Колко текста от Конституцията може да наруши един президент без да му се потърси отговорност? Ако спазваме основния закон на България – нито един. Според действащата Конституция на страната всяко нейно нарушение води до законово търсене на отговорност от държавния глава за погазване на принципите и нормите, заложени в основния закон.
С две думи – няма вариант който и да е било президент на държавата да си помисли, че е над закона и може да го прилага по свое лично усмотрение. По определение законността е политико-правен режим при който държавата и в частност нейните публични органи – парламент, президент, кабинет, съд, прокуратура, полиция, както и гражданите и другите субекти на правото са длъжни стриктно да се придържат към установения по силата на основния закон правов ред, съблюдавайки правните норми, законите и въобще правото.
За настоящия обитател на „Дондуков“ 2 Румен Радев обаче явно горепосоченото не важи – той смята, че България е не правова държава, в която властва върховенството на закона, а кремълска република с едноличен режим, в който той е единствен самодържец на властовите инструменти.
С кални войнишки ботуши Радев прегази Конституцията. С решението си да отлъчи от консултациите с парламентарните групи 4-та по големина сила в настоящия 51-ви парламент „ДПС – Ново Начало“, Радев буквално обяви война на гражданските и изборните права на близо 300 хиляди български граждани и загуби правото да се нарича "държавен глава".
Така, освен чл. 99, ал.1, който го задължава да проведе консултации с всички парламентарни групи, Радев погази и още три – клетвата си, че ще спазва Конституцията и законите на страната, разписана в чл. 76, принципът, че е обединител на нацията, залегнал в текста на чл. 92, ал. 1 и разпоредбата на чл. 6, ал. 2, според която “всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние“.
С болка проф. Любен Корнезов, един от авторите на Конституцията, казваше – „Конституцията не е готварска книга, за да се пипа в нея с блажни ръце. Да се гори и разпродава на търг.“ И я наричаше “моето трето дете“. Освен някакъв своеобразен рекорд по потъпкване на Конституцията, Радев показва категорично и друго – че се възприема като фигура над закона, която има право еднолично да определя кой кой е.
Поведение, което стартира още в първите часове на настоящия 51-ви парламент с твърдението му, че настоящото Народно събрание е „нелегитимно“. И въпреки, че така и не доказа това свое твърдение, сега Радев се опитва да превърне в „нелегитимен“ избора на почти 300 хиляди български граждани и да минира и процедурата по връчването на проучвателните мандати за сформиране на правителство като погазва императивните норми на Конституцията.
Защо? Най-вероятно отговорът се крие в надеждата му да изкара последните години от мандата си като едноличен управляващ чрез едноличните служебни кабинети. Радев не разрешава политическите кризи, което е длъжен да прави като президент на нацията, той умишлено задълбочава кризите с идеята да консумира пряко властта чрез служебните си кабинети. Това прави вече няколко години.
И в подкрепа на това отново наблюдаваме как Радев си урежда алтернативна власт, сформирайки коалиция „Москва“ на свое подчинение. В която доста успешно вече си хортуват създадените от Радев и определени от самия него като „политически шарлатани“ и проруската „Възраждане“ в полза на Кремъл и анти-европейските интереси в страната.
Затова и много се страхува, че лидерът на ДПС – Ново Начало Делян Пеевски изважда на бял свят тънките сметки на президента как да управлява еднолично и да трупа безпрецедентна кадрова власт на всички нива в държавата. А от политическите играчи в момента видимо единствен Пеевски може да спре опитите на Радев да овладее еднолично държавата. Другите просто нямат подобна сила – нито електорална подкрепа, нито моралния кураж да разкриват нередностите, които от години се случват в кабинетите на „Дондуков“ 2.
Всъщност наглото погазване на Конституцията от страна на Радев беше много ясно определено от всички конституционалисти в страната като грубо суспендиране на основния закон. А самият Пеевски даде още по-точно определение – анархизъм.
„За пореден път той нарушава Конституцията, като се започне от 2020 г., когато излезе вдигнал юмручето си. Никой не може да ограничи 300 хил. души, които ще бъдат още повече на следващите избори. Този човек се готви за диктатор, това няма да му го позволим.
От 2020 година той руши държавата, скрит удобно зад стените на големия си сейф“, отсече Делян Пеевски и попита: „България по-добре ли е четири години по-късно с марионетните му правителства, политическите му квазипроекти. Насипното състояние на държавата е заради него. И в момента в президентството се прави новия му проект.
Чака тука да види какво ще стане – избори или не. Сглобява нещата. Нека да подаде оставка и Йотова и да има избори две в едно – за парламент и за президент. Но него го е страх, затова иска да се подсигури с всичко от неговия кръг, защото е пълен е със скелети в гардероба. Чакам го да излезе и да загуби имунитета си.
Искам да задам следния въпрос – ако утре ДПС – Ново Начало на едни бъдещи избори, когато и да са те, стане първа или втора политическа сила, Радев няма да ни даде мандат ли? И какво ще стане тогава, когато ние сме спечелили изборите. Това е анархия, а този човек е анархист. И ако направи това, тогава какво? И аз ли да стана анархист, и аз мога.
Това ли трябва да направя?! Трябва ли да рушим България, трябва ли да не спазваме Конституцията или трябва да бъдем държавници?, запита реторично лидерът на четвъртата по големина парламентарна група и заключи: „Ако погазваме Конституцията, това вече е диктатура и анархия“.
„България е република с парламентарно управление. Цялата държавна власт произтича от народа… Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ…“.
Горното може да прочете всеки, който си направи труда да отвори Конституцията на Република България. Основният закон на страната не е много дълъг – 169 члена, но е много ясен и категоричен какво представлява структурата на държавата, какви са правата и задълженията на българските граждани, правомощията на държавните органи и най-вече – кой кого контролира и как.
И в този смисъл народът е суверена на властта, сиреч „върховната власт“. И никой – нито с мазни ръце, нито с кални ботуши може да погази волята на народа.
