Представете си че се разхождате по улиците на Сан Франциско през втората половина на 19 век. Пред вас е мъж с военни ботуши, износено синьо палто с позлатени копчета и цилиндър на главата. На колана му виси фалшива сабя, а ръката му стиска дървен бастун.
Той ви гледа с преценяващ поглед, пита откъде сте и предлага да ви купи няколко имперски облигации с добра лихва. Взимате облигациите и забелязвате, че те изобразяват точно този човек, Негово Императорско Величество Императора на Съединените щати и протектор на Мексико Нортън I. Това не е просто шега, а истинска лудост, пише "Труд".
Джошуа Ейбрахам Нортън е роден в Англия, точната дата и място не са известни, но неговата имиграционна карта показва, че е на 2 години, когато пристига в Южна Африка през 1820 г. и живее там следващите 29 години. Баща му се занимава с предприемаческа дейност. По-късно Нортън получава наследство от 40 000 долара и заминава за Америка.
С пачки в джоба
Бъдещият император избира Сан Франциско за свой нов дом. По време на златната треска тук се стичат хора от всички щати и много страни и само за няколко години населението се увеличава повече от 20 пъти. Наличните 40 хиляди долара Джошуа влага в недвижими имоти, защото градът се разраства буквално пред очите му и скоро състоянието на Нортън се увеличава до 200 000 долара.
Тогава предприемачът открива нова перспектива, която обещава още по-големи печалби. Китай е разкъсван от така наречените „опиумни войни“, тъй като е на ръба на глада, страната забранява износа на ориз. Цената му в САЩ веднага скача 8 пъти. Нортън купува целия товар на кораба Glade, който доставя 91 тона ориз на пристанището.
Остава само да разтовари и изпрати стоката до магазините. Скоро обаче в Сан Франциско пристига друг кораб с ориз от Перу. Капитанът съобщава, че още няколко търговски кораби го следват, тази новина сваля цените. През 1858 г. предприемачът се обявява в несъстоятелност и напуска града.
Не е известно дали преди това са забелязани някакви отклонения в поведението на Нортън, но когато се завръща през септември 1859 г., той за първи път се появява в редакциите на най-големите вестници. Мъжът убеждава журналистите, че мнозинството от гражданите подкрепят кандидатурата му за поста император на Съединените щати.
Ето защо трябва да се уведомят представителите на всички щати, че им е наредено да се явят в Сан Франциско на 1 февруари. В музикалната зала на града ще бъдат приети закони, които „ще премахнат всяко зло в страната“.
Комичен герой
Репортерите отказват да публикуват бележката, но слуховете за пристигането на императора се разпространяват и редакторите все пак пускат кратка информация като на шега в едно от ежедневните издания на San Francisco Evening Bulletin. Това е началото на 21-годишното управление на императора, което няма аналог в историята на САЩ. За журналистите е трудно да се конкурират помежду си, придържайки се изключително към хумористична концепция.
Затова някои представят новината като истинска, други я разкрасяват с философски или комични измислици. Много жители на града купуват сутрешната преса само, за да научат новини за императора. Това е вид заместител на хумористичните истории, но тиражите растат и редакциите се хващат за всяко действие или изявление на Нортън, правейки го известен.
В един момент Нортън I забранява Конгреса на САЩ, защото цялата законодателна власт е в неговите ръце и остарялото тяло просто вече не е необходимо. Армията обаче не се подчинява и Конгресът продължава да работи както обикновено. Императорът също така нарежда на градостроителите да свържат Сан Франциско и Оукланд с мост, заплашвайки да уволни всички, ако не се съобразят.
Заповедта е изпълнена, но с една уговорка: мостът е издигнат едва през 1936 г., макар и почти на същото място, посочено от императора.
Нортън I лично обикаля владенията си, проверявайки колко прилежно поданиците му вършат работата си. Когато императорът забелязва, че някой прави добро дело, той веднага получава благородническа титла. Монархът е желан гост навсякъде, хранят го безплатно в ресторантите, а неща, които харесва, получава без пари в магазините.
Стига се до там, че някои предприемачи плащат малки данъци в хазната на императора, а банките се съгласяват да приемат имперски облигации. Три места в театъра винаги са запазени за Нортън и двете му кучета и му е позволено да присъства на събрание на учени мъже в градската академия, където има право да говори.
На 8 януари 1880 г. Император Нортън I пада на улицата и умира. На следващия ден всички вестници излизат с тъжни заглавия на първите страници. Градът се готви да се сбогува с първия и единствен монарх на САЩ. В стаята на Джошуа Нортън, която е платена от градската хазна, са намерени само 5 долара. Сред предметите има няколко шапки, колекция от бастуни и фалшива сабя. Въпреки слуховете, императорът живее честно и умира беден. От момента, в който се „възкачва на трона“, той не се нуждае от пари.
В личния му дневник са открити интересни неща, сред които няколко фалшиви телеграми. Една от тях е от руския император Александър II, който поздравява Нортън за предстоящия му брак с британската кралица Виктория. Друга, от името на френския президент, напротив, предупреждава американския император срещу такъв опасен съюз.
По-късно се оказва, че Джошуа Нортън изпраща писма до кралица Виктория с предложение да се обединят в съюз, за да заздравят връзките между народите. Всички писма обаче остават без отговор.
За погребение, достойно за император, представители на бизнеса в града събират необходимата сума само за ден. Шествието е дълго 3 километра и в него участват над 10 000 души. Всички класи, от бизнесмени и банкери, до просяци и свещеници, показват уважение към покойния император.
