Изминали са точно 100 години от първата самостоятелна изложба на художника Стефан Георгов в София през 1924 г. От 27 ноември до 16 декември 2024 г. Музей-галерия „Анел“ в София представя самостоятелната изложба на именития художник с над 90 произведения живопис и рисунки. Изложбата и каталогът към нея се реализират в чест на 125 години от рождението на Стефан Георгов.
Стефан Георгов – искрен и предан съзерцател на своето време
Каталогът на български и английски език се реализира по проект на Министерство на културата на Република България.
Куратор: Пламена Димитрова-Рачева
Стефан Георгов (1899–1987) е български художник, чието творчество майсторски съчетава емоционална дълбочина и документална стойност. Роден във Варна в семейство с дълбоки корени в културния и обществения живот, той развива талант, вдъхновен от учители като художниците Никола Петров и Виктория /Вита/ Георгова.
През 1928 г. завършва Художествената академия в София, специалност „Живопис“ при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов. Още като студент участва в престижни изложби, включително Биеналето на изкуствата в Прага.
Георгов оставя трайна следа в българското изкуство със своя широк тематичен диапазон. За себе казва: „Аз съм един от художниците, които първи са рисували индустриален пейзаж в България“. Неговите пейзажи от мини Перник, създадени между 1931 – 1948 г., включват сцени от откритите рудници и миньорския живот, наситени със силен социален заряд.
Те са създадени с дълбока чувствителност към ежедневието на хората и отразяват преломните исторически промени, които настъпват в живота след 9-ти септември 1944 г. В този период и други български художници, сред които са Никола Танев, Васил Бараков, Златю Бояджиев и др., създават произведения с трудова тематика от мини Перник и Куциян, отразяващи обекти от строителството на новия социализъм.
В сериите с рисунки и живопис на Георгов от бригадирските движения и новите индустриални строежи на Перник са отразени програмни теми, характерни за изкуството на соцреализма. Те носят документална стойност и силно емоционално въздействие на трудовия младежки ентусиазъм при строителството на ж.п. линията Ловеч – Троян, ж.п. линията Перник – Волуяк и новите заводи в Перник. В други – със сюжети от бригадирския живот – художника търси хармонията между труд и природа.
В градските пейзажи от Варна и София Георгов улавя уникалната атмосфера на своето време – сгради, улици и паркове, които носят духа на модернизиращия се градски живот. Особено внимание заслужават произведенията му от Морската градина във Варна, Борисовата градина, улиците, пазарите и храмовете в София.
Пейзажите от хълмовете около София, Искърското дефиле и Своге (1941 – 1947), както и от Варна и Балчик (1930, 1943), демонстрират умението му да пресъздава природата в различни състояния – от тихата меланхолия на зимния пейзаж до топлите багри на лятото и на есенни полета. В тях е отразена „Поезията на природата“, както са назовани изложбите му.
Георгов създава и многобройни селски пейзажи – жътва, коситба, извори и стари къщи, които съчетават идиличната красота на природата с битовия живот. В тях се откроява неговата майсторска работа с колорита – меките преходи между топли и студени цветове, често в духа на импресионизма, създават усещане за движение и живот.
Сред автопортретите и портретите на членове на семейството му се разкрива дълбоката му способност да изследва психологията на човека. В рисунки и ескизи той запечатва както близките си, така и образите на работници, интелектуалци и значими фигури от своето време. Георгов е документирал и сцените на трудовото ежедневие в различни мащабни инфраструктурни проекти, както и моменти от ежедневния живот на хората в града и селото.
Една от най-интересните теми в творчеството му е свързана с Народния театър и актьорското изкуство. Георгов създава серия портрети на актьори, уловени в естествени и сценични моменти – в гримьорните, на сцената или в приятелски разговори след спектакъл. Сред тези портрети се открояват изразителни образи на артисти, които запечатват техните жестове, театрални костюми и силата на лицата им.
Георгов изобразява и самия живот около театъра – легендарни сцени, като тези с Иван Вазов и проф. Иван Шишманов пред кафенето в парка на театъра, които днес се възприемат като документални свидетелства за културния елит на България.
