След застоя и боксуването за избор на председател на парламента месец след изборите на 27 октомври, политическата обстановка рязко стана динамична. Парламентът заработи извънредно, а президентът Румен Радев стартира консултациите с политическите партии за връчване на проучвателен мандат за съставяне на правителство.
По този повод олитологът доц. Татяна Буруджиева коментира какви са индикациите за успех и какво да очакваме от политическите партии.
По думите й всяко нещо е каша от проблеми и по-скоро отиваме на избори.
Тя е категорична, че ударната работа на парламента е неизбежна, защото трябва да се впише в едни сравнително кратки времеви периоди за всичките проблеми, които чакат своето много спешно разрешение чрез гласуване в парламента.
Проф. Буруджиева коментира и какво ще се случи, ако Киселова стане служебен премиер: "Създаването на едно такова служебно правителство, би изпаднало в същия капан, в който е правителството на Главчев".
Ето какво още заяви проф. Буруджиева в интервю за "Труд”:
– Г-жо, Буруджиева, какъв е вашият прочит на събитията в държавата – най-накрая парламентът се отпуши с избора на свой председател и Наталия Киселова даде знак за ударна работа?
– Според мен това, което наблюдаваме, беше политическо противоборство, което много повече приличаше на ход към предизборна кампания, отколкото на желание действително да се отпушат процесите, да се конструира Народното събрание (НС) и да се премине към разговори за съставяне на правителство.
В крайна сметка се стигна до едно техническо разрешение на въпроса, което дава възможност да се пристъпи към следващите процедури, но без никаква яснота какво следва. Включително и като продължителност на живота на това Народно събрание.
Изборът на председател на практика се организира около съставянето на едно мнозинство зад кандидатурата на доц. Наталия Киселова, което по никакъв начин не изглежда категорично мнозинство за съставяне на правителство. В този смисъл тепърва трябва да разсъждаваме какво се случва в Народното събрание и да наблюдаваме процесите.
– Ако това е било ход на предизборна кампания от една страна, кой спечели най-много?
– Това са партиите, които застанаха зад избор на такъв председател. На хората им омръзна да гледат разправии, които не водят до нищо.
Защото ние гласуваме да отидат там да вършат работа и началната стъпка за това е да изберат председател на НС. Ако за това не могат да се разберат, няма смисъл да ходят в парламента.
Какво остава за политическата страна на функционирането на НС, а именно гласуването по закони.
– Защо повечето от номинираните за председатели не бяха излъчени за зам.-председатели на парламента?
– Това показва, че заради онзи списък, поредният онзи в българската политика, кандидатите за председател на НС, излъчен от партиите, бяха номинирани от гледна точка да станат евентуални бъдещи министър-председатели.
Затова от ден първи от функционирането на това НС, политическите партии дадоха заявки, че се борят за резултати в следващи избори, тъй като не всички от кандидатите за председателския пост, бяха номинирани по други критерии, не технически да ръководят това събрание, а за да представят интересите на тези партии спрямо властта и управлението.
– Според Вас, отиваме ли на избори?
– Да, по-скоро отиваме на избори.
– Стартират консултациите с политическите партии при президента Румен Радев. Но преди дни той разпространи снимки с американския президент Доналд Тръмп в Париж. Това знак ли е за все по-наближаващия момент да огласи своя така коментиран политически проект? И, ако не, какво е посланието на снимката на двамата президенти с вдигнати палци?
– Посещението на г-н Радев в рамките на официалната церемония по възстановяването на „Нотр Дам“ има знаков характер, който според мен, по никакъв начин не може да свързваме с дискусиите около евентуален негов проект. Защото засега не виждам никакви индикатори, които да подсказват, че този проект ще го видим в най-близко време.
По-скоро темата „проект на президента“ се превръща в тема на една постоянна дискусия, която е част от говоренето по проблемите, но не е част от действието на тяхното решаване.
Що се отнася конкретно до снимката – няма никакво съмнение, че начинът по който Тръмп реагира на среща с българския президент, който между другото беше доста различен от начина, по който реагира към някои други политици, е показателен за това какво отношение трябва да очаква България от новата американска дипломация и до каква степен въобще България е интересна на САЩ в рамките на нейните външни политически приоритети.
Смятам, че и за двата въпроса имаме положителни отговори, ако трябва правилно да разчитаме реакцията на Тръмп. Не мисля, че има нещо категорично лично в отношенията на Тръмп към президента Радев, още повече че по-скоро смятам, че това е отношение към България, изразено към президента ни.
Още повече, че в Републиканската партия има сериозни кръгове, които категорично поставят президента Радев в сферата на едно по-различно от американското влияние, така че не са еднозначни отношения на Републиканската партия персонално към президента и в този смисъл не може да правим връзка между тази снимка и бъдещ президентски проект.
Нещата са много различни. За мен става въпрос по-скоро за сферата в международните отношения или на тези на САЩ към България, което се крепи не само и не единствено на отношението, изразено към президента Радев.
– След като Наталия Киселова бе избрана за председател на НС, наблюдатели коментираха, че сега БСП има двама от първите в държавата, визирайки и президента. Тези лица може ли да се твърди, че са хора на БСП?
– В случая БСП, която не блестеше с много ясна позиция в целия този месец на тежки процедурни и политически сблъсъци, защити по един отличен начин своята кандидатура.
Това не направиха ППДБ. Или ИТН, които според мен, също действайки по аналогия с казуса „Вежди Рашидов“, забравиха, че в политиката няма аналогии като в историята.
Можем да кажем, че БСП се справи с този казус, независимо от вътрешните напрежения, от противоборствата, които вече започват в тази партия по повод избора на председател, предстоящ конгрес и т.н. Те успяха да бъдат единни и достатъчно стабилни и последователни в презентирането и защита на своята кандидатура.
Успяха да убедят другите партии и да се възползват от ситуацията. Сега, дотук с партиите, говорим за личности и за много силно мажоритарно постове.
Президентът Радев, разбира се, разчиташе и в двете предизборни кампании, както и в номинацията си, на подкрепата на БСП, но не е тайна за никого, и резултатитe в ЦИК го показват, че един президент в България се избира от много повече гласове, отколкото може да предостави една партия.
Още по-малкото партия, която е в упадък в този момент, по време на двете президентски кампании. Достатъчно много са доказателствата за разминаване в политиките и позициите на президента Радев и тези на БСП.
Преживяхме и тежка война между лидера на БСП и президента. Така че не може да се твърди, че той е функция едва ли не и изразител на интересите на тази партия в политиката.
Но Радев е един от президентите, който най-силно еманципира президентската власт и я фокусира върху своята личност, за разлика от други досегашни, които бяха много по-силно свързани с политическите партии.
Да, твърди се, че БСП има хора на първите две места в държавата, които по един или друг начин са били свързани с нея, но в никакъв случай това не са нейни функционери и изразители, представители на БСП в тези власти.
– Заканата от доц. Киселова е парламентът да работи ударно с извънредни заседания още от днес. Ще свършат ли работата си депутатите да приемат бюджет и т.н., дори и да няма скоро избрано правителство?
– Проблемът вече чисто технически е разрешен и президентът не може безкрайно да бави започването на раздаване на мандати. Аз предполагам, че тази среща между току-що избрания председател на НС и него е точно в тази посока – относно темповете на работа на НС.
Ударната работа на НС е неизбежна, защото трябва да се впише в едни сравнително кратки времеви периоди за всичките проблеми, които чакат своето много спешно разрешение чрез гласуване в парламента.
Един бюджет, колкото и съкратено, ударно и динамично да се разглежда, според мен по-малко от две седмици ще бъде несериозно да се отделят, освен ако това време не се компресира с едни безкрайни, денонощни заседания, от които можем да ставаме все по-скептични към качеството на продукта, който те ще произведат. Но така или иначе бюджетът е крайно необходимо да бъде гласуван, както и няколкото закони за Плана за възстановяване и устойчивост и усвояване на средства и във връзка със Съдебната реформа.
Предполагам, че това ще са спешните задачи, които по някакъв начин могат да се впишат вътре в отворения вече времеви прозорец относно това дали ще има или не правителство, ще ходим или не на избори, което според мен засега е с доста еднозначен отговор – изглежда че ще ходим на избори. Дали ще се случи, ще видим дали ще могат да постигнат някаква договореност политическите партии за някакво мнозинство.
Относно възможностите въобще да се решат пък тези въпроси дори в най-ударния темп на заседание на парламента, също можем да бъдем не съвсем оптимистични, защото е много възможно в рамките на работата на НС да се вкарат въпроси, които да взривят и без това почти неосъществимата възможност за мнозинства.
С оглед назначенията на изтеклите мандати на множество органи и редица други проблеми, които много сериозно могат да противопоставят политическите партии. Възможно е да наблюдаваме едно размиване на дебата, тъй като имат много различни интереси, които ако виждаме разликата между обещаното по време на предизборни кампании, а то беше че трябва да има правителство и се говореше за това какво то трябва да прави от някои партии, и в същото време действията, които показват абсолютното нежелание на политиците да работят.
По-скоро са склонни да приватизират функциите на изпълнителната власт, да взимат някакви решения спрямо основни такива на правителството, например за дискусията за бюджет, за нов дълг…
Извинете, но това е тежка политическа отговорност. Много са въпросите, които трябва да се решават ударно в едни такива спешни заседания, което създава много тежко съмнение в легитимността на тези решения от гледна точка на политическата отговорност.
Кой носи отговорност за всичко онова, което ни се случва? Видяхме през последните 3 години и половина – никой не я носи.
– Доц. Киселова би ли била служебен премиер, ако се стигне дотам?
– Тя заяви няколко пъти, че не бяга от отговорност, което означава, че при всички положения би приела да помисли и да се опита нещо да направи в тази посока. Но, честно казано, създаването на едно такова служебно правителство, би изпаднало в същия капан, в който е правителството на Главчев.
Киселова си каза всичко, обяви тя ли е следващият служебен премиер
Започват обвинения за политически пристрастия и връзки, че се ръководи зад кадър това правителство от някакви политически интереси и всичко това е защото нямаме яснота коя партия каква отговорност поема, кой е нейният човек и даденият премиер волята и интересите на коя част от избирателите защитава.
Защото няма как политиците в едно правителство да защитават интересите на абсолютно всички граждани. Винаги има доминиращи интереси, затова има и партии.
Ако си представим, че правителствата ще са безотносителни към партиите, то тогава говорим за една драматична промяна на модела на функциониране на парламентарната демокрация в нещо, което не зная как да го нарека, за всеки случай нищо позитивно от гледна точка на политическата теория и практика.
Коя е тя?
Доц. Татяна Буруджиева е политолог, философ и политик. Била е народен представител в 42-ото Народно събрание от БСП и началник на кабинета на председателя на БСП Сергей Станишев.
Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски” и специализира политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия.
Буруджиева е доцент по политически науки и доктор по философия. Преподава политология в няколко български университета, сред които Софийски и Нов български университет.
Отскоро тя е част от екипа анализатори на социологическа агенция „Галъп интернешънъл Болкан“.
Владее английски, говори и френски, руски, гръцки, испански, италиански език.
