350 000 работни места в ключови сектори могат да бъдат поставени пред риск, а цената на ракията ще бръкне дълбоко в джобовете на домакинствата, ако поскъпнат акцизите върху алкохола.
За това алармират представители на бранша СПИРИТС България и НЛВК в отворено писмо до медиите. Официални становища срещу мярката, предвидена в проектозакона за държавния бюджет, са изпратили и основните работодателски организации.
Според представители на бранша компенсирането на дефицита с приходи от акцизите е абсолютно невъзможно да се случи. Очакваната дупка в хазната ще бъде около 12 млрд. лв. Приходите от повишен акциз няма да стигнат и 30 млн. лв. в повече. За сметка на това ще бъдат засегнати цели индустрии и ще бъде застрашено здравето на българите, които ще се насочат към консумация на фалшив алкохол.
По думите на браншовите организации мярката е недомислена и е приета без предварителни консултации и прозрачност. В целия цивилизован свят обсъждането на промените в преките данъци започва поне година преди мярката, за да могат производителите и търговците да планират инвестициите си.
За учудване на всички, при обсъждането на проекта на закон за държавния бюджет, секторът не е бил включен.
Анализът на браншовите организации посочва няколко ключови риска. Първият пряк ефект ще бъде увеличението на крайните цени, което ще натовари допълнително семейните бюджети. Второ, мярката заплашва стабилността на няколко ключови сектора – лозаро-винарство, туризъм, ресторантьорство, осигуряващи препитание на близо 350 000 души.
От сектора поставят под съмнение и постигането на заложените фискални цели.
Международният опит потвърждава опасенията. В Естония увеличение на акциза с 25% е довело до 11% спад в официалните продажби. Полша отчита 9% намаление на продажбите след подобна мярка. Швеция е отложила планирано увеличение на налозите, заради рисковете от разрастване на нелегалния пазар.
У нас икономическата логика също е спорна. Секторът формира 328 млн. лв. акцизни приходи за 2023 година. Планираното увеличение, което представлява проста калкулация само на хартия, би донесло не повече от 30 млн. лв. допълнителни приходи – или само 0,2-0,3% от очаквания бюджетен недостиг от 12 млрд. лв. за 2025 година. В действителност увеличението на акциза носи риск от загуба на приходи в хазната от 60 млн. лв. заради прогнозния спад на легалните продажби и очаквания бум на незаконната търговия на продукция без бандерол.
"Всяка промяна в регулацията трябва да бъде обмислена и дискутирана", заявяват от бранша. Те предупреждават, че липсата на координация може да създаде несигурност с дългосрочни последствия за целия икономически цикъл – от производството до крайната консумация.
Ключовият въпрос остава: Ще намери ли държавата баланс между фискалните си цели и интересите на една от значимите индустрии в българската икономика?
