Думите на Борисов, че ГЕРБ е пас, са любимият му номер да дръпне звънчето и да види кой как чува петела. Това заяви в интервю за “Марица” политологът Любомир Стефанов.
– Г-н Стефанов, какъв знак е оттеглянето на кандидатурата на Бойко Борисов като премиер на бъдещия кабинет?
– Вдига залога. От една страна, показва, че има готовност за действие, от друга страна, хвърля отговорността на ПП, като внушава, че ако някой взриви нещата, този път отчетливо ще са те. И няма да се измъкнат с обяснения от рода – искахме, но той не даваше!
Сглобил е ПП-ДБ в ново мнозинство, за което трябва да се обясняват и оправдават. За пореден път Борисов показва поведение на политик и държавник – може да е балкански, може да е доморасъл, но държавник.
Това е хитро отиграване, ход, който фокусира вниманието върху лидерите на ПП. Те искат да са в центъра на всичко и сега Борисов им дава този шанс – отказва се от това да е премиер и насочва очакванията към тяхната абсурдна идея за равноотдалечен премиер.
Те могат да извадят фигура с такива претенции, разбира се, но дори да свалят апостол от фреските в Сикстинската капела, ходът е безсмислен при липса на политическо мнозинство. Това не разбират ПП.
Всъщност е нужен равно подкрепен премиер, както казва проф. Веселин Методиев от НБУ. Т.е. премиер, който да се ползва с доверието на всички тези, които ще сформират коалиция. Разликата е колосална. Може би и лидерите на ПП го разбират, но си имат тяхната игра.
– Как решението на Борисов ще се отрази на политическия процес?
– Може би ще ускори процеса. Борисов им пусна часовника за последния вагон на влака. Но думите му, че ГЕРБ са пас не трябва да ни заблуждават – това е любимият му номер да дръпне звънчето и да види кой как чува петела. Типичен Борисов – опитва се да пришпори политиците и да наблюдава кой и докъде ще клъвне и дръпне.
– Не сме ли се вторачили прекалено в единствено възможна нова сглобка между ГЕРБ и ПП-ДБ? Не е ли възможна друга работеща комбинация?
– Разбира се, че може, само че е неприемливо – за нас като общество и за партньорите ни в Европа. В крайна сметка, трябва да се държим като предвидима европейска страна. Да не мислите, че Борисов не може да смигне на Костадинов и да направят набързо правителство с "Възраждане"? Може и още как.
Сигурно му се иска, но няма да го направи, защото е дисциплиниран и затова е предпочитан за партньор от ЕС, а не Кирил Петков и Асен Василев, които, да не забравяме, са в една европейска парламентарна фамилия с АПС на Ахмед Доган. Нека да наричаме нещата с истинските им имена.
– Можем ли да очакваме Силви Кирилов да бъде избран за председател на парламента?
– Не смятам. По-скоро ДБ и ПП в часовете преди гласуването ще влязат в много челен сблъсък.
–Как ще се развърже възелът? Кога ще се стигне до избор на председател?
– Докато не сглобим мнозинство в парламента, няма да имаме председател. Това не е задължително лошо, тъй като, както виждаме, влизаме в Шенген, без да имаме нито действащ парламент, нито редовно правителство. Институциите може да се окажат малко по-работещи, отколкото всички ги мислим.
А от развитието на нещата най-губещи са ПП. Впрочем тях никой не ги знае кои са. Ако Кирил Петков и Асен Василев са ПП, ДБ могат да кажат поне 15 разпознаваеми имена.
– Вби ли клин между ПП и ДБ офертата на ГЕРБ ген. Атанасов от ДСБ да оглави парламента?
– Това е очевадно. Въпросът за функционирането на ПП-ДБ стоеше на масата от година – кога ще дойде моментът, в който прагматизираното разбиране на ДБ окончателно ще потопи "Продължаваме промяната". Май този момент е дошъл.
Разколът в коалицията на идейно и политическо ниво отдавна е факт. Въпросът е кога "Демократична България" ще прецени, че ПП е не само имиджова, но и електорална, и управленска щета за тях. Съвсем просто е – лансирането на идеи и позиции в политиката е прекрасно нещо, но в крайна сметка, участваш, за да реализираш тези идеи.
– Защо точно този път парламентът изпадна в такъв сериозен блокаж?
– Заради упорството да се проведе политически разговор. Повече партии влизат в парламента – всяка със свой дневен ред, което е най-нормалното нещо, тъй като са там да защитят интересите на подкрепилите ги граждани.
Просто е нужно време, докато всички дадат израз на приоритетите си – нищо страшно, нищо ново. Гледали сме го и преди, ще го гледаме и занапред. Въпросът е т.нар. системни партии да покажат, че разбират какво е държавничество, и да започнат да го прилагат.
– Може би спънката е възприемането на председателя на НС като бъдещ служебен премиер?
– Но и в предния, и по-предния парламент беше така. Какво се е променило? В момента всички виждаме, че окопната война, която се води, е заради личността на Кирил Петков и на Асен Василев. Те трябва да отстъпят не малко, а много назад. След провала на изборите съпредседателят на ДБ Христо Иванов си подаде оставката. Хайде да бъдат истински лидери и да го последват!
