Един стар въпрос, който неуморно си задавам отдавна, но все оставям без окончателен отговор, се разбуди през седмицата и вторачи в мен кръвясали очи. На пръв поглед въпросът не е безнадежден.
Така започва коментара си за "Труд" Иван Стамболов – Сула.
"Звучи така:
„Кое е по-лошо: изобщо да не почиташ Бог и да го отричаш, или да Го почиташ по неправилен начин, тоест да богохулстваш?“.
Ще попитате кое беше това, което разбуди стария въпрос, а пък аз ще ви отговоря.
Във вторник, на 26 ноември, турската новинарска агенция Анка (пък и много други турски медии) разпространи информацията, че на церемонията по откриването на Седмия религиозен съвет, организиран от Президентството на Али Ербаш по религиозните въпроси, Ердоган обяви, че дигитализацията на света вече е създала нова изкуствена религия и че вече е проблем на националната сигурност държавата да се обърне към религиозните и моралните ценности на обществото.
Общото отстъпление на света от божественото е временно явление, ненормално явление, което ще се преживее, въпреки глобалните усилия за създаване на нова, изкуствена религия, основана на консуматорството и материалното благополучие, усилия, в които са впрегнати медиите, а напоследък и социалните медии.
Той каза още, че „докато цифровият свят унищожава всички ценности в глобален мащаб, той поставя мюсюлманите и особено сунитската вяра директно в целта“, отбелязвайки още че възпитанието на децата е почти изцяло поето от цифровите медии, а естествените източници – семейството, училището и кварталът – са изтикани в ъгъла.
Ще попитате кое беше това, което разбуди стария въпрос, а пък аз ще ви отговоря.
Във вторник, на 26 ноември, турската новинарска агенция Анка (пък и много други турски медии) разпространи информацията, че на церемонията по откриването на Седмия религиозен съвет, организиран от Президентството на Али Ербаш по религиозните въпроси, Ердоган обяви, че дигитализацията на света вече е създала нова изкуствена религия и че вече е проблем на националната сигурност държавата да се обърне към религиозните и моралните ценности на обществото.
Общото отстъпление на света от божественото е временно явление, ненормално явление, което ще се преживее, въпреки глобалните усилия за създаване на нова, изкуствена религия, основана на консуматорството и материалното благополучие, усилия, в които са впрегнати медиите, а напоследък и социалните медии.
Той каза още, че “докато цифровият свят унищожава всички ценности в глобален мащаб, той поставя мюсюлманите и особено сунитската вяра директно в целта”, отбелязвайки още че възпитанието на децата е почти изцяло поето от цифровите медии, а естествените източници – семейството, училището и кварталът – са изтикани в ъгъла.
Цялото изказване на Ердоган е в подкрепа на ислямската цивилизация, подложена на атаки от секуларния свят и той е прав да говори това.
На мен пък ми е мъчно, че го говори той, а не някой от нашите обществени водачи, някой от водачите на стария, но все още изумителен християнски свят, който в продължение на повече от хиляда години беше на крачка от това да се превърне в истинска проекция на Царството Божие на земята.
Сега вероятно ще изкарат Ердоган фундаменталист. Ще го изкарат брутален манипулатор, който с помощта на религиозни заклинания държи в състояние, близко до припадъка, своя полуграмотен народ.
Ще кажат, че следващата му стъпка ще е да забрани социалните медии и да наложи тиранична цензура в услуга на хищната си власт. Много неща ще кажат и за много от тях може би ще бъдат прави.
Обаче горчивината остава. Достатъчно болезнен е фактът, че Ердоган се замисля за всичко това, а тук, у нас, пърха някакво безметежно безбожие и никой не се интересува от нищо друго и не гледа по-далеч от битовото благополучие.
Нищо небесно, всяко земно. Кой български политик гради убежденията си върху презумпцията за безсмъртие на душата, върху концепцията за греха и изкуплението; кой гради ценностната си система върху схващането за обективността и абсолюта, дори за персоналността на доброто и злото?
Кой изпитва страх от Бога или поне страх от нещо друго, каквото и да е то, извън него (с изключение може би на прокуратурата, когато действията ѝ се дирижират от някой като Пеевски)?
Може би единствен Борисов, който е естествено набожен човек, но често обстоятелствата, с които е принуден да се съобразява, са по-силни от поривите на съвестта му.
Наблюденията на Ердоган доказват за пореден път едно – човекът не може без някаква религия, дори и когато поставя себе си в ролята на бог. И няма как да е иначе. Макрокосмосът (светът) и микрокосмосът (човекът) очевидно са поне двуделни, състоят се от материална и духовна част.
Това не го отричат дори и най-вулгарните материалисти, според които интелектът, разумът и съзнанието са секрети, отделяни от жлезата “мозък”. Едно време в училище, когато настъпи моментът да ни въведат в чудния свят на научния комунизъм, ни учеха че разликата между материализъм и идеализъм във философията е тази, че според материализма битието определя съзнанието, а според идеализма обратно – съзнанието определя битието.
