Лиляна Галевска е родена на 26 февруари 1948 г. в София. Дъщеря е на певицата Ика Стоянова, една от основателките на първата певческа група “Наша песен”. Запява майчините песни в ранно детство. Приета е в ансамбъл “Изворче” при Двореца на пионерите, днес Дворец на децата. На 19 години влиза в ансамбъл “Филип Кутев”, който се превръща в неин втори дом. По-късно напуска ансамбъла и става част от квартет “Славеи”. Самостоятелно и с квартета гостува в много страни на Европа, Азия и Америка.
Пее също в “Космически гласове от България” и “Големите български гласове”. Има изяви с ансамбъл “Магистрали”. Една от основателките на групата на Ваня Монева. Прави много записи за БНР, “Балкантон”, снима филми в Националната телевизия.
През годините Лиляна Галевска прославя Шоплука и Трънския край с прекрасните си песни.
– Г-жо Галевска, певческата дарба при вас иде от майка ви, нали?
– И животът ми, и песента тръгват от Ика Стоянова, от нейното село Врабча. Господ ми е дал глас. Но ако не беше мама, нямаше да стана народна певица. Благодарение на нея фолклорът надделя над другите ми желания. Ако мама бе станала естрадна певица, може би и аз щях да поема по този път. До осми клас всяко лято тя ме водеше във Врабча. Много красиво село, с девствена природа.
Вечер момичетата се събирахме. Гледахме звездите, луната. Пеехме. Мама ме оставяше във Врабча от 3 и половина годишна възраст. Беше ми мъчно. Гледах от прозорчето на къщата как отиваше да се качи на рейса за София. Заплаквах, а ме избиваше на песен. Вуйчо ми, Григор, брат на мама, се умиляваше: “Да знаеш, тя ще стане певица”, казваше той на мама. По трънски е ” Она че пое”. Вуйчо се гордееше със сестра си, после и с мен. А името Ика е популярно във Врабча.
Семейството на мама е музикално. Нейният баща, дядо Стоян, е бил фелдшер и е свирил на тамбуричка. Ходел по селата, пеел и свирел. Най-големият брат на моята майка е бил флейтист в Гвардейския оркестър.
– Наистина интересни хора има във вашия род!
– Мама е от многодетно семейство, пет деца са били. Тя е най-мъничката. Преди нея е имало момиченце, починало на 2 годинки и половина. Пеело е много хубаво! Мама е една от първите певици у нас, създателка на групата “Наша песен”. От тая група е още жива Славка Секутова, невероятна граовска певица, на 96 години е.
Мама и певиците пътуваха с каруци, спяха по къщите
Нямаше хотели, нямаше автобуси. Зиме, лете, качват се на каруците и тръгват. Хората им се радват. Разказвала ми е как са ги посрещали. “Искам тая вечер Ика и Мита Стойчева да ми дойдат на гости!”, казва някой в селото. Ика и Мита отиват, прекарват вечерта у любезните домакини. Слагат им маси, радват им се. Мама беше много точна в преценката си за хората. И много строга. Никога не ме е ударила, но имаше един много хубав трик, за да ме накаже, ако е недоволна от мен – спираше да ми говори. Това ме потрисаше! Аз й говоря, тя мълчи. Страшно беше това наказание!
Баща ми, Васил Галевски, беше красавец, в целия квартал го знаеха. Властен човек, висок, с теменужено сини очи, зодия Дева, кореняк софиянец. Боготвореше ме. Като се роди първата му внучка, засия от щастие.
Мама е пътувала, той ме е гледал и се е научил да готви. Двамата бяха неразделни, изкараха дълги години заедно. Като спря да пее, тя отгледа малката ми дъщеря. Нямам ни брат, ни сестра, но родителите така ме възпитаха, че не станах егоистка.
– Помните ли кога за пръв път пропяхте?
– Бях 5-6-годишна. Научих, че има конкурс в Двореца на пионерите за ансамбъл “Изворче”. Приеха ме. Време, което никога няма да забравя. Проходих при Михаил Букурещлиев. Страхотен човек! Той създаде ансамбъла, сега дъщеря му го води.
Букурещлиев ме научи да излизам на сцена, без да ме е страх, да си връзвам кърпата, да си слагам китката
Първото ми турне беше в Западна Германия с “Изворче”. Бяхме млади, хубави. Имахме ефектни костюми. С нетърпение очаквахме концерта. Пътувахме с оркестъра и танцовия състав. Имахме много голям успех. Така беше и на другите турнета. Неотдавна честваха 60 години на “Изворче”, аз пях на тържеството.
– Къде учихте, преди да си вземете хляба в ръцете?
– Първо бях в 14-а гимназия. Вика ме директорката и казва: “Училището може би ще го правят институт. Сега има един конкурс, ще можеш ли да се явиш и да пееш?”. Аз това чакам. Отивам и пея. Благодарение на мен и някои рецитатори оставиха 14-а гимназия.
