Малцина българи могат да се похвалят, че са били на върха на света – Антарктида. Един от тях е проф. Христо Пимпирев, изтъкнат учен, изследовател и основоположник на българските полярни експедиции, който с години утвърждава България като част от световната полярна общност. Харизматичен и вдъхновяващ, той е човекът, който пренася духа на научните открития от ледените полета до широката публика.
Тази година обаче вместо в студа на Антарктида, проф. Пимпирев ще посрещне Коледа и именния си ден сред топлината и колорита на Виетнам.
Едно пътуване, което отново ни напомня, че за него светът е безкрайно поле за изследване и вдъхновение
По повод 33-тата антарктическа експедиция той ни разказва какво вдъхновява учените на Ледения континент и какво да очакваме.
– Започна 33-тата експедиция до Антарктика. Разкажете малко повече за нея.
– Експедицията стартира на 7 ноември, когато българският военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” отплава от пристанище Варна с курс към Антарктида. На борда му имаше и кадети, които проведоха обучение в Картахена, откъдето се завърнаха. А корабът продължи към Южна Америка, пресече Атлантическия океан, стигайки до Ошуая. От там се качи основната, така да се каже, теренна група учени и логистици, общо 10 души, за българската полярна база “Св. Климент Охридски”. Те пък бяха тръгнали на 8 ноември от летище София през Рим, Рио де Жанейро, Сантяго и Пунта Аренас. Изглежда екзотично пътуване, но това не е екскурзия. Всички 10 полярници нонстоп бяха във въздуха и по летищата. Така те откриха новия летен сезон на Антарктида.
Държа да отбележа, че благодарение на това, че България има своя база на Антарктида, нашата страна се появи на морската карта на света за научни изследвания
– Каква е целта на експедицията тази година?
– Ударението на всяка експедиция са научните изследвания, а тази година е поставено върху климатичните промени, които засягат всеки един от нас. Атмосферната циркулация е единна за цялата планета и което става на Антарктида, се отразява и тук, в България, промените на климата са взаимосвързани.
Нас ни грози суша. Радвахме се на хубаво време, но когато спре водата от кранчето, какво ще се случи? Да не може да се изкъпеш или дори да пиеш вода. Това ни заплашва. В Испания пък видяхте какви наводнения станаха. Всичко това е от глобалните промени на климата, които ние изследваме в Антарктида заедно с нашите колеги. А ако не ги изследваме и не се вземат мерки, то ще трябва да се спасяваме на Луната и на Марс. Но ние сами си го правим това.
– Само такива изследвания ли ще се правят?
– Не се правят само такива изследвания, но те имат връзки. Например изследванията на рибите, на микропластмасите. Този най-чист континент и тези най-чисти води на Земята се оказва, че са замърсени с пластмаси. Те са навсякъде. Много ни е удобно да използваме пластмасата, само че тя попада във всяко живо същество, след като е разпръсната в морската вода.
Освен това се изследва и какви минерализации има около българската база, защото този континент е много богат на полезни изкопаеми
Във всеки един наш телефон има медна жичка. Като свърши металът мед на другите континенти, какво правим? Ще си хвърлим телефоните и колите ли? Всяка кола, дори електрическата, има батерии, акумулатори, литий. Той да не пада отнякъде? Копае се от земята. Сега можеш във всеки момент да говориш с цял свят. Така че ако не искаме да се върнем към пещерите и да яздим коне, да нямаме мобилни телефони, както едно време висяхме пред пощата в Созопол, за да се обадиш вкъщи да ти пратят пари, трябва да работим в тази посока.
Имаме и много интересен проект, който осъществяват двама орнитолози. Те изследват птичето богатство от Варна през Атлантика, тропика, екватора до полярните региони и ще се върнат обратно с кораба. Т.е. ще бъдат близо 5 месеца на една експедиция за изследване на птиците, което се прави за първи път благодарение на това, че имаме научноизследователски кораб.
Много разнообразни са научните проекти. Имаме такъв, който изследва йоносферата, високата атмосфера, влиянието на слънчевите изригвания върху природата, върху човека. Това го правим за първи път, защото Космосът е много свързан с Антарктида. Тя е окото към Космоса, друга планета, тя е белият Марс. Там сякаш си на друга планета.
Който не може да отиде на Марс, да отиде на Антарктида и все едно е бил на Марс
Континент, абсолютно отделен от всичко. Дели го един студен океан, който е около 0 градуса целогодишно и ако паднеш в него, са нужни 2 минути, за да се преселиш в ловните полета. Затова изследванията, които се правят, са изключително важни и България се включва в тях вече 32 години, това е 33-тата експедиция. Вече за 3-ти път плаваме с кораба. Купихме го за 1 млн. лева.
– Имате и музиканти в експедицията, как те се адаптират в условията там?
– Винаги съм искал Антарктида да бъде предадена като един уникален континент от хора, които не са учени, на другите хора. Не всеки може да отиде там, но всеки може да види един филм, да послуша музика, да прочете книга за континента. Но за това трябва да отидат хора с друга чувственост. Да оставим скучните учени да си гледат техните проекти. Те са много важни, но освен наука има и духовност, която е много важна. Затова винаги на нашите експедиции има хора на изкуството. В началото, разбира се, бяха фотографи, които направиха много фотоизложби. Кинаджии, които направиха много филми за Антарктида. И сега на тази експедиция има един млад екип, който наскоро завърши НАТФИЗ и спечели субсидия от Националния филмов център за документален филм час и половина. Надявам се, че ще бъде много интересен.
