Изобличиха поднасяните ни тицинки и смиловки на ПП-ДБ: Някой трябва да каже на Кирил и Асен, че…

от NarodSvoboden

Навръх първия месец от парламентарните избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че не желае да бъде министър-председател и така прехвърли отговорността и за избор на председател на НС, и за премиер на останалите партии.

Добър ли бе ходът му и какво ще се случи оттук нататък? Ще се задържи ли ППДБ в сегашния си формат? И какво ново да очакваме от осмите парламентарни избори, когато и да са те? По тези и други въпроси отговаря политическия психолог Росен Йорданов, цитиран от "Труд".

– Бойко Борисов обяви, че не иска повече да бъде премиер. Това прозвуча едва ли не сензационно, след като до онзи ден твърдеше, че ГЕРБ няма да дадат премиерския пост. Коментирайте тази ситуация, господин Йорданов?

– Моите анализи през годините винаги са показвали, че целта на Борисов след третия му мандат никога не е била да бъде премиер. Той се надяваше на реабилитация за усилията, които е полагал, докато е бил министър-председател. Защо трябва да изпадаме в тези крайности от фейсбук, обидите, заклинанията и простотиите?

Ако погледнем обективно, това е един човек, чието управление е дало огромно отражение в развитието на страната и то в положителна посока. Един човек, когато е бил три пъти премиер, ако има елементарна рефлексия, започва да разсъждава като държавник. Никога не съм смятал, че заявката, която той направи за премиерската позиция, е била ултимативна и на всяка цена, а по-скоро бе реакция на декларацията на ППДБ.

Абсурдна декларация, с меморандумите и т. н. Така че това по-скоро беше позиция, от която бе готов да отстъпи, ако се започнат сериозни разговори за сформиране на управленско мнозинство. Но както се казва, насила хубост не става.

– Според Вас беше ли Борисов искрен, когато каза, че се оттегля с облекчение?

– Според мен – да, защото не смятам, че това му е било някаква фикс идея. На човек, който е бил толкова пъти премиер, едва ли това му е детската мечта, за разлика от много други хора. Това бе т. нар. тактика на свръхизискванията, които поставиха ППДБ и най-некомпетентният премиер, който сме имали в лицето на Кирил Петков и след това – най-безличният премиер в лицето на Николай Денков.

Борисов изигра това доста театрално, но смятам, че е получил и допълнителна увереност и одобрение от всички страни, които са важни за развитието на политическите процеси отвъд мониторите и камерите. Заявката прозвуча така – добре, като толкова искате избори, да ви видим какво ще направите.

– Постави ли той в шах или дори в мат останалите партии в НС?
– Точно така, той ги нарече средняци. Това, че спомена Христо Стоичков, бе абсолютно правилно – видяхме каква злоба се изля върху най-добрия ни футболист. Така че свалянето на картите от страна на Борисов бе много добър ход, защото в момента остави всички онези политически ербапи, които стояха и пируваха върху огромното тяло на мечката Бойко.

Но мечката се изправи и каза – аз си отивам, вие се оправяйте…. Борисов постави всичките си политически противници в шах и съм сигурен, че има за това много сериозна вътрешна подкрепа от страна на собствената си партия.

Беше ясно, че бракът ГЕРБ-ППДБ, за който се бабуваше дълго време, няма да се състои или поне няма да се състои в този формат. Топката вече е в полето на другите.

– А какво би станало, ако тези другите избират Силви Кирилов за председател на Народното събрание?

– Първо това ще доведе до изключително сложни конституционни и политически ситуации. И второ, аз винаги съм вярвал, съдейки от наблюденията ми върху останалите политически субекти – те реално не искат да носят отговорност. Дори да имат някаква представа за собствените си възможности, тези партии реално нямат капацитет, те го убиха.

Вземете чисто човешкия капацитет на повечето формации, вземете една партия като БСП, която прогони всичките си способна хора, които имаха обществен престиж. За ПП е ясно – вече е срамно да кажеш, че ще гласуваш за Кирил Петков или Асен Василев, защото това звучи обидно. Дотам я докараха… Къде са кадрите там?

