Корупцията е широко разпространена от векове и остава сериозен проблем в много страни по света, подкопавайки доверието в правителството и възпрепятствайки икономическото развитие. Нека видим кои са най-известните подкупници, които влизат в човешката история, пише Труд бг.
Княз Александър Меншиков
Меншиков се смята за близък съюзник на Петър I, но хората не го харесват и го наричат „най-известният изнудвач“. И има обяснение за това прозвище: Меншиков използва властта си, за да изнудва подкупи от хора, които се стремят да спечелят благоволението му или да избегнат гнева му. Той също така приема пари под масата от чужди държави, които искат да привлекат руската подкрепа.
Един от най-известните случаи на подкуп на Меншиков е свързан със строителството на новата руска столица Санкт Петербург. Князът е назначен за генерал-губернатор на града и отговаря за надзора на строителството, но в същото време използва позицията си, за да приема подкупи от изпълнители и доставчици, в резултат на което цената на строителството рязко се увеличава.
Подкупите на Меншиков стават толкова мащабни и нагли, че предизвикват възмущение сред руското благородство и народа. Той не се срамува да вземе пари дори от дъщерята на императора, Анна, в замяна на императорско благоволение по „молба“ на Меншиков!
Самият Петър I го смята за „крадлива, но вярна“ дясна ръка и затова му позволява да извършва такива зверства. Ерата на Меншиков завършва с идването на власт на Петър II: новото правителство конфискува огромното му състояние, самият Меншиков е заточен в Сибир, където построява църква и проповядва честен живот.
Шарл Морис дьо Талейран-Перигор
Папата отлъчва от църквата бившия свещеник Шарл Морис дьо Талейран-Перигор за революционна дейност. Затова той се насочва към политиката. Чарлз служи при 18 различни режима, включително монархия, република и империя, и е известен със своето остроумие, хитрост и, най-печалното – с подкупите си.
Талейран е смятан за майстор в приемането на пари под масата и използва позицията си за лично обогатяване. Един от най-известните случаи на подкуп включва преговорите по Договора от Люневил през 1801 г.: Талейран получава подкуп от 500 000 франка от австрийското правителство, за да улесни сключването на мирен договор.
Между другото, той предава информация за Наполеон на руския император Александър I. Общо успява да спечели повече от 16 милиона франка, търгувайки с такава информация.
Подкупването на Шарл Морис дьо Талейран-Перигор става толкова мащабно и нагло, че когато корумпираният служител умира, се появява виц: „Талейран е мъртъв? Колко ли му платиха за това?“
Ернст Йохан Бирон
Херцогът на Курландия, като любимец на императрица Анна Йоановна, не харесва Русия и не се интересува от нея – единствените му страсти са подкупите и конете. Той е безразличен към руската държава, но в неговата конюшня има 379 редки колекционерски коне и 393 служители.
Подкупите на Бирон носят много загуби на държавната хазна: той не взема предвид интересите на Русия, изпраща руски полкове в чужди държави безплатно, отваря транзита за британците за безмитна търговия с Изтока и решава държавните дела не в полза на Русия. След смъртта на императрицата той е заточен в Пелим, но е върнат в столицата от Петър III, почитател на германците.
Лю Джин
Лю Джин е помощник на китайския император Джъндзе, който не иска да бъде държавен глава. Той обича тайно да посещава горещите точки на Пекин и по същество прехвърля задълженията си на придворния евнух Лю Джин, който става лицето на корупцията и беззаконието в Китай.
Лю използва властта си, за да натрупа богатство и влияние, като изнудва подкупи от служители и търговци: Джин обича лукса и екстравагантността, построява си луксозен дворец и наема много слуги.
Лю Джин е предаден на императора като заговорник. По време на претърсване у евнуха са открити огромни суми пари, заради които той е екзекутиран и цялото му имущество е конфискувано.
Никола Фуке
Фуке често е отъждествяван с Желязната маска, защото прекарва повече от три години в Бастилията, а преди това е един от най-богатите и влиятелни хора във Франция. Историците обаче отричат тази връзка, но фактът е очевиден.
От раждането си Фуке е облагодетелстван от съдбата: роден в семейството на парламентарен съветник, той скоро получава същата длъжност и благоволението на кардинал Ришельо.
Има успешен брак, след което става интендант на правосъдието и полицията на град Гренобъл. По-късно заема поста началник на финансите на Франция.
Държавните пари отиват за семейни разходи и в един момент суперинтендантът спира напълно да следи средствата – придобива остров Бел-Ил (където строи непревземаема крепост). Луи XIV е недоволен, но не може да направи нищо, тъй като Фуке заема и поста главен прокурор.
В резултат на това Никола е посъветван да предаде позицията си и да представи парите на краля, но през 1661 г. лейтенантът на кралските мускетари д'Артанян арестува корумпирания служител. Процесът завършва с доживотен затвор и конфискация на цялото му имущество.