– Кога влязохте в ансамбъл “Филип Кутев”?
– През 1965-а. Бях на 19 години. Помня и залата, и самия Филип Кутев. Денят беше 5 март. Бях с баща ми, казах на мама: “Майко, няма да идваш с мен. Ще ида с татко да не кажат, че ходатайстваш!”. Бях в хубава пепитена рокля, но имах температура. Влизам в залата, поздравявам. На масата седят Филип Кутев, Маргарита Дикова, Нева Тузсузова. Той си имаше едно малко пепелниче, пушеше си и си гасеше цигарите “Мемфис”.
Изпях първия куплет на “Бояне, либе Бояне” на Петкана Захариева. А той казва: “Добре, ама я да чуем песните на майка ти!”. Позна ме! Приеха ме, много бях щастлива. Филип Кутев ми обръщаше голямо внимание. Може да не съм нотистка, но имам страхотно ухо. Научих бързо песните. Помня, трябваше да се играе “Събор в Софийско” на концерт в зала “България”. “Сега ще гледаш каките как играят и ще се научиш и ти”, каза той. Имахме две конферансиета – Сидера и Луиза. Вече придобила самочувствие, казвам на Луиза: “Да знаеш, че догодина ти ще ме конферираш!”. “Моля, я повтори, Боже, ние толкова години работим тук, та ти ще станеш солистка!”, чуди се тя. Гледаха ме с насмешка, защото съм софиянка. А аз бързо научих песните на всичките певици. На другата година Луиза наистина ме конферира.
– Не ви е липсвало самочувствие наистина!
– Да, знаех какво мога. Имахме концерт в селото на Пенчо Кубадински. Народ, яйце няма къде да падне. Откривахме читалището. Казвам на Кутев: “Другарю Кутев, ще ме пуснете ли да пея, няма да ви изложа?”. Пусна ме. Такъв успех имах, че концертът не можа да завърши с Шопската сюита, както бе предвидено. Младост, това е!
Светът беше тогава в краката ми
Като излизах на сцената, се раждах втори път. То това не може да се скрие. И сега е така.
– Какво ви даде ансамбъл “Филип Кутев”?
– Много. 20 години бях там. Филип Кутев бе идол за мен. Но в ансамбъла много ми завиждаха. Софиянка, гласовита, хубава. Нали знаете какво казват жените една за друга: “Всичко мога да ти простя, но това, че си хубава – не”. Благодарение на ансамбъла публиката ме опозна. С Олга Борисова бяхме най-търсените за правителствените концерти. Уважаваха ни всички. Неведнъж сме пели на празници в присъствието на Тодор Живков, на Тано Цолов, на Пенчо Кубадински. Като си изкараме концерта, имаше специална маса за нас. Бяхме лицето на България. Но не се възгордяхме, бях си същата Лиляна.
– Вие обиколихте света и с квартет “Славеи”.
– Създаде го през 1991-ва голямата Надка Караджова. Тя е най-магичната, най-космичната певица. Неразделни бяхме с нея. Много добър човек. Не съм я чула да каже лошо за колега. Избра мен, Стоянка Лалова и дъщеря си Светла за квартета. Първият ни композитор беше Коста Колев, създаде за нас 5 песни. На “Нова българска музика” се явихме с “Нено ле” на Надка и “Дреме ми се, лега ми се”. Омаяхме публиката. След това направихме 30-40 безплатни концерта, за да можем да се сработим. Обиколихме света, осем пъти сме били в Япония. Поради житейски събития съставът на квартета се промени. Дойдоха други певици. Рано ни напусна Стоянка Лалова, взехме Марияна Павлова, родопчанка. Тя е най-ниският глас на планетата.
Когато бяхме в Нова Каледония, пяхме в зала под земята. Намери се там един българин да ни разведе, да видим красотите на това райско кътче. Пресата писа: “Когато завесата се вдигна, видяхме четири икони”. Бяхме в различни костюми, красиви, натъкмени.
Със съпруга си, Георги
– За един артист е важно да пътува, нали?
– Много важно. За Япония мога да говоря един ден и една нощ, 8 пъти съм била. Имаширо Гуми – нашият импресарио, беше много активен. Там открихме зала за 6 хиляди души в град Сендай, унищожен от земетресение. Записахме компактдиск с песни. Много харесвам Париж. И там с квартета сме били. Имахме френски импресарио, Жозефа Мартели, тя работи с нас до 2010 г., после ни пое синът й. Познавам Гвадалупе, харесвам Португалия.