Бяха изгонени доста читави хора – например Георги Гвоздейков, когото те бяха препоръчали и се оказа свестен министър, отрекоха се от него, от Калин Стоянов, привиждайки им се навсякъде Пеевски. Капацитетът за управление на ППДБ се вижда най-силно в момента в Столична община. За мен това е доказателство, че те не искат да управляват, те искат някой друг да носи отговорност, а те да му разпореждат какво да прави.

А за човека с кастингите за управление на държавата господин Трифонов няма какво да коментираме. По този начин кастингите трябва да приключат. А най-лошото е, че така, както се конфигурира един бъдещ парламент и служебен премиер воглаве със Силви Кирилов и евентуален вътрешен министър по вкуса на някои от тези партии, те взаимно ще се изядат, но няма да имат оправдание.

До този момент се оправдаваха с вътрешен министър, който едва ли не е посочен от Пеевски, от ГЕРБ или не знам си кой. Ако се случи сценарият със Силви Кирилов, който ще бъде обединяваща фигура, той ще трябва да проведе следващите предсрочни избори.

Той няма как да бъде обвързан с ГЕРБ, не знам обаче въображението на Найо Тицин и Даниел Смилов какво ще бъде, но ако провидят и там Пеевски, застанал зад Силви Кирилов, това ще бъде много тежка черна комедия и накрая ще има много разплакани хора. Убеден съм, че това, което направи Борисов, беше много силен политически ход.

– Днес се навършва един месец от изборите, още няма председател, пет партии си издигнаха свой кандидат, партии с по 20 и по-малко депутати провеждат срещи в търсене на мнозинство… За какво ви говори всичко това, господин Йорданов?

– Не за едно. Но при всички положения е отворена кутията на Пандора. Ние сме в обстановка, в която са нарушени базисни правила, всичко е на лични отношения. Парламентът се намира в същото насипно състояние, в което се намират обществените отношения у нас.

Не само в ценностно, но и в чисто човешко отношение ние сме загубили пътя и ориентацията си. Този тип представителство, което виждаме в момента, е израз на огромните страхове, притеснения и примитивни страсти, които ни движат.

Защото тези отношения се движат не толкова от опакованите тицинки и смиловки, които ни се поднасят от сутрин до вечер в медиите, защото и тези хора вече се поизчерпаха, а от израз на най-примитивни страсти – аз не харесвам еди кой си, аз пък мразя еди кой си, аз няма да направя това или онова напук… Затова и всички анализи, които се базират на някакви логични, традиционни, дори ако щете стереотипни неща, не сработват.

Това е състояние, в което човек оскотява и започва да се движи от най-ниските си страсти за оцеляване. Ако трябва да обобщя – всички действия трябва да се базират на инстинкта за оцеляване на всяка малка общност. Никой не провижда общото благо през някакъв тип сътрудничество. Ние сме в ситуация на социален разпад.

От гледна точка на периода, в който се намираме, при хората от 40-50 години и нагоре, се трупа много гняв и недоволство, защото – усещам го и по себе си – това е някакъв особен провал на усилията, които бяха полагани в продължение на 35 години. Пък животът си върви… Много мои връстници заради този провал се евакуират в миналото, други на Изток, трети на Запад в търсене на някаква опора. Разочарованието е огромно.

– Какво според Вас очакваха основните партии да се случи в това едномесечно парламентарно безделие и безвремие?

– „Чака“ не е еднозначна за всичките партии в парламента. ГЕРБ чака евентуално да се върне в онези проценти на одобрение, които им гарантират по-голяма свобода в действията. Което, разбира се, ще стане трудно в сегашната ситуация.

На Борисов не му дават шанс да се оттегли, защото никой не може да го победи, няма какво да се лъжем. ГЕРБ просто чакат да увеличат резултата си, но и на тях са им се поизчерпали идеите. Хората, за които говорих преди малко, че са разочаровани и гневни, са основните гласоподаватели на ГЕРБ и там се натрупа много гняв срещу опитите за сътрудничество на ГЕРБ с фриволното и безпринципно поведение на една шайка хора, които дойдоха и ни обясниха, че всичко сме правили до този момент е глупаво.

