Отборът на ПК “Вихрен-Ветерани”, който тази година стана 3-ти отборно на Държавното първенство в България, спечели куп медали на турнира по плуване за ветерани в Кавала, Гърция, който се проведе на 1 декември.
Световният шампион по водно спасяване и водач на клуба Валентин Митрев ни разказа малко повече за организацията и емоциите:
“Ние сме плувен клуб “Вихрен-Ветерани” и всяка година се събираме на различни турнири. А този в Кавала е любим на нашите хора, защото е по-лек. Има по-малко участници, с повече дисциплини и има възможност за повече медали, понеже всеки участва в няколко дисциплини. Това им дава стимул. Събрахме се 13 човека, като най-възрастните бяха Яне Петков, Николай Чарчиев, Илия Тасев, Илчо Илчев, Антон Атанасов.
Радвам се, че имахме представители в групата над 70 години
Спечелиха много медали и бяха много доволни. Имат желание да се състезават. През февруари има друг турнир в Солун и нашите хора вече искат да ходят. Това им действа добре – и медалите, и участието. Малко беше проблем, че турнирът траеше само 1 ден, отидохме и се върнахме вечерта. Докато в Солун със сигурност ще е с преспиване”. Този път са били само мъжка компания, но Валентин Митрев се надява на турнира в Солун да имат и представители на нежния пол.
Освен отбора на Сандански български участници е имало и от София, Силистра и Враца. “Ние и “Дамини” (София) бяхме с по 12-13 човека, домакините повече, а останалите с по 5-6. Познаваме се вече всички. Ходим в Гърция на техните турнири, те идват на нашите. Една много приятна емоция, настроение, приятелства. Това е най-хубавото”, разказва ентусиазирано Митрев.
За вълнуващото за всички ветерани състезание ни разказа и Яне Петков, който неведнъж е гостувал на в. “Над 55”.
– Яне, отдавна не си ходил на състезания по плуване, а се прибра с медали. Разкажи малко повече.
– Общо с 2 златни и 2 сребърни медала се прибрах. Бях с болки при това, защото мъкнах и чистих едни тежки бидони и си усуках кръста. Но е важна концентрацията по време на плуване. Човек се концентрира върху разстоянието, което трябва да изплува. Представям си го мислено и най-важното е да не се изостава. Не може винаги да си първи.
С нас беше и Илия Тасев, който е много голям музикант, дори е бил солист на Емил Димитров за кратко, добре пее, а за плуването да не говорим. Той е една от големите легенди в плуването на Сандански. Затова на 50 м гръб е винаги първи.
Много ръкопляскания получих, понеже мислеха, че съм най-възрастният, като ме гледат с тази бяла коса. Плувах първо 400 м, а след това веднага 100 гръб. На 400 м останах втори, но на гръб дръпнах рязко и спечелих златото.
Гъркът, който ме победи на 400 м, остана изненадан
Най-голямата конкуренция беше на 50 м, където също го победих, но бях втори, след Тасев.
Постоянството е от огромно значение. Например Виктор Митов беше болнаво дете, вече е голям, разбира се. Никога не е бил състезател по плуване, но редовно плува и взе три медала. Беше приятен хубав ден, с много емоции и много смях. Почти всеки взе по 3-4 медала.
Аз бях със сина и внука. Той сега е студент в Софийския университет, мечтае да работи в Гугъл, затова мисли догодина да ходи да учи в чужбина. С труд и постоянство, като има желание, ще го постигне.
Важно е да има ясна цел, позитивна мисъл, да има постоянство и да вярва в успеха. Ако човек вярва, 100 процента ще успее, помисли ли, че няма да успее, няма да се получи. Вярата е от огромно значение. Внукът ми е оправен, от малък се оправя сам.
– Помня, че искаше да напишеш книга. Докъде стигна?
– Готова е. Трябва само да я сглобя, има още някои неща да довърша. Ще бъде преведена на македонски и английски, на български няма да я има, напук на кмета. Много далавери се правят тук, в Сандански, парка съсипаха. Прекараха мръсната канализация, която трябваше да мине по околовръстното.
Създадох инициативен комитет, правихме протести и ме взеха на мушка
Сега ми правят много мръсотии, но това ме поддържа. Затова и в Охрид поставих рекорда за Македония и не го отразиха в никоя телевизия. Исках да го направя в Свищов, но…
– Може би по-нататък ще направиш в Свищов или пък Видин, защо не.
– В Охрид ме поканиха пак. Сега съм намислил обаче да направя нещо по-различно, за което ще ми трябва около 10 мин. да задържа въздуха, но вече ми е познато мястото. Тогава нямах време да загрея, понеже закъсняхме, но пак се справих.
А във Видин не ми е познато, в Свищов си има организация. Но знам, че докато е кмет Стоянов, няма как да стане. Вместо на България, ще посвещавам рекордите на Северна Македония.
Цветелина ТОТЕВА