Още едно българско село бавно, но сигурно обезлюдява. Това е село Тюркмен. Намира се в Централна България. Къщи започват да опустяват една по една от покрайнините.
Първо затварят къщи, след това магазинчета, киното, кафенето, училището. Сега пощата е единственото място, което поддържа живота там. 56-годишната Димитринка Димчева я отваря два пъти седмично, за да доставя стоки на малкото останали жители. От някогашни 1200 души днес в Тюркмен живеят по-малко от 200.
"Животът тук кипеше," спомня си Димчева, докато стои на празния площад. Сега само руини напомнят за предишния живот. Подобна съдба споделят хиляди села в България, изоставени след падането на комунизма.
Според преброяването от 2021 г. почти 300 села са напълно опразнени, а в над 1000 живеят под 30 души, основно възрастни. С тези думи започва статията на авторитетния британски The Guardian, посветен на обезлюдено българско село.
Глобален феномен на изоставяне
Докато България преживява един от най-драматичните спадове в населението си – от почти 9 милиона през 1989 г. до под 6.5 милиона днес – този процес не е уникален.
По света все повече хора се преместват в градове, оставяйки селските райони. Очаква се до 2050 г. 70% от населението на Земята да живее в урбанизирани зони.
Тази тенденция води до натрупване на изоставени земи. Проучвания показват, че от 1950 г. насам над 400 милиона хектара земя – територия с размерите на Европейския съюз – са изоставени.
В САЩ около 30 милиона хектара земеделска земя са изоставени от 80-те години насам. Климатичната криза ускорява този процес, превръщайки места в неустойчиви за живот и земеделие.
Как природата си връща териториите
Изоставените земи често предлагат възможност за възстановяване на природата. Българският еколог Гергана Даскалова, която изучава тези процеси, работи върху проект, обхващащ 30 села в различни стадии на изоставяне.
Тя използва дронове за картографиране на гори, ботанически изследвания и аудиозаписи за измерване на птичите популации.
Даскалова подчертава, че пълното изоставяне не винаги води до възстановяване на екосистемите. Например инвазивни видове като канадската златна роса и дървото на рая превземат опразнени полета и гори, създавайки „биологични пустини“.
Тези монокултури често изтощават почвите, намаляват биоразнообразието и увеличават риска от пожари.
Човешкото присъствие като баланс за природата
Противно на популярното убеждение, че природата процъфтява без хората, изследвания показват, че устойчивото човешко присъствие може да е полезно за екосистемите.
В Тюркмен например овчарят Славчо Стойнов поддържа разнообразието, като пасе овцете си на мястото на някогашни зеленчукови градини. Това предотвратява прекомерното разрастване на горите и създава условия за живот на множество видове.
Несигурността на бъдещето
Изоставените земи често привличат нови инвеститори, но резултатите са непредвидими. В едно от наблюдаваните села нови собственици са разчистили гората за туристически проект, който впоследствие изоставят. Земята остава без растителност, покрита само с плевели.
Даскалова отбелязва, че за да се използва пълният потенциал на изоставените земи, трябва внимателно управление.
Простото изоставяне не е достатъчно. Решенията за бъдещето – какво да се остави да расте и какво да се контролира – ще определят дали тези райони ще се превърнат в нови екологични убежища или ще останат стерилни.
Изоставянето на селските райони, макар и трагично за местните общности, предлага уникална възможност за възстановяване на природата. Но за да бъде този процес успешен, е нужно внимателно планиране и човешка намеса.
България, с бързо намаляващото си население, може да се превърне в ценен пример за това как хората и природата могат да съществуват в хармония.
“The great abandonment: what happens to the natural world when people disappear?” Beautiful piece on what is happening (and could happen) to the areas of the world that are being abandoned and left behind by us. https://t.co/h8Dwz1SWJb
— Emilio Vilanova (@evilanova) December 1, 2024
