Ако политическите сили бяха сигурни, че ще успеят да формират парламентарно правителство, тогава нямаше да има такива игри и отлагане на избора на председател на НС. Това казва професор Пламен Киров, пише Труд бг.
В някои коалиции партньорите не могат да се понасят и най-вероятно на следващите избори ще се появят в друго качество, т. е. с други партньори или самостоятелно, прогнозира той, визирайки ППДБ.
– Професор Киров, бутат ли политиците страната към нови парламентарни избори?
– Като че ли така се очертава ситуацията, доколкото се оказа, че трудността в излъчването на председател на НС по-скоро е свързана с очакванията за избор на нов служебен министър-председател. Ако политическите сили бяха сигурни, че ще успеят да формират парламентарно правителство, тогава нямаше да има такива игри и отлагане на избора на председател на НС. Всъщност, всички очакват да има предсрочни избори и затова залогът за председател, който поема първата позиция в домовата книга, всъщност ни докара до картината, която наблюдаваме.
– С какво нови предсрочни избори ще бъдат различни от проведените на 27 октомври?
– Ферментационните процеси в българската партийна система се засилиха в последно време и ако някой си мисли, че в следващия парламент ще се появи същата конфигурация, същото съотношение на политическите сили, много се лъже. Вижда се, че в някои коалиции партньорите не могат да се понасят и най-вероятно на следващите избори ще се появят в друго качество, т. е. с други партньори или самостоятелно.
– ППДБ ли имате предвид?
– Да, тях имам предвид. Освен това се вижда, че една част от ДПС се намира в глуха защита и по никакъв начин не показват, че са сериозна политическа сила и че имат желание да бъдат такава, след като се уталожат противоречията и всеки си тръгне по собствения път.
Виждаме, че почти няма изказвания от една политическа сила. Лицето на тази формация не се появи на политическия терен след изборите изобщо, а всички бяхме убедени, че той няма да стане народен представител, че ще се оттегли и следващият в листата ще бъде обявен за избран. Някои политически сили няма да преминат4-процентната бариера ако продължават по този начин да се държат в парламента – имам предвид и БСП и ИТН, имам предвид и току що влязлата МЕЧ. Но при едни предсрочни избори конфигурацията няма да се повтори.
– Възможно ли е да изпадне от следващ парламент и Алиансът за права и свободи?
– Да, твърде възможно е.
– Твърдите, че конфигурацията в следващия парламент ще е различна, означава ли това, че в него ще има по-малко формации?
– Не. Може да е пак толкова фрагментиран, но ми се струва, че този път никой няма да прости политическия цирк, който наблюдаваме в парламента и вероятно ще се тръгне на разговор още преди изборите за това какво би могло да се получи като конфигурация за парламентарно мнозинство за следващ парламент.
– Резонни ли са исканията за вдигане на бариерата за влизане в парламента, за да се намали броят на формации в него?
– Те могат да бъдат обсъждани, да бъдат приети, но само след спокойно обсъждане, каквото в настоящия парламент не може да бъде проведено. Вдигането на бариерата влияе върху политическата представителност на доста сериозни фрагменти от българското общество.
Ако си припомним изборите през 1991 г., проведени на 13 октомври, тогава поради силното разслоение в СДС се оказа, че около 30% от гласовете на избирателите не бяха представени в парламента, защото те отидоха за политически партии, които не достигнаха изборната бариера. Това са 1/3 от гласовете.
И то при 4-процентна изборна бариера. Би могло да се диференцира бариерата – да бъде една за политическите партии и друга за коалициите. Виждаме, че чрез предизборните коалиции се заобикалят рестрикциите, които налага бариерата.
– Винаги е имало съмнение в изборните резултати, но сега изглажда най-масово. Наистина ли са преминати всякакви граници?
– Непредубеденият наблюдател би си задал въпроса: След като всички оспорват изборните резултати, тогава какво правят в парламента? Нека поне да изчакат решението на Конституционния съд защото може да се окаже, че изборите изцяло са незаконосъобразни и ще трябва да се повторят. Тогава историята с избирането на председател на НС, след това с опитите да се формира правителство – имам предвид проучвателните мандати, които президентът ще връчи, защо са? По-скоро отдавам многото искания до КС на някаква емоционална еуфория – хайде сега едните като жалят и ние да жалим. Това подражателство често се наблюдава в политическите елити със сериозни дефицити на нормално мислене.
– Не смятате ли, че това е реакция срещу инвазията на една партия, която се опитва да се наложи на всяка цена на политическата сцена и има амбиции да бъде втора, а защо не и първа политическа сила?
– Има такъв елемент, но не бива да го надценяваме. Надали една партия или една личност са единствените виновни за положението на българската политическа система. Сериозните процеси на деградация настъпиха доста отдавна и не бива да ги приписваме единствено на случилото се на последните избори. Ако става въпрос за купуване на гласове, аз съм убеден, че всички политически партии са купували гласове, или са имали желание, но не са имали възможност поради финансови ограничения. Но това е масово настроение в политическите елити, което е изключително опасно.
– Намирате ли за логично това, което направи Конституционният съд – обедини и петте искания за частично или пълно касиране на изборите в едно дело?
– Не го намирам за напълно логично, защото макар и да е обжалван изборният резултат за конкретен парламент – 50-тият, всъщност исканията по същество са различни и доказателственият материал също е различен.