Ще продължи и проектът на Марина Великова, която е тонрежисьор в БНР. Тя записва звуците на Антарктида, например падането на късове от ледника, песента на пингвините, тюлените.
Преди 5 години, точно преди Ковид, успя да дойде Теодосий Спасов със своя кавал и един китарист, с когото направиха 11 пиеси, вдъхновени именно от това, което чуха на Антарктида. Освен това свириха на една пингвинова колония и пингвините им пригласяха, те им бяха хората
Континентът Антарктида дава голяма възможност за всеки, който има какво да представи на другите и да бъде полезен за експедицията. Не е само за учени, а и за хора на изкуството. Отворено е за нови творци, които да усетят музиката на Антарктида, не само музиканти. Могат да са журналисти, които имат друго усещане към природата и заобикалящата среда. Там имаме и параклис, който си дойде от само себе си. Искахме да имаме място, където да отидем например на първия ден на Коледа, да се съберем, да запалим свещичка. Това е един друг свят, който все пак е много близък до нашия, защото пренасяме нашите мисли и чувства там. А от там идват тук.
Например там ледът е на стотици и хиляди години, образува се много бавно. Когато писателят Боян Биолчев беше там, взе си парченце лед, сложи си го в уискито, то започна да пращи и каза: “слушайте звука, когато Шекспир е писал “Ромео и Жулиета”. Друг учен, физик, казва “ето това е лед, образуван по времето на Наполеон”. Всеки има различно усещане, затова трябва да ходят различни хора.
– От всички проекти, реализирани от нашите експедиции, кой бихте определили като най-значим? Има ли нещо, което българската експедиция е открила и е дала на света като знание?
– Разбира се. Всяко нещо, което се е открило там и е публикувано в научно списание, има смисъл за цялото човечество. Например откри се, че в перата на пингвините има редки елементи, т.е. глобалното замърсяване отива и до този континент. Откриха се и едни вкаменели организми, живели в края на мезозойската ера заедно с динозаврите. На Антарктида също има открити динозаври, което показва, че тя е била свързана с останалите южни континенти. Там са растели гори, климатът е бил абсолютно топъл и приятен за растения и животни. Ние работихме с колегите от Чили, които са открили находища на динозаври. Изследванията са публикувани в “Nature”. Там публикуват нобелови лауреати, така че не се учудвайте, ако имаме първия нобелов лауреат за това, което е открил в Антарктида, а не тук, в Странджа примерно.
Нашите учени много допринасят за световната наука, която върви все по-напред
Без тази наука сега нямаше да пращаме хора на Луната и да планираме ходене до Марс.
– Кой е най-възрастният човек, стъпил на Антарктида?
– Има доста възрастни, които са ходили. Например преди няколко години проф. Цанков, дерматолог, е бил на 75-76 г.
Но ако говорим за възраст, то и президентът Тръмп е на 78 г., а управлява най-влиятелната държава в света, а на Еверест се качи 80-годишен, така че… много условно е това с възрастта.
– Как ще празнувате именния си ден и Коледа тази година?
– Смятам да не съм в България, но няма да съм и на Антарктида. Там съм празнувал близо 20-25 пъти Коледа и Нова година. Този път ще отида малко по на топло, към Югоизточна Азия, във Виетнам. Така се случи, приятелите ми искаха. Аз съм ходил два пъти, няма да е нещо ново. Но все пак съм ходил преди 25 г. и ще бъде интересно.
– Ще съберете малко топлина, защото отново заминавате на Антарктида през февруари. Докога ще сте там?
– Да, надявам се на 8 февруари да бъда в българската база. Ще се прибера в края на месеца с българския кораб до Комодоро Ривадавия, където е градът с една от най-големите български диаспори в Аржентина. Там с ректора на Софийския университет смятаме да подпишем споразумение за сътрудничество с най-големия местен университет в Аржентинска Патагония. Там има много българи и се планира сватба между български потомци, които ще се венчаят на кораба.
– Докога възнамерявате да продължавате да ходите на тези експедиции?
– Докогато съм здрав, имам адреналин и имам проекти, които да осъществя на всяка една експедиция, защото те са много различни. Аз съм на 30 и няколко експедиции вече и всяка е абсолютно различна. Сега отивам с един екип – кинорежисьор и продуцент на документални филми към National Geographic, работил с Леонардо ди Каприо – Волфганг Кньопфлер. Очаквам да се получи нещо много хубаво.
– Има ли кой да ви наследи?
– Винаги има кой, ще се намери. Когато идеята е жива, винаги има кой да те наследи. Радвам се, когато обикалям училища, нося презентации и гледам любознателните погледи на децата, които мечтаят и те да тръгнат по света и да се борят с климатичните промени. И да работят най-вече за България и да са горди, че са българи.
– В навечерието на Коледа, какво бихте пожелали на нашите читатели?
– Да не спират да мечтаят и да продължават да вярват в любовта!
Цветелина ТОТЕВА