Живописният похват на Стефан Георгов като искрен и предан съзерцател на своето време е разпознаваем и иновативен. От академичната строгост в ранните му творби той преминава към деликатно преливащи тонове, подчертаващи светлината и движението в природата.
Прецизното използване на щрихи и изчистената композиция му позволяват да създаде творби с изключителна хармония и емоционалност. Попаднал в ранните си години под влияние на изкуството на Никола Петров, Георгов създава свой стил, сравняван от критиката с френския импресионизъм, което подчертава европейския му дух и стил.
Неговите рисунки и живопис, отличаващи се с хроматична деликатност и импресионистични влияния, са представяни в множество изложби, включително самостоятелни експозиции в София, Перник и чужбина.
Член на „Дружеството на независимите художници“ от 1927 г. и един от съучредителите на Съюза на българските художници през 1944 г., Георгов посвещава живота си на изкуството и участва активно в художествения живот и в ОХИ до края на 70-те години на ХХ в.
Произведенията му днес са част от колекции в България и чужбина, отразявайки духа на един променлив и динамичен исторически период. Те не само отразяват историческия дух на времето, но и вълнуват със своята естетическа сила и човешка дълбочина. Тематичното и стиловото богатство в творчеството на Стефан Георгов го правят забележима фигура в историята на българското изкуство.
***
Биографични данни:
Стефан Петров Георгов – роден на 6 март 1899 г. във Варна, починал на 3 ноември 1987 г. в София;
Образование:
1916: Завършва III-та мъжка гимназия в София. Негов учител по рисуване е художникът Никола Петров (1913 – 1914);
1917–1926: Учи в Художествена академия, София, специалност „Живопис“ (при проф. Цено Тодоров, проф. Иван Ангелов и проф. Димитър Гюдженов);
1928: Завършва специален курс по живопис през 1928 г.;
Професионална биография:
1931–1946: Учител по рисуване в Мъжката и девическа гимназия в гр. Димитрово, (дн. Перник);
1946–1956: Учител по рисуване в 23-то смесено средно училище в София;
1927: Член на „Дружеството на независимите художници“, София;
1931: Член на Дружеството на „Художниците в България“ и съучредител на Съюза на българските художници (1944);
Самостоятелни изложби:
1924: София, Градското казино;
1935: Салона на Мъжката и девическата смесена гимназия, гр. Димитрово (дн. Перник);
1936: Галерия „Аксаков“, София;
1938: Гр. Димитрово (дн. Перник);
1948: Гр. Перник;
2015: ХГ „Любен Гайдаров“, Перник;
Участия в изложби:
1926: Биенале на изкуствата, Прага;
1927: VIII художествена изложба на Софийските художници, „Студентски дом“, София;
1933: Колективна изложба с Н. Евров, Вл. Генадиев и М. Кецкаров, София;
Редовен участник в Общи художествени изложби на СБХ в България.
По-важни участия в тематични изложби с индустриални и исторически сюжети след 1960 г. до 1976 г.;
1962: Обща художествена изложба, София;
1963: ОХИ’63 „Освободителната война в творчеството на българските художници“, София;
1966: ОХИ’66 – посветена на Априлското въстание;
1966, 1970, 1975: Обща изложба на художниците от София, СБХ, София;
1957: ОХИ’67 – посветена на 50-ата годишнината на ВОСР, София;
1969: ОХИ’69 – посветена на 25 години от 9.09.1944, София;
1975: ОХИ’75 – посветена на 50 години от Септемврийското антифашистко въстание през 1923 г., София;
1976: ОХИ’76 „Човекът и трудът“, София;
1976: ОХИ’76 „Ястребино“ – посветена на борбата против фашизма и капитализма, Търговище.
Награди:
1969: Орден „Св. св. Кирил и Методий“ II степен.
Произведения в колекции:
Галерия „Любен Гайдаров“, Перник; Софийска градска художествена галерия, София; Чуждестранни галерии в Лондон, Локарно и Брюж, Шкодовите заводи в Чехия, каменовъглените заводи в Горни Шлонке в Полша, в Управлението на мини Перник. Частни колекции в България и чужбина.
