90-годишната Алфрида Лантонг не проявява особен ентусиазъм като домакин. Лежейки неподвижно на гърба си с очи, гледащи през дебели, прашни очила, тя игнорира нежния поздрав на сина си, когато влиза в стаята. Нито обръща внимание на внуците, които са наобиколили леглото ѝ.
Причината за нейната пасивност е ясна: Алфрида е починала преди седем години.
Смъртта като част от живота в Тораджанската култура
Алфрида принадлежи към народа Тораджа, обитаващ южната част на индонезийския остров Сулавеси. За този народ границата между живота и смъртта не е категорична. Направо няма такава.
Въпреки че Алфрида умира през 2012 година, семейството ѝ я възприема като „болна“ (на местния език „to macula“). Те продължават да я посещават, да ѝ говорят и дори ѝ сервират три хранения дневно, които оставят на пода до ковчега ѝ.
Погребението – най-важният ден в живота
Според традициите на тораджанците, погребението е най-важният момент от живота на човек. То изисква дълга подготовка и огромни разходи.
Семейството на Алфрида, което принадлежи към благородническата класа, е все още в процес на спестяване за нейната церемония. Събитието може да продължи цяла седмица и да включва жертвоприношения на стотици животни.
„Обществото няма да ни уважава, ако направим малка церемония,“ споделя нейният син Месак. „Трябва да пожертваме много биволи.“
Земя, изтъкана от живота и смъртта
Районът на Тораджа е изпълнен с живописни селца, буйни оризови тераси и хълмове, свързани с мрежа от черни пътища. Макар християнството да е основна религия, традиционните вярвания все още са силно застъпени, особено що се отнася до смъртта.
Статуите тау-тау – връзката между живите и мъртвите
Ключова роля в тази култура играят дървените статуи тау-тау, които представляват портрети на починалите. Тези статуи, разположени по скали и пещери, са произведение на изкуството и символ на паметта.
Джефри Магулинг, четвърто поколение майстор на тау-тау, споделя: „Не просто копирам снимки на починалия. Опитвам се да уловя неговия характер.“
Неизбежна част от икономиката
Смъртта не само формира социалния и културния живот в Тораджанското общество, но е и икономически двигател. Туризмът процъфтява благодарение на интереса към уникалните погребални ритуали и събития като Ма'Нене – изваждане и преобличане на телата.
Погребения, които струват цяло състояние
Пример за типично погребение е това на Лука Рурук, починал фермер. Семейството му очаква 5000 гости и е изчислило разходи от около 250 милиона рупии (18 000 долара). Тази церемония включва жертвоприношения на биволи, танци и музика. Туристите, които присъстват, допринасят за значимостта на събитието.
Връзка с предците отвъд гроба
Дори след погребението, мъртвите продължават да са част от живота на тораджа. Те се изваждат на показ, преобличат и се включват в ритуали, показващи уважение към предците.
„Не мислим за разходите,“ казва Месак, синът на Алфрида. „Тя ще пътува към царството на душите, и ние трябва да я изпратим по нашия начин. Това е нашата култура.“
Заключение
Културата на народа Тораджа показва колко различни могат да бъдат възприятията за живота и смъртта. Техните практики вдъхновяват с уникалната връзка между поколенията, оставаща жива дори след края на земния живот.
Превод и редакция: БЛИЦ