Глупав спор, защото дори твърдението “всичко е материя и нищо различно от материя” е нематериално, следователно – идеално. Когато попитали светителя д-р Лука Войно-Ясенецки дали може да им покаже Бог и ангели и с това да докаже, че съществуват, той отвърнал, че през богатата си практика на неврохирург е отворил стотици черепи и нито веднъж не е видял разум или съвест, което обаче не означава, че те не съществуват.
Дори и най-заклетите атеисти признават съществуването на духовен свят под формата на банан с тиксо или нещо друго, така че и пред тях стои проблемът с връзката между двата свята или с нейното възстановяване, когато се окаже временно изгубена.
Дори си има специален термин за това на латински – religio.
Така че когато си тръгнал да редиш светските дела, да си подреждаш къщичката така, че да ти е по-уютно да живееш в нея, най-глупавото е да мислиш, че един от двата свята – материалният и идеалният – не съществува. Най-глупавото. Тогава защо всички онези, които коват модерната секуларна политика, се преструват, че духовен свят няма?
И преди съм казвал, че има два вида безбожници – неверници и богоборци. Първите са масови хора, на които им е мисловно по-лесно да приемат, че няма Бог, за да е невъзможно съществуването на каквото и да било по-висше от самите тях.
Вторите са по-интелигентни. Те знаят, че Бог съществува, но воюват с него в желанието си да го детронират. Както казват: сатаната не само вярва в Бог, но даже Го познава лично.
И ето ни отново пред въпроса, с който почнахме: кое е по-лошо – изобщо да не славиш Бог, като го отричаш, или да Го славиш по грешен, извратен начин, богохулствайки?
Дълго време в заблудите, от които съм изтъкан и в които един ден ще си умра, мислех, че по-лошо е второто – да изповядваш и славиш Бога по грешен начин. Защото първото е някак неутрално. Казваш (в сърцето си) “Няма Бог!” и толкоз – повече нищо.
Нито Го хвалиш, нито Го обиждаш (тук най-добре са не толкова атеистите, колкото агностиците). Не искаш нищо от Него, а и Той едва ли иска нещо кой знае какво от теб.
И въпреки всичко, въпреки всичко все не успявам докрай да осмисля, че е възможно човек да живее без съзнанието за присъствието на своя Творец, с каквото и да опитва да залъже грешната си душа.
Защото, както казва Тертулиан, “душата е християнка” по рождение. Иначе откъде тази странна представа за Бог, непочиваща на абсолютно никакъв сетивен опит, откъде идеята за безсмъртие, при положение, че “майката природа” и еволюцията не дават пример и не споменават нищо по въпроса.
То е все едно да се натъкнем на дете, което е твърдо убедено, че няма родители, а се е появило от някаква луда игра на случайността и безкрая в пространството и времето. Кой да се сърди на такова дете!
Да изповядваш и славиш Бога по грешен, по извратен начин, е друго. Това е богохулство. Да вземем дори и исляма, който ни наведе на всички тези мисли.
Достатъчно е да кажем, че ислямът тачи старозаветния Бог Отец по някакъв свой леко наивен начин, но няма представа за триипостасността на единия Бог и отрича на втората ипостас – Бог Син (Слово) – божествеността, с което Го изключва от Троицата.
Трудно ми е да си представя (а и далеч не само на мен) по-скверно богохулство от това да кажеш, че Христос не е Бог. От този дефект страдат и всички останали ереси и лъжеучения.
Повечето от тях произлизат от гностицизма, който е парекселанс кодификация на сатанинския грях на гордостта и богоборчеството. Включително и любимото на българската секуларна интелигенция богомилство, според което творец (демиург) на света е сатаната. То това даже вече не е и ерес, а откровен сатанизъм.
Ето защо до скоро си мислех, че богохулството е по-тежък грях от безбожието, но вече не съм така сигурен. Вече си мисля така: за личното добро на човека и за ничие друго, е по-добре да живее с мисълта за сила по-висша от него, от която дори не е зле и да се страхува по малко.
Защото няма нищо по-развращаващо от това да повярваш, че си най-висшето същество, “венецът на еволюцията” и че разумът, който е важна, но все пак малка част от душата, е достатъчен да бъдеш господар на света. Резултатът от такава човекобожеска философия е отчуждение, самота и лудост. Най-малкото.
В какъв свят живеем? В свят, в който насилието, включително и политическото насилие, сякаш е доста обуздано, но вместо него тихо се разлива гнилочът на безнадеждността. Свят, в който смъртта е абсолютен край, след който не сме отговорни за абсолютно нищо, начело със съдбата на следващите поколения.
Ердоган очевидно го е разбрал и което е по-важно – успя да го превърне в държавническо говорене. Ами ние? Ще го превърнем ли някога в политическо говорене? Защото ако не успеем, все ще си имаме едни и същи партии, надвикващи се да обещават едни и същи неща, и да влизат в едни и същи схеми. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен."