13 години след началото на кървавата гражданска война в Сирия режимът на президента Башар Асад падна. Много сирийци независимо в коя част на света се намират, не вярваха, че някога ще станат свидетели на тези събития.
Освен въпроса каква ще е съдбата на Сирия през изминалата седмица Европа си зададе и въпроса, каква ще е съдбата на сирийските бежанци на Стария континент. Германия е европейската страна приела най-много бежанци от Сирия.
Ще ви срещнем с едно момче, което може да сте позабравили, защото неговата снимка обиколи света преди почти десет години, в разгара на бежанската вълна през 2015 г.
Той се превърна в лицето на бежанската криза със селфито си с Ангела Меркел, малко след думите ѝ „ще се справим“. Почти десет години по-късно и дни след падането на режима на Асад в Сирия пред нас е Анас Модамани.
Анас Модамани, момчето известно като бежанецът със селфито с тогавашния канцлер Ангела Меркел. Доскоро не е вярвал, че някога някой ще му зададе въпроса, какви мисли нахлуха в главата ти, когато разбра, че режимът на Асад пада?
„Когато прочетох, че Сирия е свободна, много се зарадвах, не можех да го повярвам. Празнувах с приятели, обадих се на семейството ми, което живее в Сирия, в Дамаск и празнувах с тях по телефона, почти не спах. Постоянно четях новините. Всичко се случи толкова бързо, че не го очаквах. Мислел съм си, че никога в живота си няма да мога отново да бъда в Сирия, че този режим ще бъде там завинаги. Изведнъж в една нощ животът се промени”, разказа Модамани.
И така едно обещание, имащо за цел просто да даде надежда на майчиното сърце добива нов смисъл.
„Всеки ден говорех с майка ми по телефона, тя винаги ме питаше кога ще се срещнем и аз отговарях, когато режимът на Асад падне. Но никога не съм имал надежда, че това ще се случи и изведнъж майка ми се обади и режимът вече го нямаше. Тя ме попита кога ще се видим, а аз ѝ отговорих следващия месец”, добави той.
Но преди с Анас да говорим за бъдещето на Сирия и сирийците поглеждаме към миналото. Защото сега той може да говори за него свободно, а не да мълчи, както години наред, заради страх от диктатора и последствията за семейството му.
„Животът в Сирия беше много тежък, там прекарах детството си, живях в Сирия до 18-годишна възраст, но през това време преживях войната и видях много хора, които изгубиха живота си в тази война. Беше много тежко, защото бях още дете и не можех да разбера какво означава войната. Спомням си, че със съученици ми след училище бяхме на протест срещу режима на Асад и беше открит огън, стреляха по хората. И това беше моментът, в който видях много кръв и не можех да направя нищо, освен да избягам”, каза Модамани.
Истории като тази в Сирия доскоро са били ежедневие. И така Анас решава да бяга с лодка през Средиземно море. Разказва, че е наясно, че това е можело да бъде последното му пътуване, но дори смъртта е по-добра от живот в Сирия под режима на Асад. И така Анас достига Германия. Селфитo с тогавашния канцлер Ангела Меркел го превръща в лицето на бежанската криза.
„Това селфи ми донесе много положителни неща, но и отрицателни. Бях в бежански център, там направих снимката, бях радостен. П
о-късно тя беше във всички медии. Изведнъж бях известен и животът ми се промени, срещнах много хора, запознах се с журналисти, а днес самият аз работя в медийни сектор”, сподели той.
Анас днес е германски гражданин, завършил е комуникационни науки в Берлин, живее с приятелката си от Украйна и работи за Дойче Веле. За него Берлин е дом.
„Берлин всъщност се превърна в мой втори дом, но ситуацията в Сирия се подобри, така че ще посетя родината си, но бих искал да остана в Берлин на този етап.
Ситуацията все още не се е променила много. Но хората в момента празнуват, щастливи са, но все още няма много храна, няма електричество, вода, и подобни неща. Трябва още дълго да се чака преди ситуацията да се подобри”, посочи Модамани.
На фона на разрухата, в която е потънала Сирия новият премиер на страната Мохамед ал-Башир призова сирийските бежанци по целия свят да се върнат в родината си. Само в Германия те са почти милион, като страната спря решенията по молби за убежище.
„Много хора са уплашени в момента заради ситуацията и евентуални депортации. Те нямат домове в Сирия, нямат приятели, семейство изгубили са всичко. Много сирийци живеят в Европа. Тези хора мислят за момента да останат тук и са притеснени. Срещнах хора от Сирия, които са все още млади, те искат да бъдат тук. Но има и възрастни хора, които искат да се върнат в Сирия” каза още Модамани.
„Сега сме изправени пред най-трудната фаза и трябва да сме внимателни , как ще бъде изградена Сирия като модерна държава, или като Афганистан и Иран. Ние искаме отворена за всички хора Сирия, независимо от националността и религията, всички да живеят в мир”, категоричен е той.
Бъдещето е пълно с неизвестни. Едно обаче е сигурно, какво ще направи Анас след месец, почти десет години след последната среща със семейството си.
„Просто ще седна и ще говоря с родителите си. Това е първото нещо, което искам, да прегърна майка си и баща си. Да прегръщам сестра ми. И да седнем заедно вечер на дивана, както някога”, завърши Модамани.