След потушаването на Илинденското въстание т.нар. Елиномакедонски комитет в Атина се активизира и организира изпращането на въоръжени банди в Егейска Македония за окончателното унищожаване на българщината. В началото на XX век селата от Солун на север до българската граница са преобладаващо български и комити защитават родните си места от опожаряване и насилие над населението.
От затвора на остров Крит гръцката власт освобождава близо 3000 закоравели убийци и разбойници, въоръжава ги и ги изпраща в гръцките андартски чети. За военен командир е определен влахът качаун капитан Павлос Мелас.
Андартските чети
Андартските чети се поставят в услуга на османската власт, която с мълчаливото си одобрение подпомага нападенията над български села. Срещу дребни рушвети пограничната турска стража пропуска тези чети да навлизат безпрепятствено в Егейска Македония, пише "Телеграф".
Хиляди невинни българи, жени, деца и старци са изклани от гръцките кръволоци. Красноречиво е признанието на главния османски инспектор Хилми паша:
„Деянията на гръцките чети, ако и да са противозаконни и да подлежат и на наказания, но понеже тия чети се сражават само с български чети, а когато се срещнат с редовната войска се предават, без да употребяват оръжие – тяхното съдене бе предоставено на обикновени съдии.
Има случаи, при които в сражение с български чети в Ениджевардарско андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници.“
Кърваво клане
От началото на 1904 г. андартските банди засилват нападенията не само над оцелелите след въстанието български чети, но и над беззащитното население в селата.
На 17 септември 1904 г. Павлос Мелас с четата си зверски обезглавява свещеник Никола и учителя Костадин Кондевчев от село Прекопана, Леринско, след едно погребение. Чашата прелива и войводата от ВМОРО Васил Чекаларов решава да се справи с Мелас.
На 12 октомври 1904 г. главорезът от Епир, Павлос Мелас, напада със 70 андарти четите на Георги Попхристов, Никола Мокренски, Христо Цветков и Никола Кузинчев, отседнали в с. Неред, Леринско. Гърците са разбити, а Мелас е ранен и се спасява в съседното село Статица.
По същото време в селото е и войводата Митре Влаха с четата си, който му скроява капан. Той изпраща по куриер писмо, уж от селяните, с което известява турския аскер в село Кономлади, че „Митре Влаха с хората си е в селото“.
Посочва се и къщата, в която обаче се е разположил Мелас с около 35 андарти. Преди да пристигнат войниците, Митре излиза от другата махала на селото. Аскерът се насочва право срещу къщата, в която е Мелас, и я напада.
Андартите се предават, без да открият стрелба, а някои се разбягват. В суматохата Мелас е ранен и за да не се предаде жив, се самоубива. По-късно в спомените си негов четник свидетелства, че Мелас е убит от преводача си Лакис Пирзас.
Турците разбират капана, който им е устроил Митре Влаха, но вече е фатално късно. В книгата си "Костурският говор" проф. Благой Шклифов описва радостта на бежанци от Костурско от смъртта на андарта:
"Да не миряса кучето… Ако те питаше какъв си и ти му кажеш, че си българин, заколваше те като яре. Харно му стори Митре Влахът"!
Отмъщението на гърците
Отмъщението на гърците не закъснява. Капитан Евтимиос Каудис решава за назидание да се нападне българска сватба в село Зелениче. Зверството извършва друг главорез, подпоручик Георгиос Катехакис, известен от гръцката история като капитан Рувас.
На 20 октомври той навлиза в района с чета от 60 андарти и се установява в село Лехово.
На 13 ноември (26 ноември н.ст.) тръгват към Зелениче, където турският циганин Сульо Осман им показва къщата, в която българският търговец Стефан Готев празнува сватбата на сина си. Нападението се извършва късно вечерта около 10 и половина.
Родственицата Елена Готева от Зелениче разказва: „Та̀я сва̀тба бѐше наро̀дна буга̀рцка сва̀тба. На сва̀тбата нема̀ше кумѝти, нѝту ѐден кумѝтин. Съ̀ти бѐя мѝрни селя̀ни. У на̀що сѐло нема̀ше нѝту едѝн гъ̀рк. Има̀ше гаркума̀ни са̀му пет ку̀йки.
Тѝя зива̀я па̀ри от гъ̀рцкио владѝка Каравангѐлис Гѐрманус от Ко̀стур. Гъ̀рцките анда̀ри на кулѐя, за да се упла̀шиме и да се ка̀жваме гъ̀рци, а не буга̀ри“.
Зеленишката сватба
Революционерът писател Христо Силянов пише за Зеленишката кървава сватба: „…Жребиятъ се падна на Зелениче – китна българска паланка съ повече отъ 500 кѫщи, отъ които малка часть турски и само нѣколко гъркомански…
Часть отъ андартитѣ нахлуха внезапно въ кѫщата и нападнаха веселящитѣ се сватбари. Никой нѣмаше орѫжие, за да се защити. Докато ставаше клането вѫтре, други андарти стреляха непрестанно отвънъ.
Вѫтре бидоха убити 13 души, между които: домакинътъ и синъ му, младоженецътъ Григоръ Готевъ, 19 годишенъ, турчинътъ Хюсеинъ Абдулъ Керимъ, баба Депа Лазова и др. Едно десеть годишно момиченце, Мария, бѣ намѣрено изгорѣло въ огъня.
Ранени бѣха трима: двама българи и турчинътъ Али Бей. Нападната бѣ сѫщо кѫщата на свещеника попъ Георги, която андартитѣ, като не намѣрили никого вѫтре, ограбиха, като задигнаха всички по-ценни предмети.
Зеленишката кървава сватба е най-звѣрското андартско деяние въ Македония презъ 1904 година.
Предприето безъ никакъвъ конкретенъ поводъ – просто за да се демонстрира андартската сила подиръ загубата на Меласъ, като се очистятъ нѣкои и други българи”, па макаръ и веселещи се сватбари – то потресе европейското обществено мнение и цѣлия български свѣтъ. Но то бѣ сѫщевременно предвестникъ на нови, още по-безогледни, избивания“, завършва разказа си войводата писател.
Турските власти се опитват да омаловажат случилото се, като официално съобщават за убийства, причинени от сбиване между сватбарите.
Атинските вестници пък пишат за „сражение между андарти и комити в Зелениче, завършило с поражение за комитите.
Европейска анкета обач, установява самата истина и във Високата порта е подадена австро-руска нота, в която подробно се описва нападението и зверствата на андартите срещу беззащитните гости на сватбата.
Омразата към българите
Павлос Мелас е влах качаун, който ръководи андартите срещу българите на ВМРО на Васил Чекаларов в Кастория. Качауните са гръцки власи, които живеят в Егейска Македония, говорят лош български диалект.
Качауни се срещат и в района на Охрид-Струга, Щип и Крушево в Северна Македония. Семейството на бившия премиер на северномакедонците Никола Груевски от село Крушоради, Флорина, също в Егейска Македония са също качауни.
За разлика от куцо-власите, които не говорят влашки език, качауните добре говорят гръцки и влашки и се отличават с омразата си към българите.
Павлос Мелас е обявен за национален герой на Гърция. Издигнати са му паметници в митрополията в Костур, в Драма, а Статица е прекръстена на Мелас. И в наши дни популярната картичка с лика на сатрапа от Епир с текст „БЪЛГАРИН ДА НЕ ОСТАНЕ“ се разпространява в южната ни съседка.
