Сред огромните ледени щитове на Антарктида се крие земя, която е дом на огнен вулканизъм.
Въпреки че по-голямата част от тези вулкани са в състояние на покой, неактивни или скрити под леда, съществуват предположения, че те могат да бъдат възродени заради топенето на заобикалящите ги ледени маси.
Последното голямо топене на Земята се е случило преди между 12 000 и 7 000 години, след края на последната ледникова епоха. През този период на деглациация вулканичната активност на сушата се е увеличила от два до шест пъти в сравнение с нормалните нива.
Учените вярват, че този изблик на изригвания е бил предизвикан от топенето на ледниците, което е намалило налягането върху земната мантия и е позволило на повече магма да се издигне и да изригне на повърхността, пише Глас Нюз.
Сега сме изправени пред нова ера на затопляне, причинено от човешката дейност и климатичните промени. Някога се предполагаше, че Антарктида ще бъде относително имунизирана срещу най-острите ефекти от затоплянето на света, но регионът все повече показва признаци, включително интензивни топлинни вълни и шокиращи загуби на лед.
Увеличение на вулканичната активност
Навлизаме в непознати територии, но е възможно загубата на лед, причинена от климатичните промени, да предизвика увеличение на вулканичната активност в Антарктида, подобно на това, което се е случило през предходния период на деглациация.
Както наскоро отбелязва списание Science: „Когато тежестта върху вулканите се намали, газовете, хванати в магмата, се освобождават като мехурчетата в разгазирана бутилка шампанско, което води до изригвания.“
В Антарктида има над 130 известни вулкана, много от които са под леда, но някои се считат за активни. Най-известният сред тях е връх Еребус – най-високият активен вулкан в Антарктида, който изригва непрекъснато от десетилетия, като при това изхвърля и златен прах.
Ако някои от тези вулкани бъдат „събудени“, това би могло да предполага връзка между вулканичната активност и топенето на ледовете. По време на последната деглациация увеличената вулканична активност е допринесла за ускоряването на загубата на ледени щитове, най-вече заради освобождаването на тъмна пепел.
Учените разглеждат възможността, че изригване на вулкани под леда би могло да отслаби ледения щит на Западна Антарктида, което да доведе до отделяне на значителни части от дебелия вътрешен лед на континента и тяхното потъване в океана, като по този начин ще повиши морското равнище.
Освен това увеличената вулканична активност би довела до изхвърляне на повече парникови газове в атмосферата, което допълнително би повишило температурата на Земята.
Загуба на лед
Това от своя страна би предизвикало още по-голяма загуба на лед, което би довело до повече изригвания и така нататък.
Много от тези сценарии остават хипотетични – в края на краищата, никога досега не сме преживявали подобен период на климатични промени, причинени от човешката дейност, за толкова кратък период от време. Климатичните промени са реални и вече засягат нашия свят, но въздействието им върху вулканичната активност остава недостатъчно изучено.
Учени подчертават, че трябва да бъдем внимателни, когато правим сравнения между последната деглациация на Земята и климатичните промени, предизвикани от човешката дейност, особено по отношение на връзката им с вулканизма.
Причината е, че времевите мащаби и динамиката на тези явления са много различни. Освен това, вулканичните изригвания като цяло са изключително трудни за прогнозиране, дори без да се взема предвид допълнителната сложност, която климатичните промени внасят.
