Едни очи не мога да забравя, едни очи ме карат да не спя, едни очи в сърцето ми остават и като огън ме горят! Това написва във фейсбук 17-годишно момиче под снимката на своята покойна майка.
Профилът е на Христина от град Дългопол. Тя и нейната 9 години по-малка сестра Силвия преди 10 години остават кръгли сираци, след като баща им Петър за миг се превръща в двоен убиец на майка им Живка и нейния любовник Стефан, а после сам слага край на живота си, пише "Труд".
Сираче остава и дъщеричката на Стефан.
Стефан също бил родом от Дългопол, бил връстник и съученик на Петър.
Кървав Йордановден
Случаят е от 6 януари 2014 г. и варненци още го помнят като Кървавия Йордановден. На паркинг близо до автогарата във Варна спира сиво „Рено Сценик“. На шофьорската седалка е 39-годишният Стефан, а до него – 33-годишната Живка. Наоколо дебнел мъжа й Петър Евтимов.
Малко преди дойде автомобилът той си купил цигари от близкия магазин и попитал на продавачката: „Какво може да направи някой, ако види съпругата си с чужд мъж под ръка?”. Жената не знаела какво да му отговори и си замълчала, тъй де – клиенти всякакви.
Петър и Живка заживели заедно, още когато тя забременяла от него на 15 години, а той бил 21-годишен.
Петър се приближил към реното с насочен пистолет „Макаров“ и изстрелял няколко куршума през предното стъкло в главата на Стефан. Оплисканата с кръв Живко започнала да пищи и понечила да отвори вратата, но следващите 4 парчета олово я приковали към седалката. Петър продължил да натиска спусъка, въпреки че пълнителят вече бил празен.
Заради пукотевицата множество хора наоколо обърнали поглед към паркинга. Някои помислели, че се хвърлят пиратки – бил шестият ден от Новата година, други видели мъж с насочен пистолет и димящо дуло, но сметнали, че оръжието е газово и гърмежите са само за сплашване.
Петър прибрал пистолета в джоба си и с бързи крачки се отдалечил по една от близките улици, оттам свил в пряка, но все пак хора тръгнали след него за да видят къде отива. Тези очевидци помогнали на пристигналите полицаи да тръгнат в посоката на беглеца.
Униформените го застигнали в изоставена сграда. Когато ги видял, че идват и започват да обграждат района, той позвънил по телефона на баща си, презаредил пистолета, опрял го до челото си и натиснал спусъкът.
Изстрелът не го убил веднага, откарали го в болница „Св. Анна“, където мъжът издъхнал на другия ден.
Още същия ден причините за кървавата драма, завършила с три трупа, станала известна на всички в малкия град Дългопол и на цяла Варна.
Петър Евтимов бил предприемач от 17 години, бил един от първите собственици на камиони в Дългопол и печели добре. Живка забременяла от Петър още 15-годишна и макар да нямали официален брак, заживели заедно със съгласието и одобрението и на нейните, и на неговите родители. Родила се едната, а после и другата им дъщеря.
Петър и брат му построили две съседни къщи, а помeжду им два магазина – бакалия и за продажба на дрехи втора употреба.
Около 2009 г. обаче Живка избягала при друг мъж за месец-два, но после се прибрала при Петър. Той преглътнал изневярата.
Минали 2-3 години и се появил Стефан. Той бил от Дългопол и съученик и приятел на Петър от детството, двамата свирели в ученическия оркестър. Стефан заминал да живее и работи в Горна Оряховица, където се оженил и му се родило дете.
Семейството обаче се преместило на квартира във Варна, Стефан се хванал на работа като строител, ходел по-често при родителите си в Дългопол и там срещнал Живка. Двамата се влюбили, наели си стаичка за срещи във Варна. Живка заявила на Петър, че вече не го обича и не го пуска в леглото си, а мъжът й бързо разбрал кой е съперникът му, след като влязъл във фейсбука на Живка.
Стефан даже започнал да дразни Петър като му пускал на телефона есемеси и секс снимки с Живка.
Мнозина в Дългопол знаели за изневярата на младата жена и за усилията на Петър да си я върне, да продължава да работи като вол от тъмно до тъмно и да се грижи за двете деца. Човекът даже открил във Варна законната съпруга на Стефан и я попитал могат ли заедно да развалят греховната връзка, но жената само вдигнала рамене. Никой обаче не подозирал, че Петър приема всичко на живот и смърт.
Като по-млад той бил запален ловец, изкарал си билет, купил си пушка и пистолет. После се отказал от лова и споделил на приятели, че не може хладнокръвно да разстрелва невинните горски животни. Пушката продал, но запазил пистолета, с който извършил и двойното убийство.
Парадоксално, но в деня на погребенията в Дългопол, ковчезите на Петър и Живка били докарани с фирмения камион на Петър и положени в общ гроб. Стефан бил погребан на 100 метра от тях.
Миг преди смъртта синът поискал прошка от баща си
"Татко, прости ми. Много съм грешен пред теб. Убих ги. Сбогом." Това казал по телефона Петър на баща си Евтим, минути след двойния разстрел и преди да се самоубие. Това били прощалните думи на сина, предсмъртно писмо в джоба на Петър не е имало, разказа тогава покрусеният баща Евтим от Дългопол. Той е пенсиониран машинист от БДЖ и първи братовчед на покойния варненски митрополит Кирил.
"Живка беше хубава, добра жена, ама навън взе да гледа и скандалите почнаха. Мъка ми е, но не одобрявам това, което стори синът ми", добави Евтим.
Майката на Петър – Христина, не можеше да си прости, че не е спряла сина си във фаталната ден, преди да излезе от къщи.
“Сутринта ми каза: “Майко, ще я убия и после себе си ще довърша.” Не го взех насериозно, защото те с Живка често се караха напоследък”, плачеше жената.
Двамата родители на Петър поеха грижите за двете осиротели непълнолетни момичета. От социалните служби не възразиха, тъй като заради проблемите на родителите децата отдавна виждали опора в лицето на баба и дядо, обичали ги и имали доверие.
