Руските въоръжени сили сформираха първия си пълен полк, оборудван със системи за противовъздушна отбрана с голям обсег на действие S-500, отбелязвайки важен крайъгълен камък в плановете за разполагане на съвременни средства за космическа война в цялата страна.
Разгръщането беше потвърдено от началника на Генералния щаб генерал Валери Герасимов, но той не даде подробности за броя на въоръжените батареи и радарни системи, пише MWM, цитира dnes.bg.
Докато всеки полк от по-старата система за противовъздушна отбрана S-400 разполага с 16 пускови установки за ракети земя-въздух заедно със свързани мобилни радари и командни центрове, броят на пусковите установки във всеки полк S-500 остава неизвестен.
Пусковите установки за системата S-500 разполагат две, а не четири ракети земя-въздух, като техните ракети с най-дълъг обсег могат да атакуват цели на разстояние до 600 километра, в сравнение с 400 km за S-400 и 200 km за конкурентните американски THAAD и Patriot системи.
Всеки полк S-400 е съставен от два батальона с осем пускови установки, въпреки че това може да е различно за S-500.
Новата система за противовъздушна отбрана по-специално не беше разработена като заместител на която и да е съществуваща система, а по-скоро за осигуряване на нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на Русия между по-тактическото ниво S-300 и S-400 и стратегическото ниво A -235 система, която е проектирана за защита срещу атаки междуконтинентални балистични ракети.
Преди формирането на първия пълен полк, S-500 е видял много разгръщания в миналото както за тестови, така и за оперативни цели. Смята се, че те са се случили на ниво батальон.
През юни ръководителят на украинската дирекция за разузнаване на отбраната генерал-лейтенант Кирило Буданов съобщи, че руските въоръжени сили са се разположили в град Керч близо до спорния Кримски полуостров, основно за защита на моста през Керченския пролив, който свързва територията с континенталната част на Русия.
Преди това през декември 2021 г. беше съобщено, че системите са пуснати в експлоатация в Арктика. Докато системата S-400 има способността да прехваща балистични ракети с малък, среден и среден обсег, системата S-500 е способна да поразява цели на много по-високи скорости и височини и се счита за способна да насочва към сателити, космически самолети и междуконтинентален обхват балистични ракети.
Съчетаването на тази възможност с високо ниво на мобилност прави системата напълно уникална в световен мащаб. Много големият обсег на поразяване на системата й позволява да представлява сериозна заплаха за средства за умножаване на силите като танкери и AEW&C, които са жизненоважни за функционирането на въздушната мощ на НАТО.
Системата не е оптимизирана за ангажиране на цели с размер на изтребител, въпреки че нейните мощни сензори могат да работят в мрежа с тези на други системи като S-400, за да им помогнат да атакуват стелт цели на по-големи разстояния.