Нито Петков, нито Василев изглеждат като хора, склонни да отстъпят. Ако продължат по този начин, тогава цялата им партия ще се спихне, а електоратът ще се насочи към ДБ – "Да, България" и ДСБ. Толкова е просто. В политиката никой няма вечен електорат. Вечни са само темите, които мобилизират хората да гласуват. И ако една партия не си изпълнява функциите да отстоява тези интереси, просто отива в историята.
Изборът на председател на парламента и целият дневен ред ще се отпуши тогава, когато има политическо мнозинство, което да го направи. В момента такова мнозинство няма.
– Осъществима ли е идеята за авариен изход, лансирана от юристи – парламентарните групи да се формират преди избора на председател на парламента, за да се отпуши процедурата по избор на правителство?
– За да може президентът да раздава мандати? Не, категорично не! Колкото по-малко власт към президента, толкова по-добре. Нека политиците в представителството в НС да използват времето правилно и пълноценно. Вече две седмици показват, че не знаят какво да правят. А това руши доверието в политиката. Виждаме невъзможност за държавно управление, за което всички ще си носят последствията рано или късно.
– Могат ли да доведат до нещо продуктивно разговорите на БСП – Обединена левица с присъстващите в парламента формации без ГЕРБ и ДПС – Ново начало?
– Просто си пишат точки. А и в партията предстои конгрес, тече борба за лидерско надмощие. Добре е да се избълбукат всички възможни варианти, та дано се отпуши процесът.
– Заподозряха ПП-ДБ в колаборация с "Възраждане". Може ли това да се окаже продуктивно?
– От глупост ПП могат да направят нещо, което ще ги потопи окончателно. Много са се объркали, ако смятат, че съюз с ГЕРБ е по-гибелен от такъв с "Възраждане". За електората на ПП има няколко непреодолими неща. И ако корупцията е някъде в началото, това да се съюзиш с русофилска партия, която откровено проповядва "не на еврото, на НАТО и на ЕС!", ще потопи ПП окончателно.
Ако искат да станат синоним на политическо предателство, липса на морал и хигиена, нека да го направят, но ще си носят последствията.
– Колко пъти още може да продължи неуспешното гласуване на председател на парламента?
– Колкото трябва, докато всички в парламента се посмирят.
– В посока смирение на политиците ли работи времето?
– Не, то работи в посока единствено в полза на Борисов. От Вашингтон през Брюксел, Париж, Берлин и всички останали столици до Анкара и Москва той изглежда като солиден човек, който знае какво прави, иска да го направи, и въпреки начина, по който се държат с него, устисква да протяга ръка за преговори. Борисов трупа точки.
Публичното му поведение е политическо и това прави впечатление на всички, които четат новини от България.
– Възможно ли е, докато политиците мерят мускули, Конституционният съд да промени решението за "домовата книга" и да върне старите правомощия на президента за съставяне на служебните кабинети? Би ли дало това нов тласък на процесите?
– Напълно е възможно това да стане. Въпросът е обаче как тогава България ще изглежда в глобален мащаб. Наливането на вода в мелницата на президента ще бъде твърде отявлено и нехигиенично. КС вече много половинчато ремонтира конституцията. Ако сега още веднъж клекне и направи реверанс към президента, след като той е назначил 4 души в КС, нещата ще изглеждат твърде зле. А призивите на ПП-ДБ за справедливост и битка с корупцията просто ще отидат в канала.
– Каква е вероятността да ходим на нови избори напролет?
– Все по-голяма, за съжаление! Отсъствието на всякакъв вид смислено говорене ражда конспиративни и параноидни теории като тази, че политиците просто протакат, за да си уредят удобен тайминг за следващите избори през март.
– Кои от играчите ще загубят най-много от осми предсрочни избори?
– Категорично най-тежко ще бъдат засегнати ПП. Става им все по-трудно да обяснят на хората, които гласуват за тях, какво правят в политиката.
– Реално ли е да очакваме нов играч да се появи триумфално на едни нови избори? Идва ли времето на проект на президента?
– Не, на този етап не виждам. Има някакви формации, които се въртят около президента, но не виждам заявка те да постигнат нещо значимо. Времето до едни следващи предсрочни избори е твърде кратко, за да се появи значим играч. Не става толкова бързо.
– Каква е диагнозата на сегашната наглед безизходна ситуация?
– Това е приключване на пубертета на демокрацията. Ще трябва да влезем в зрялата ѝ фаза. Политическите промени, които започнаха преди 35 години, стигнаха дотам, че или трябва да си направим демокрацията работеща и зряла, или да имаме имитация на демокрация. Това е фундаменталният избор, пред който сме изправени в момента.
Ако нямаме колективна обществена мобилизация, която да доведе оздравителния процес докрай, ще станем имитация на демокрация. Ще се вихри някаква бутафория. Ще се опитваме да изглеждаме прилично, за да получаваме пари отвън и да се държим в отбора на силните и богатите, но всъщност ще си бъдем разградено пробита държава. Дано се преборим!
Любомир Стефанов е доктор по политически науки, дългогодишен преподавател в НБУ. Специалист в областите партийни и политически системи, европейска интеграция и политика за сигурност, публични комуникации и изготвяне на стратегии. Автор на научни публикации и множество статии в печатни и електронни медии. Участник в проекти на ЕК в България.
