Над 30 години, откакто се избира главен прокурор по правилата на демокрацията в България, кандидатите за този пост и личностите, които впоследствие го заемат, са обект на шумни скандали и залп от политически атаки.
Още от времето на покойния Иван Татарчев – първият демократично избран главен прокурор, обвиненията в пристрастия и политическите манипулации по негов адрес отвориха кутията на пандора с калните кампании срещу всеки, който се кандидатира или застане начело на прокуратурата, пише “Епицентър”.
Дали Татарчев с право е бил набеждаван за суров, отмъстителен, несговорчив, себичен и твърде агресивен към политическите опоненти, е въпрос на интерпретация, но тенденцията всеки главен прокурор да бъде обругаван и охулван заради личния си живот или черти от характера на него или семейството му вече е налице.
Безкраен е и разказът за мощните политически атаки и скандали около личността и управлението на прокуратурата от проф. Никола Филчев, за когото и до ден днешен се носят митове и легенди – кои истина, кои-полуистина, но безспорно употребявани срещу него в качеството му на главен прокурор.
Дори при избора напроф. Борис Велчев се изтъкваше като „скандално“ неговото потекло, понеже бил син на Владимир Велчев, член на ЦК на БКП и внук на Борис Велчев – втория човек в Политбюро на ЦК на БКП до средата на 70-те години. Тези детайли от персоната на Велчев до такава степен се прокламираха шумно и на висок тон, че дори успяха да засенчат разговора за качествата му като юрист.
По-късно тогава нашумелият политик Волен Сидеров го призоваваше да напусне системата, тъй като не бил излязъл от редиците на разни фондации и НПО-та. Сидеров вече е история като политик и битува като публична личност единствено в платформи и социални мрежи като Tik-Тоk, но кампаниите срещу главните прокурори в България не са спрели.
Историята помни и периода, в който Сотир Цацаров се кандидатира за главен прокурор. Започнаха да му се приписват сделки с овощни градини, да се разменят едни и същи компромати, артикулирани публично от един малък и шумен кръг активисти, които и до ден днешен не са сменили нито лицата, нито методите за очерняне в подобни кампании, нито стила.
Не стихваха и протестите срещу личността на Цацаров, който така и не изкара мандата си до край заради това, че пое друг държавен пост, но станахме свидетели на батални сцени като дори горенето на чучела по площада.
Нека си припомним и печалната история на бившия главен прокурор Иван Гешев, който още дори преди да се кандидатира стана обект на мощна кампания. Започна се с атаки срещу съпругата му, изваждане на детайли от професионалната й кариера, кой клиент защитавала като адвокат, интерпретации, ровене в имуществото й и прочее.
По-късно в кампанията дори беше намесен и възрастния му баща, който беше обвинен от същите кръгове, че придобил дял от бизнес, което беше демонстрирано като „огромен публичен скандал“.
Месец остава до избора на настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и ситуацията се повтаря без никакви разлики в сюжета. Още откакто номинацията му беше издигната от трима членове на Прокурорската колегия на ВСС, атаките бяха в ход и същите активисти, които заливат от десетилетия публичното пространство с агресия спрямо всеки главен прокурор от 1992 година насам, отново се появиха на сцената, като че ли някой им натисна бутона „Старт“.
Започна се ровене около семейството на Сарафов – синът му бил на трудов договор и получавал заплата, бившата му жена също работела срещу заплащане по договор в популярна транспортна фирма. После в опит да бъде компрометиран се извадиха детайли около бизнеса на сина му и се представи като „нов огромен скандал“, че бил взел банков кредит.
Най-малкото общо кратно тук е очевидно – не е важно каква е истината, дали е извадена от контекст или е обикновен кален компромат, важно е кандидатът да бъде очернен. И само като погледнем кои са лицата, които и сега продължават близо 30 годишната история на „изкуството на компромата срещу главните прокурори“, ще видим, че те реално не се променят в концепциите си, а към тях се добавят само нови политически протежета.
Волен Сидеров бе заменен от Христо Иванов, а след залеза и на неговата политическа кариера, от Лена Бориславова, Кирил Петков, Асен Василев и прочее. Обичайните заподозрени НПО активисти от организации като БОЕЦ, „Правосъдие за всеки“, „Антикорупционен фонд“ и сходни все така не са променили желанието си за овладяване и унищожаване на прокуратурата и за настаняване на някой „свой“ на поста главен прокурор.
Безсилна обаче изглежда отстрани поредната атака срещу поредния кандидат за главен прокурор и става все по-очевидно, че вече сценарият трябва да бъде променен, защото доскучава на онези, които следят процесите в системата. Най-малко това е нужно, защото всички сигнали и твърдения със съмнения за нередности по адрес на Борислав Сарафов вече бяха обстойно проверени и опровергани нееднозначно от назначения преди около година ad hoc прокурор по разследването на главния прокурор – съдия Даниела Талева.
Всеки, който познава авторитета на съдия Талева, няма никакви съмнения, че ако беше открила и най-малката нередност или нарушение, свързани със Сарафов, то информацията за това щеше да излезе от нея, а не от разни сдружения и политици, чиято цел по завземане на всички важни постове в съдебната система вече е повече от очевидна. А самият той нямаше изобщо да бъде допуснат в процедурата по избор на следващ главен прокурор.
И така до следващия кандидат, след малко повече от 7 години. Дано времето стигне, за да стане ясно, че механизмите на пропагандата, манипулацията и калните кампании вече се изтъркаха като инструмент за натиск над съдебната власт. 30 години стигат.