Сега Светла Караджова движи делата на квартета. Миналата година й казах, че може да ме ползва от време на време, защото трябва да почивам, 60 години съм на сцена. Ред е да послушаме младите певци. Да си намират репертоар, да издирват неизпълнявани песни. Обикновено по-младите пеят песните на Верка Сидерова, на Вълкана Стоянова. Редно е да обогатяват репертоара си, има сборници за тая цел. Като кажат “Лале ли си, зюмбюл ли си”, всички се сещат за Верка Сидерова, Надка Караджова я свързват с “Планино”.
Ред е на младите да се докажат
– Къде срещнахте бъдещия ви съпруг, Георги Ангелов?
– Случи се през 1971-ва, вече бях посетила Япония за ЕКСПО – 70. Телефонът у дома се развали. Тръгнах да търся уличен телефон, да се обадя да дойдат да го поправят. Намерих будка на ъгъла на “Русе” и “Щросмайер”. До нея стоеше възрастна жена. Ядосах се, че и този телефон не работи. Тя каза: “Елате у дома, имаме телефон”. Заварих у тях детенце. Попитах чие е. “На другия ми внук”, каза жената.
А аз – хубава, с един минижуп, коси до кръста. Тя ме огледа, поприказвахме си, използвах нейния телефон. Разказах й за себе си, поясних, че живея във Фондовите жилища. “Ами аз имам още един внук, летец”, казва тя. След известно време отивам за хляб и срещам малкото детенце пред хлебарницата, където пазарувах. Поприказвахме, изпратих поздрави на баба му. То се похвалило у дома, че срещнало приятелката си Лили. Другият внук, Георги, чул хвалбите. И ето че ме потърси! Свързахме се, заведе ме на концерт на пианиста Жан Бернар Помие. Нищо повече. Гледах все още несериозно на това познанство.
Една година не се виждахме. През 1972-ра се видяхме случайно. Поканих го за Нова година, а той не дойде. Ядосах се много. Заминах тогава на турне в Унгария от Славянския комитет. Връщам се, а мама ме посреща с думите: “Търси те Жоро”. Оттогава сме неразделни.
– Кога стана сватбата?
– На 27 май 1973-та, в един военен стол, бяхме поканили много хора.
В деня на сватбата ни ръмеше – значи по вода ще ни върви, рекох си
Сполучихме и двамата. Жоро си изкара стажа в самолетната индустрия, занимаваше се с поддръжката на самолетите.
През 1973 г. се роди русо синеоко дете, кръстих го на свекърва ми, Екатерина. С нея никога не сме имали конфликти, пък и си живеехме отделно, та нямаше за какво да спорим. Екатерина завърши гимназия, направи един състав от петима, тя беше вокалистката. И тя изпитва голяма любов към народното пеене. Изпълнява фолклорни песни с елементи на джаз. До днес всеки ден се чуваме. Мили сме си. Сега се занимава с бизнес. Има един син, първородният ми внук, Павел. В Германия е, даже стана германски поданик, много добро и умно дете. В Берлин учи и работи. Завърши бакалавърска степен по екология, сега прави аспирантура.
През 1976 г. се роди другата ми дъщеря, Веселина, тя завърши руска гимназия. Стана моден консултант. Живее в Ахтопол със съпруга си. Роди четирима сина. Момчил е на 25, Веселин – на 18, студент в Нов български университет джаз и поп музика, свири на пиано. Започна с моята “Дреме ми се, лега ми се”. Другите двама внуци, Константин и Георги, са по-малки, в трети и във втори клас. Съпругът на Веселина, Радослав, има бизнес в Ахтопол.
Виждате, че съм многодетна баба, искам да стана прабаба
– Готвите ли се като домакиня за празниците?
– Обожавам месец декември. На 20-и е Игнажден, който ти влезе пръв в къщата, така ще ти върви през новата година. Научена съм да постя, който може да издържи – да го прави, полезно е. Мога да меся, погачи правя. Едно време точех кори, сега има готови, правя много хубав зелник, тиквеник, щрудел.
Тази година ще е по-различна. Искаме да отидем с голямата ми дъщеря и големия ми внук в Добринище. Екатерина е родена на 22 декември, там ще празнуваме рождения й ден и Коледа. Всяка година се събирам с внуците, но без Весето, защото тя е в Ахтопол. Миналата година дойде и племенникът от Америка с жена си. Той е син на брат на мъжа ми. Приятно ми беше. Умни млади хора, английски говорят. Деца на света!
Много обичам да слагам маса, с мерак го правя
На Бъдни вечер приготвям 7, 9 или 11 ястия, според традицията. На другия ден – капама или свинско.
– Вие наистина сте щастлива и в професията, и в личния живот. Кое е най-ценното, според вас?
– Семейството! Важно е за всяка жена да го съхрани, да се разбира със съпруга си, да отгледа деца и внуци. Да има обич, съпричастие. Дай Боже 2025 г. да е по-добра от тази, която си отива! Да спре онази ужасна война в Украйна. Да сме живи, здрави, да се радваме на дните ни!
Ели КИРЧЕВА