ППДБ са заложници в буквалния смисъл наистина на една псевдоелитарна и неолиберална групичка от хора с претенции. ППДБ си дават сметка, че с това си поведение трябва да минимализира загубите си. Сигурен съм, че там има немалка група инфантили воглаве с разни пиари, които ги движат, които наистина вярват, че могат да върнат някакви гласоподаватели, но това приключи.

Те получиха гласове благодарение на нечистоплътното си заиграване с президента Радев и благодарение на това, че една не малка група хора бе недоволна от управлението на ГЕРБ през третия му мандат. Така че тези хора не са гласували за тях, а против ГЕРБ и непрекъснато се извръщат нанякъде – ту към „Възраждане“, ту към МЕЧ.

Но това не е някаква драматична група от обществото, която може да обърне резултата. Те по-скоро се опитват да минимализират загубите и не искат да загубят най-малката и истерична част от гласоподавателите си.

В едно нормално общество такава група никога не е била структуроопределяща в държавата. Истински фалиралите хора са „Продължаваме промяната“. Кирил и Асен непрекъснато говорят за рейтинга на Пеевски, но някой трябва да им каже, че и техният отива към под 10 процента.

– Ще успее ли Борисов да вбие клин в ППДБ?

– Ако няма цепка, той няма какво да вбие. Ако там е твърдо, няма какво да вкара. Аз твърдя, че в ППДБ тече разпад. От една страна, няма лидерство, няма достатъчно увереност. Един от хората там, който предпочете да си гледа собственото благуване, е Радан Кънев. Той даде много ясни сигнали, прекалено ясни.

Извинявам се на господин Божидар Божанов и на Атанасов, познавам го лично, но единият е тръгнал да се пенсионира, за другия не съм сигурен, че има лидерско присъствие, поне засега. Не коментирам бившата правосъдна министърка. Но Радан Кънев има силна позиция и даде сигнал и при предните, и при последните избори, че нещата при тях не са ОК, че ДБ е превзета от тези до болка познати провалени лица с едноцифрен рейтинг и там има пукнатина.

Така прави този ход на база тази пукнатина. Убеден съм, че в ДСБ има все още достатъчно нормални хора, които имат лична неприязън към Борисов. Но ще дойде моментът при едни следващи избори и не съм сигурен дали на тях коалицията ППДБ ще бъде в този си вид. Ако в ДСБ не провидят пътя, по който ги тласкат политическите спекуланти с големите претенции, ще го докарат до плачевно състояние.

– Какво според Вас биха променили едни осми извънредни парламентарни избори, господин Йорданов?

– На много хора им се иска да дойде нещо ново, което да промени изведнъж нещата. Това са и мокрите сънища на демиурзите от Изток, авторите на проекта „Радев“. Едното от различните неща, които очаквам да се случи на следващите избори, е ППДБ да са в друга конфигурация.

Друго – да се нароят още повече популистки малки партии, които да ерозират „Възраждане“. Според мен ГЕРБ-СДС ще си запазят връщането на тези 120 хиляди избиратели, които възстановиха.

Разбира се, в никакъв случай не може да очакваме повече от 100 депутати. В момента продължава играта на Гъливер и джуджетата. Имаме един Гъливер, който с един замах може да ги унищожи, но той стои окован и едни малки джудженца подскачат около него и претендират за величието си.

– И времето за кого ще работи?

– За съжаление в момента то работи за ретроградните сили, които се групират около президента. Но то работи и за Борисов. Но няма да е лошо за ГЕРБ-СДС да се опитат да разширят тази коалиция. И с ДБ, и със „Синя България“, които са разумни и умерени десни хора.

Нашият гост
Росен Йорданов е магистър по социална психология от Софийския университет. Бивш зам.-директор на Института по психология в МВР и един от известните специалисти по криминална психология с повече от 20 години практически опит, работа с детектор на лъжата, профилиране и различни криминални разследвания и кризисни преговори. Управляващ съдружник в консултантска компания за управление на човешки ресурси.

Може също да харесате

Are you sure want to unlock this post?
Unlock left : 0
Are you sure want to cancel subscription?
-
00:00
00:00
Update Required Flash plugin
-
00:00
00:00