Зъб на акула на 245 милиона години откриха родни палеонтолози в района на община Своге. Това е само една от уникалните находки, намерени в новото находище на морски влечуги.
Вкаменелостите датират от времето на анизкия век на среднотриаската епоха, което означава, че са на около 247-245 млн. г., обясняват учените от Националния природонаучен музей, пише "Телеграф".
Експедиция
Интересен факт е, че новото находище е открито от любителя Димитър Димитров преди две години в района на община Своге. През миналата година екип от музея и палеонтолози от Геологическия институт към БАН и Софийския университет, заедно с г-н Димитров и доброволци, отиват на няколко експедиции.
При тези посещения са събрани няколко дузини фосилни образци, главно зъби, но също така и различни кости – прешлени, ребра, кости на крайниците, дори и част от челюст. Скелетните останки са непълни, често зле запазени, но въпреки това притежават достатъчно анатомични белези, за да се заключи, че принадлежат на морски влечуги, отбелязват учените.
Част от вкаменелостите
Национален природонаучен музей
В находището присъстват останки от представители на две от най-разпространените групи морски влечуги от триаса – плакодонти и нотозаври. Нотозаврите са рибоядни хищници с издължени и широки челюсти, които са изпълнени със заострени конични зъби, а плакодонтите са костенуркоподобни същества, които са се хранели с черупчести безгръбначни като миди и брахиоподи.
Освен вкаменелости от морски влечуги са намерени зъби и люспи от костни риби. Зъбите на тези морски обитатели показват специфични особености, които позволяват отнасянето им към риби от сем. Saurichthyidae.
Рядкост
Вкаменелостите от морски влечуги в страната ни са все още относително малко на брой и представляват палеонтологична рядкост. Досега в научната литература са известни единствено частично запазен скелет на нотозавър.
Доц. Дочо Дочев, доц. Латинка Христова и ас. Владимир Николов
Ласло Клайн
Автори на научния труд за находището са ас. Владимир Николов и доц. Латинка Христова от НПМ-БАН, доц. Любомир Методиев от Геологическия институт към БАН и доц. Дочо Дочев от Софийския университет. Като част от авторския колектив е вписан й откривателят му. Това е пореден пример как любители и неспециалисти, чрез съвместна работа с учените, могат да спомогнат за развитието на научното знание.
