Германия са 437 000 към началото на миналата година.
„За съжаление няма надеждни данни колко са краткосрочно пребиваващите и тези, които не се регистрират поради една или друга причина, например заетите под 3 месеца в селското стопанство.
Но като цяло всички статистически данни сочат, че немската държава е най-предпочитаната в Европа, към която се насочват нашите сънародници за търсене на работа в чужбина“, допълни Балабанов.
„Това от своя страна крие рискове от въвличане в трафик на хора и принудителен труд“, допълни Даниела Севаклиева – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.
По инициатива на НКБТХ съвместно с Европейския орган по труда (ЕОТ), НОИ и мисията на Международната организация по миграция в България се проведоха информационни сесии в няколко града.
Те са насочени към мрежите от трудови, образователни и здравни медиатори в ромските общности в България. В сесиите се включиха 150 ромски медиатори.
Проблеми в работата
„Неспазването на минималното заплащане се случва и при привидно напълно легална и уредена с договор работа“, твърди Балабанов.
„Например в сектора на куриерските услуги формално трябва да доставим определен брой пакети за 8 часа и ни се плаща за 8 часа. В същото време на нас ни отнема 12 часа и работодателят добре знае, че е невъзможно извършването на този обем работа в рамките на установеното работно време, но по този начин той пести средства, експлоатирайки работника“, казва той и допълва:
„Ако разделите надницата на реално изработеното време, то тя ще падне доста под минималното заплащане на час. Ето защо и синдикатите, а и ние като представители на българската държава настояваме за електронно отчитане на работното време и в тези сектори“, заяви експертът.
Кои са най-рисковите сектори
Според Севаклиева най-рисковите сектори са строителството, месопреработването, различните услуги и най-вече в грижата за възрастни и болни хора.
„Много често мобилни работници от България отиват в определен град или по-малко населено място, живеят в домовете на възрастните хора, за които се грижат, където са подлагани на експлоатация.
Работят без почивен ден, с прекомерно дълго работно време, без право на болничен и получават много ниско заплащане в сравнение със стандарта на държавата“, описа Севаклиева.
Езиковата бариера се оказва голям проблем
По думите й нашенците не говорят немски език и много често не знаят дори къде се намират.
„Не говорейки езика и доверявайки се на посредници (често нелицензирани), а не на официалните институции, нашите съграждани лесно изпадат в зависимости. Например осигуряването на транспорт и квартира в Германия може да означава, че загубата на работа води до оставане на улицата, особено ако се работи на черно или работодателят не изплати заработеното“, твърди Балабанов.
Според него нашенците, които имат поне основни езикови познания, си намират по-добре платена работа.
От НКБТХ обявиха, че по данни на българската прокуратура през 2023 г. общо 39 души са идентифицирани като жертви на трафик с цел принудителен труд според новообразуваните досъдебни производства за периода, а общият брой жертви на трафик е 89 души.
Основните страни на дестинация за трудова експлоатация са Испания, Италия, Франция, Чехия, Великобритания, Нидерландия, Дания и Германия.
Внимавайте за:
– Още преди да заминете дали ви предоставят трудов договор на разбираем за вас език с ясно посочено работно време, възнаграждение и условия на труд
– Дали посредникът е лицензиран
– Не се съгласявайте да работите при неизгодни условия, например, ако е упоменато, че ще полагате доброволен труд без заплащане, каквато некоректна практика има в сектора на дългосрочните грижи
– В никакъв случай не давайте на работодателя документите си за самоличност
– Ако изпаднете в беда, търсете българското представителство в държавата на дестинация или подайте сигнал на горещия телефон 080020100, който се избира с кода за България +359
