Неизвестно лично черно-бяло филмче отпреди 58 години, показващо в непозната светлина като кинооператор голямата поетеса Станка Пенчева, се появи в канала за архивни материали в ютюб „Киноклуб Супер 8“.
То никога не е било показвано публично. На него Пенчева е запечатала моменти от лятото на 1966 година – почивка в Созопол, гостуване при нейната майка в родния Сливен, разходка в Жеравна.
Поетесата си отиде от нашия свят преди 10 години. Лентата е дарена на киноклуба от дъщеря ѝ Радина Цачева, която също може да се види в нея.
В последните години г-жа Цачева направи и други дарения от фонда на майка си. През 2019 г. тя предаде на областната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен 540 тома книги, които поетесата е притежавала.
През 1962 г., докато е в тогавашната Чехословакия, Станка Пенчева си купува кинокамера, работеща с 16 мм лента, ленти и прожекционен апарат. Камерата обаче може да снима само върху едната половина от филмчето.
Станка Пенчева и Елисавета Багряна, сн. арх. „Киноклуб Супер 8“
След това макарата се обръща, за да се заснеме и другата половина. Затова готовият материал е точно като 8 мм лента.
Пенчева бързо се научава да борави с нея. 4 години по-късно вече може да се види как дори прилага някои художествени похвати при заснемането. „Камерата беше модел „Адмира Меопта 8Ф“.
Загубихме я преди години. Открих я в интернет и веднага я познах! Имаше страшно симпатичен кафяв калъф от истинска кожа, с дълга дръжка за през рамо. Беше тапицирана с нещо мекичко в зелен цвят, и аз много го харесвах. Затова на много кадри ме има за поколенията как се фръцкам и гордо подмятам празния калъф, докато майка ме снима“, разказва дъщерята на поетесата пред Флагман.
Тя също снима – в моментите, когато в кадър е Пенчева.
Няма подобни филмчета
„Мисля, че бяхме единствените от приятелите и близките ни, които имахме кинокамера“, спомня си г-жа Цачева. По онова време интересът към подобно хоби в България не е така голям, дори и сред хората на изкуството. Това обяснява защо няма подобни филмчета от личния живот на другите големи български звезди от миналия век.
Освен за хоби, Пенчева снима и няколко къси игрални филмчета, на които е главен оператор, режисьор, че и сценарист, разказва дъщеря ѝ. „Освен това тя рисуваше много хубаво и правеше прекрасни снимки.“
Пенчева не е снимала просто така нахвърляно, както изглеждат повечето любителски домашни филмчета от онова време. С помощта на специална машинка за монтаж на лентите тя е залепвала избрани сполучливи кадри, за да се получи художествена картина. Лентата дава рядка възможност да се види различната България с различните хора, които са живеели тогава.
Поетесата с дъщеря си Радина, 1976 г., сн. арх. „Киноклуб Супер 8“
„Идеята на домашните ни филми беше хем да се имаме ние за спомен, хем да има и малко информация за местата, където сме били. Особено ако е от пътуване в чужбина.
Но и летуването на Черноморието си беше изключително нещо. Освен това нямаше големи и малки събития, снимахме всичко! И най-баналните ежедневни дейности изглеждаха по-различни през обектива. Но най-важно беше новото – че за първи път не заставахме в изтъркани замръзнали пози, а беше задължително да се движим и да правим нещо.
Рокли и костюми
Главните герои бяхме хората от семейството и малко или много се подготвяхме за ролята си. Бабите ми се издокарваха с новите си рокли, въпреки, че ужким се дърпаха преди снимките. А дядо ми нещо правеше в селския двор, облечен със стария официален костюм на баща ми.“
Пенчева с баща си, майка си и двамата си братя, сн. арх. „Киноклуб Супер 8“
Родена през 1929 г., Станка Пенчева още приживе е призната за една от най-големите майсторки на любовната лирика.
Тя е и сред най-превежданите български авторки. Нейните 27 стихосбирки и книги с публицистика са издавани на руски, румънски, беларуски, английски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, чешки, словашки, сърбохърватски и грузински езици.