Настоящият министър на образованието, проф. Галин Цоков предложи удължаване на учебната година с поне една седмица.
Той обясни това пред журналисти по време на форум за иновациите в образованието.
Идеята за удължаване на учебната година излезе на дневен ред след споровете около 3 януари, който трябваше да бъде учебен ден. Поради факта, че близо половината кметове го обявиха за неучебен ден (тъй като се пада петък след празниците), министърът на образованието реши да издаде заповед за цялата страна, за да няма неравнопоставеност между учениците.
"Все не достигат дните, има много празнични дни, кметове обявяват празнични дни за учебни. Ние също сме принудени да ги обявим за такива, за да не се наруши обучението като цяло", посочи министър Цоков.
По думите му, ако не е бил 3 януари, то за учебен е трябвало да бъде обявен 23 декември, понеделник, също неудобен и единствен учебен ден от цяла празнична седмица.
"Изключително важно е този дебат да започне още от сега, може би след Нова година, за това как да се увеличи с поне 1 седмица учебната година, дали това да стане 1 седмица по-рано преди 15 септември или 1 седмица по-късно и някои класове да навлязат в юли.
Има и трети вариант – това да се въведе стъпаловидно. Както сега спортните училища започват на 1 септември, възможно е различните етапи и степени да започват или свършват по различно в зависимост от броя на учебните дни", посочи министърът. По думите му темата е много чувствителна, но дебат по нея е нужен, в който да се включат и учители, и родители и ученици.
Повече пари за образование
Увеличение от 4.1% на 4.8% от БВП на парите за образование са предвидени в проектобюджета на държавата за следващата година, съобщи още министър Цоков.
По думите му за средното образование допълнителните средства ще стигнат за увеличение на работните заплати на учителите до 125% от средната работна заплата за предходната година за страната.
За висшето образование са планирани около 400 млн. лв. повече от миналогодишния бюджет, за да могат да достигнат заплатите на преподавателите 180% от средната работна заплата за изминалата година. Около 8 млн. повече има за наука и за увеличение на издръжката на БАН.