Пловдив е един от най-старите градове в света, който е и връстник на човешката цивилизация. Съхранил е своята древна история, архитектурно наследство и културно многообразие, вгледан в историческото ни минало, но и вперил поглед в бъдещето, четем в книгата “Пловдив – онагледена история на народи и епохи”.
Пловдив е един своеобразен символ на древността, на устойчивостта и на културата на българската земя. Тук сякаш е най-осезаем и най-топъл духът на България. Та нали от всеки хълм могат да се видят както Средногорието и Балкана, така и Родопа планина, всебългарската река Марица, която тихо шава из Тракийската равнина.
Като древен град, Пловдив има и безброй имена. От Пулпудева, Флавия, Филипополис, Улпия и Тримонциум до днешното Пловдив.
Най-древното му известно име е Евмолпия или още изричано като Евмолпиада, за което свидетелствали древногръцки хроникьори.
Прилагателното “евмолпиос” означава сладкодумен. То се свързва с легендарния тракийски владетел и певец Евмолп, или Евмолпиас, който бил син на Посейдон и Хиона, която, за да скрие прегрешението си с Борей (Северен вятър), хвърлила новороденото си дете в реката. Посейдон го спасява и го откарва в Етиопия, за да го обгрижва там Бентесикюме.
Най-познатото и популярно име на Пловдив в древността е Филипополис, наречен на двама императори
Филип V, който управлявал Римската империя в продължение на 26 години, укрепил най-вече Филипополис. Той дал дъщеря си за съпруга на тракийския владетел Терес II, управлявал Тракия от Филипопол.
Другият император е Филип I – Арабина, който вложил много средства за изграждането на града. През 274 г. решава да отбележи 1000 години от създаването на Рим и отпуснал огромни средства за облагородяването на главните градове на провинциите. Така Филипопол станал много красив град.
Според едно изследване на историка Камен Колев, за пръв път името Пулпудева е споменато от древния хроникьор Йорданес през 551 г. Допуска се, че това наименование идва от първоначалното Филипо, което означава “дава”, а втората част означава крепост, селище, град на тракийците.
Някога река Хеброс е обграждала града, а точно под Трихълмието, на мястото на Чифте баня, Съдебната палата, Тунела и гимназия “Св. св. Кирил и Методий”, е имало голямо езеро.
Някои стари автори наричат Пловдив и Понерополис, и Кабиле, което означава колиба. Известно време градът е носил и името Тримонциум (Трихълмие), особено по време на династията Антоний, тъй като акрополът му е бил застроен върху трите свързани помежду си тепета на града – Таксим, Небет и Джендем тепе.
По време на римската епоха, когато управляват Флавиите, на града е било дадено името Флавия, а жителите му получават граждански права по римските закони
Пак по това време Пловдив е бил наричан още Улпия, Неокор и Метропол – доказват го сечените по онова време монети. По време на кръстоносните походи някои писатели споменават града като Принепопл, Синопл и Финепопл. Смята се обаче, че тези имена се дължат на невежеството и неправилното произнасяне на истинското име. По същия начин стои въпросът и с турското име на града – Филибе, което в началото на XIX в. мохамеданите произнасят като Хилбьо или Юллбьо.
Най-големи спорове в науката произтичат около днешното название на града – Пловдив. Няма единно мнение, но се смята, че то произхожда от някогашното Пулпудева.
Според Константин Иречек Пловдив е име, дадено на града от сърби и българи. Все пак много историци смятат, че то свързва и някогашното име Пулпудева. Сръбските летописци, пътешественици и търговци от 1458 г. наричат града Плоудин, а в следващия един век го срещаме записан като Плоудину, Плаудин, които звучат много близко до съвременното име. Счита се, че то е наложено от Найден Геров през 1850 г., макар името Пловдив да срещаме именно така изписано още в Люблянския български сборник от XVI и XVII в. и по-скоро в български ръкописи от 1636 и 1687 г.
Основатели на днешния Пловдив са траките – най-старото население на Балканския полуостров
След създаването на ранносредновековната българска държава Пловдив се оказал пограничен град – изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и Дунавска България. Българите завладявали града и цяла Тракия многократно.
За първи път през 812 г. кан Крум завладял Пловдив, но градът официално е бил включен в пределите на българската държава от кан Маламир през 834 г. Пловдив преминавал от ръце в ръце, но Симеон Велики (893-927) и наследникът му Петър (927-969), а и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия.
От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив бил повлиян по-малко или повече от първите четири, които преминали през града, като два от тях го оставили в пламъци.
Пловдив е разположен на 42,9 градуса северна ширина и 24,45 източна дължина на площ 53 кв. км в Горнотракийската низина, по двата бряга на река Марица. Той е вторият по големина град в България (след столицата София), в който живее 9% от населението на нашата страна.
Според данни на ООН в момента повече от половината население на света живее в градове, а до 2050 г. тази цифра ще нарасне до 68%.
Всеки ден градовете по света се попълват с почти 180 000 души. Затова ООН определи всеки 31 октомври като Световен ден на градовете. Основната тема на Световния ден на градовете е под мотото “По-добър град, по- добър живот”, като всяка година се избира и различна подтема с цел, от една страна, да се представят добрите резултати от урбанизацията, а от друга – да се справим със специфичните предизвикателства, произтичащи от нея.
Тук е мястото да погледнем към втория по големина град в България. Пловдив изпреварва Варна с 2099 човека. И докато Пловдив е самостоятелен град, то към Варна има самостоятелни села Камен, Звездец, Казашко, Топола и др., но ако ги включат в града край морето, ще изпреварят Пловдив. Ето защо е редно, за да се избегне тази прогноза, което би довело до исторически корекции, към кметство Пловдив да се присъединят Труд, Войводиново, Брани поле, Белащица, Марково и Крумово. По този начин в тази демографска криза градът би запазил второто си място в страната по брой на населението.
Трябва да се отбележи, че този международен празник – Световният ден на градовете, е посветен на едно от най-големите и сложни творения на човечеството. Ето защо не е тайна, че социално-икономическото развитие на всеки град зависи от неговата урбанизация: колко удобно е за хората да живеят в него от гледна точка на безопасност, екология, развита инфраструктура, качество на предоставяните услуги и др. Следователно справедливият и основан на потребностите достъп до основни градски услуги е една от основите на устойчивата урбанизация и на социално-икономическото развитие като цяло.
Вече осем хилядолетия ранобудните лъчи на слънцето първо погалват върховете на сиенитните хълмове, после високите сгради и след това тръгват по лицата на пловдивчани и хилядите гости на града.
Връстник на Троя и Микена, Пловдив е по-стар от Рим, Атина и Константинопол. С богатия си духовен климат, който е съхранил през векове и поколения, Пловдив и днес блести с ярката си светлина.
Георги НАЙДЕНОВ
