Митко Щерев се прости със сцената. В миналото остават хиляди концерти, часове възторжени аплаузи, стотици полети до всички краища на света.
Завесата падна. Една славна артистична кариера приключва.
Препълнената зала 1 на НДК дълго аплодира любимеца си, радвал я десетилетия наред. Той благодари на публиката, за която каза, че го е създала, изграждала и утвърждавала като творец. Но животът продължава. От сцената слезе артистът, а пианото на талантливия композитор няма да замлъкне. Още много нотни листа ще бъдат запълвани с музика. България ще чака новите шлагери на човека, написал: “Адаптация”, “Осъдени души”, “Стари мой приятелю”, хитовете на “Диана експрес”.
Последната творба на талантливия композитор вече очаква своите срещи с публиката. Тя е посветена на неговото родно място. Нарича се “Песен за Ямбол”. Градът, от който започва всичко.
Митко никога няма да забрави онзи ден, в който пияният му баща идва с любовницата си и гони от къщи всички
Той е най-малкият в семейството. Има още брат и сестра. Затруднена да се грижи за всички, майката решава да даде синчето си в Дом за сираци. Той е едва в четвърти клас. С това тъжно събитие започва красивата приказка за едно уплашено врабче, което става прочут славей.
В Дома става нещо, което едва ли би му се случило вкъщи. Той е в шести клас, когато вижда акордеон. Започва да се учи да свири. Сам. Веднъж в пансиона идва един забележителен музикант и педагог – Христо Христов. Той чува през открехнатата врата упражненията на начинаещия и става първият му учител. След година Митко е най-добрият акордеонист в града.
Един истински педагог се грижи за него като майка – класната му Араджиева го хваща за ръка и го води на изпити в Музикалното училище в Пловдив. Дотогава той въобще не е предполагал, че на света има такова учебно заведение, в което се учи само музика. Приемат го в специалност фагот. Преценяват, че е твърде слаб да свири на тромпет, каквото е неговото желание.
И отново животът продължава в пансион за сираци, но вече в Града под тепетата
По това време тези заведения се оказват добро място за деца от бедни семейства. Доказателство са доста от съучениците му, които по-късно завършват висше образование.
Веднъж на гости при приятелка от класа Митко за пръв път вижда килим. Съученикът му Диньо пък всеки ден му купува баничка, защото знае, че той няма пари. А ще дойде ден, в който из София се носи виц: Митко Щерев е висок 1,50, но като седне на портфейла си, става два метра. Дотогава обаче има още много, много време.
Докато учи, малкият Щерев се възхищава на уникалната си учителка по пиано Румяна Гарвалова.
Нарича я Христос в женски дрехи
Преподавател по акордеон е друг един голям музикант – Асен Овчаров, основоположникът на първия Биг бенд в България. Велик и както обикновено се случва с такива таланти – непризнат.
Остава по-малко от година до дипломирането. Митко и приятели свирят в най-модното тогава пловдивско заведение – бирхале “Каменица”. Една септемврийска вечер, докато си мисли, че това, което най-много иска гладният му стомах, са две кебапчета с гарнитура, елегантен мъж, придружен от две красиви жени, го кани на масата си. Това е Жоро Гърка – китарист. “От месец търся пианист на Емил Димитров. Харесва ми как свириш. Ако искаш, мястото е твое”, казва му той.
Четири дни след тази паметна вечер на софийската гара слиза младеж с поизносена ученическа куртка, пуловер и картонен куфар.
Само след час той вече е в прочутата княжевска вила на най-голямата българска звезда
Ухае на скъп парфюм, Леа Иванова е шармантна, облечена в скъпото си кожено палто, домакинът Емил Димитров се усмихва приятелски. Ако не е била музиката, той навярно би станал прекрасен художник. Във ВИТИЗ е първи в списъка на приетите в специалността актьорско майсторство. Професорите направо се биели за него, а когато се отказва, всички са потресени.
Митко е настанен в таванската стая. Репетициите започват още на следващия ден. Предстои турне. Цяла България чака своя идол.
Първият град е Търново. Митко е зад йониката. Вече нищо не напомня за онова уплашено момче с износения пуловер. Облечен е в модно за онова време светлосиво поло. Емил е целият в бяло. Наближава финалът на концерта и “Песен за мама”. Неочаквано певецът пада на колене, звучи само пианото, като Бах хорал. Емил повтаря три пъти “Мамо, мамо…” Митко е изумен. Не е очаквал такава вълнуваща сцена.
Едвам сдържа сълзите си, за разлика от хората в салона. Те всички плачат
Три години Митко Щерев е с Емил Димитров и оркестър “Синьо-белите”. Концертите им са в препълнени салони. В Русия българинът е суперзвезда. Появи ли се на улицата, настава стълпотворение. По тайни ходове го водят до сцената. Веднъж не успява да се скрие и остава без сако. Два часа по време на концертите истеричните викове не спират. Дори заглушават музиката.
Митко е на върха на щастието. Радва се, че пътува, спи в луксозни хотели и свири в огромни зали. Това му стига. Но явно съдбата си е наумила друго. “Нора” е първата песен, която композиторът записва. Стиховете са на големия поет Дамян Дамянов, вдъхновени от едноименната пиеса на Ибсен. А “Хей, Мадлен” е първата, която чува по радиото, докато пие боза в една сладкарница. Тя оглавява една от престижните радиокласации, а авторът й дава първото си интервю. Така се ражда бъдещият голям композитор.
Самият Емил композира като на шега. Импровизирайки на пианото. Веднъж той за пет минути нахвърля някаква мелодия. После прибавя и думи към припева. Решава, че това ще е песен за България. Васил Андреев дооформя текста, а Митко прави аранжимента. Музикантите не са очаровани. Патриотична песен по него време не им звучи добре. Изглежда им слагачески пред властта. Щерев смята, че в тази хубава песен трябва да се разказва за любов. Но не към родината, а към жената. Публиката също не е впечатлена. Радиото я забранява, звучи емигрантски.
Такъв е трудният път на “Моя страна, моя България”, станала неофициален химн на страната ни. Като “Моника”, записана в Париж, същата, която оглавява седмици наред европейските класации.
Докато е при Емил Димитров, за три години Митко Щерев аранжира четири негови албума, като има в тях петнадесет авторски песни. Три години след първата среща те се разделят. Но Митко винаги е казвал – Емил е човекът, който го е качил на голямата сцена, и вечно ще му бъде благодарен.
Рeдовe от биографията
Митко Щерев е роден на 28 януари 1946 г. в Ямбол. Завършва Музикалното училище в Пловдив. Три години е ръководител на оркестъра на Емил Димитров “Синьо-белите”, а още толкова на формацията на Лили Иванова “Маковете”. Създател и ръководител на рок група “Диана експрес”, кръстена на влака, който пътува от София до неговия роден град.
Автор е на много хитове за най-изявените наши поп изпълнители. Автор е и на музиката на шестдесет филма. Композитор номер 1 на филмова музика за 20-и век. Почетен гражданин на Ямбол.
Исак ГОЗЕС