– Какво точно ще направят посочените от КС експерти?
– Ще преброят отново подадените гласове, които се съхраняват в чували по общинските администрации. Тези документи ще бъдат отново отворени и прегледани от експертите, след което ще бъдат сравнени резултатите от това ново преброяване на бюлетините, с това което е отразено в протоколите. Вече бе заявено, че КС няма да гледа видеоматериала от контролното видеозаснемане при отчитане на изборния резултат, независимо от това, което вече бе показано по електронните медии.
– Видеоматериалите могат ли да бъдат доказателство за нарушения?
– За да бъдат доказателство трябва да са събрани по регламентиран начин и трябва самият закон да предвижда последиците от констатациите, които биха били направени въз основа на този видеоматериал. В момента няма такива норми.
– По темата КС ще ви попитам и за атакуваните за втори път текстове от Конституцията за служебното правителство. Смятате ли, че трябва да отпаднат?
– Това ще реши КС, но се вижда, че така както бяха създадени тези текстове те не работят и не само, че не решават никакви проблеми, но по-скоро създават проблеми. Едно е да искаш да постигнеш някаква цел, която може и да е легитимна, но когато използваш затова негодни средства, никога целта не се постига.
– Възможно ли е въобще да отпадне служебното правителство? Юристи твърдят, че няма проблем кое да е правителство в оставка да изпълнява функции до избора на ново – прави ли са?
– Такова решение има в много конституционни европейски модели. Въпрос е на политическа преценка – така прецени Великото народно събрание, когато прие нашата Конституция.
Българският конституционен модел предвижда определени функции на политически арбитър на президента на републиката и всъщност това правомощие да назначава служебно правителство е израз на тези арбитражни функции – засилени правомощия на президента в случай на такива кризисни политически ситуации като невъзможността на парламента да формира правителство.
Но ако смята някой, че с тези правомощия на президента се дебалансира системата, аз бих попитал: Нима има в Европа конституции, които да защитават до такава степен парламента и да съхраняват неговия мандат. В момента единственият случай, в който може да се пристъпи към предсрочен избор на парламента е когато парламентът не е в състояние да излъчи правителство в три последователни опита.
По друг начин не могат да се предизвикат нови парламентарни избори, освен когато парламентът на основание на глава 9 вземе решение за свикване на Велико народно събрание. Нашият парламент има много засилена конституционна защита на своя мандат и тя стана още по-силна с принципа на непрекъсваемост на мандата, който беше въведен по един безобразен начин с последните изменения на конституцията.
Сега може да се окаже, че има едновременно два парламента, които се намират в мандат. Достатъчно е да се види как се провеждат редовни парламентарни избори – те се провеждат преди да е изтекъл мандатът на действащото НС и тогава по силата на решение на Конституционния съд, което не е отменено или изменено мандатът на НС започва да тече от деня на изборите, а не от деня на полагане на клетва.
– Очакванията, че президентът ще форсира свой политически проект реалистични ли са?
– Ако някой разбира от партийно строителство трябва да е наясно, че такъв форсаж не може да има. За да може да се форсира този проект той трябва да разчита на изключителна медийна благосклонност и на много мощна кампания най-малко в „трите сестри“ – разбирайте трите национални телевизии, едната обществена и двете частни. Случаят не изглежда да е такъв.
Електронните медии имат не само в България качеството и възможността да създават от нищо нещо. Т. е. те могат да създадат видимост на един политически проект и той да се появи от нищото.
Но сериозна политическа партия не може да бъде направена за два-три месеца, най-малкото защото тя трябва да покрие страна със структури. Структури, които да работят и да привличат избирателите. Единствено и само с имиджа на вожда би могло нещо да се направи, но нещо сериозно е много трудно да се случи.
– Царят нямаше нито структури, нито проектът му бе рекламиран, но се случи…
– Да, но за сметка на това имаше Мултигруп!
– И накрая ще ви попитам отразяват ли се по някакъв начин изтеклите мандати в голяма част от регулаторите и ключовите агенции, както и във ВСС?
– Политически анализатор, който винаги се е отличавал с находчивост при определянето на ситуацията в България написа, че се превръщаме в държавата с изтекъл мандат. Да не кажа, че този процес май е завършил. Ако бъдат ограничавани правомощията на институциите, които са с изтекъл мандат, било със закон или по някакъв друг начин, чрез тълкуване на конституцията ще се окаже, че ние ще бъдем наполовина държава, защото институциите ще могат да упражняват само част от правомощията си, а не всички, които са предвидени в конституцията.
Така че, когато има институции с изтекъл мандат и те упражняват своите правомощия, доста дълго след края на този мандат, то затова не са виновни самите институции, а тези, които трябва да сменят състава. Така че кучето е заровено в нежеланието, неумението, невъзможността на онези, които трябва да излъчат новия персонален състав на институциите, а не толкова в това, че институциите с изтекъл мандат продължават да изпълняват правомощията си. Иначе ще сме изправени пред крайната точка да закрием държавата.
Просто тя да не функционира. Каква е алтернативата и какви ще са последиците от това, че институции с изтекъл мандат не бива да изпълняват правомощията си? Нека да обяснат тези, които казват, че след като е изтекъл мандатът, никой нищо не може да прави.
Кой е професор Пламен Киров?
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право.
От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г.
По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.