Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че руският президент Владимир Путин иска "да изтрие Украйна от картата" и може след това да продължи към други части от Европа, пише британският в. "Гардиън".
Рюте заяви пред центъра за анализи Карнеги Европа:
"Време е да преминем към военновременен начин на мислене".
Той добави, че хората трябва да се подготвят за перспективата Русия да опита да използва "ята от дронове" в Европа, както направи в Украйна.
Европейските страни членки на НАТО обсъждат увеличение на разходите за отбрана до 3% от БВП. Увеличението може да бъде договорено на среща на върха догодина, пише британското издание “Файненшъл Таймс”.
Според изчисленията на алианса 23 от 32-те страни членки на НАТО ще постигнат съществуващата цел за разходи за отбрана в размер на 2% от БВП през тази година, в сравнение с шест през 2018 г. Това обаче също така означава, че седем европейски членове, включително Италия и Испания, все още не успяват да изпълнят договореностите от 2%, достигнати преди десет години.
Въпреки това искането на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп Европа да плаща повече за собствената си отбрана и осъзнаването, че сегашните нива на разходите не са достатъчни за подкрепа на Украйна и за възпиране на Русия, принуди столиците да отчетат мащаба на недостатъчните инвестиции.
Поверителните разговори, които започнаха по време на срещата на външните министри на алианса миналата седмица и все още могат да не доведат до пълно споразумение, предвиждат краткосрочен ангажимент за достигане на 2,5%, а до 2030 г. – 3% от БВП според информация на "Файненшъл Таймс". Новите ангажименти ще бъдат официално договорени на срещата на върха в Нидерландия през следващата година.
САЩ и над 50 страни остават единни
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви вчера, че "САЩ и над 50 страни остават единни в стремежа си да гарантират, че Украйна ще има необходимите средства да се защитава от руската агресия". Това изявление беше направено в рамките на обявяването на нова американска военна помощ за Украйна, на стойност 500 милиона долара, отбелязва френският в. "Монд".
Помощта ще включва дронове, боеприпаси за системи "Хаймарс", артилерийски снаряди, военна техника и защитна екипировка срещу химически, радиологически и ядрени нападения.
Това е третата военна помощ, обявявана от Вашингтон през декември. Предишното изпращане беше обявено миналата събота, на стойност 988 милиона долара. На 2 декември САЩ изпратиха на Киев помощ на стойност 725 милиона долара, припомня френското издание.
След поражението в Сирия, Путин се стреми към победа в Украйна, гласи заглавието на в. "Ню Йорк Таймс". Падането на нейния съюзник Башар Асад предизвика в Русия призиви за окончателна победа в по-близката географски война.
Падането на сирийския президент Башар Асад унижи главния му поддръжник, като разкри границите на военната мощ и глобалното влияние на Кремъл. Но за руския президент Путин загубата на най-близкия му съюзник в Близкия изток може да бъде само временно препятствие в стремежа му към много по-голяма геополитическа награда: триумф в Украйна.
Мнение на военни и политически анализатори
Военни и политически анализатори твърдят, че спечелването на войната в Украйна се е превърнало във водеща цел за Путин. Според тях този резултат ще оправдае огромните човешки и икономически загуби в конфликта, ще запази държавността на Русия и нейния глобален статут и ще компенсира стратегическите провали в други области, като например в Сирия.
"Една победа би донесла на Русия печалба с исторически размери: играта е всичко или нищо", пише Александър Баунов, политически анализатор в изследователския център Карнеги Русия – Евразия. "Ако той смята, че съдбата на света се решава в Донбас, тогава там ще се реши и бъдещето на Сирия".
В краткосрочен план, докато Москва маневрира, за да запази военните си бази в Сирия, Путин може да засили скъпоструващата си офанзива в Украйна, за да си върне част от загубения престиж. Провоенните коментатори в Русия призоваха президента си да направи точно това, както и да постави по-тежки условия пред сключването на мирно споразумение, за да избегне примирието без ясно решение, довело до падането на Асад.
И двете биха усложнили задачата, която си е поставила бъдещата администрация на Тръмп – бързо прекратяване на боевете в Украйна, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Най-добре е да не се оставят замразени конфликти
"Изводът е очевиден: най-добре е да не се оставят замразени конфликти", казва Олег Царьов, бивш проруски депутат от Украйна, който сега пише за войната в изгнание в Русия.
"Ако един конфликт е замразен, врагът несъмнено ще се възползва от момента на вашата слабост", добавя той. За да се избегне това, Москва трябва да принуди Украйна да приеме мирно споразумение, което, наред с други неща, забранява на страната да членува в НАТО и принуждава Киев да приеме загубата на анексираните от Кремъл региони.
Наскоро президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че страната му може да приеме временна загуба на някои окупирани територии, но никога няма да се съгласи с постоянни промени на границите. Социологическите проучвания показват, че повечето украинци подкрепят това мнение, отбелязва американското издание.
Някои провоенно настроени руски коментатори отидоха по-далеч от Царьов и призоваха руските военни да отговорят на поражението Сирия с още по-голяма бруталност в Украйна, включително целенасочени убийства на украински представители и повече въздушни удари срещу правителствени сгради и енергийна инфраструктура.
Дали Путин се вслушва в тези или други аргументи, е друг въпрос, посочва "Ню Йорк Таймс".
Според Василий Кашин, политолог от московското Висше училище по икономика, който нарече "медиен шум" националистическите изявления след провала в Сирия, Кремъл ще продължи да води войната според плана си и е малко вероятно да се разсейва от периферни събития.
За да покаже сила, Путин може да постави нови условия за мирни преговори или да засили въздушните удари, следвайки честите си заплахи. В сряда американски служител заяви, че през следващите дни Русия може да удари Украйна с още една балистична ракета “Орешник”.
Украинското правителство неведнъж е заявявало, че заплахите на Путин за ескалация са блъф, тъй като руската армия вече воюва с максимален капацитет.
Според някои руски анализатори дебатът относно потенциалния отговор на падането на Асад прикрива по-съществен урок от 13-годишната гражданска война в Сирия: трудността да се спечели продължителен конфликт.
"В съвременния свят победата е възможна само в бърза и кратка война", написа Руслан Пухов, виден руски военен експерт, в статия за Сирия за руския бизнес вестник "Комерсант". "Ако не можете да си осигурите успех във военно-политическата сфера, то в крайна сметка ще загубите, независимо какво правите".
