Дипломатическите отношения между България и Румъния, началото на които е поставено през 1879 година, договорът за приятелство, сътрудничество и добросъседство от 1992 година, общата дълга над 600 километра граница, двустранните икономически отношения, съвместната дейност в редица направления правят тези две страни не само съседни, но и имащи обща история, общи традиции и общи думи в български и румънски език.
Като се имат предвид множеството споразумения за съвместна дейност в редица области между България и Румъния през годините, не е учудващо, че тясното взаимодействие между тези две държави естествено е повлияло и на езика и довело до употребата на общи думи в български и румънски език. Кои са най-известните сред тях и коя е страната, повлияла съседната със своята лексика?
Формиране на румънския език
България е страната, оказала влияние върху румънския език, оформил се на след ХVІ в. на разговорна основа. Особено силно е влиянието на среднобългарския език върху обществения и духовен живот във Влашко и Молдова, в областта на държавно-политическия живот и в православната религия.
Във Влашко поне до ХV вek населението било предимно представено от българи, които наложили българския език като официален. И в православната църква във Влашко и Молдова, и в канцелариите се използвал като официален именно среднобългарския език.
По-късно е наложена изкуствена румънизация, като кирилицата, на която се изписвали думите в румънския език, била заместена от латиницата. Известно е, че за влашките войводи майчин език бил народният български, което се потвърждава от съхранените исторически документи и войводски писма.
И среднобългарският, и новобългарският език имат своят значим и ключов принос, влияние за формирането на книжовния език на Румъния, за лексиката на северната ни съседка, както и среднобългарският влияе на терминологията в редица области, сред които и религията.
Общи думи между български и румънски езици
Почти 40 е процентът на общите думи в българския и румънския език (заемки от български в румънски и обратно). Съставляват около 38% от цялата им лексика. Дългосрочното влияние на страната ни и взаимодействието между България и Румъния естествено водят до това осезаемо и силно влияние на българския език върху езика на Румъния.
Румънската културна и писмена традиция през цялото средновековие е с предимно старобългарски произход, като това води до употребата на множество еднакви думи или на думи, които най-малкото имат общ корен.
Така, макар да са българският и румънският езици от различни езикови семейства, те имат удивително голям брой общи думи, звучащи напълно идентично на двата езика. Би било трудно и дори невъзможно да посочим всички думи, които са еднакви на български и румънски език в рамките на една статия, но ще се опитаме да обхванем поне най-популярните, които намират приложение в ежедневната лексика.
Един бърз поглед на основни хранителни продукти ще разкрие едни от най-популярните общи думи между български и румънски, сред които:
шунка – "şuncă“, захар и румънското "zahăr“ и други.
Прави впечатление, че те тези румънски думи са напълно еднакво звучащи на българските, макар да са изписани на латиница, каквато всъщност е приета като азбука в Румъния далеч по-късно.
Сред думите на румънски език, които звучат като българските, са и имена на градове и села, имена, характерни за нашата страна, типични за България, а всъщност разположени далеч навътре в Румъния, не до границата, което поражда редица въпроси и буди недоумение, тъй като не общата граница оказва подобно значимо влияние върху тях.
Сред имената на селища, носещи названия, които сме срещали и у нас, са Grâdişte (Градище) и Tvardița (Твардица). Еднакви на нашите са и част от личните собствени име на румънците, като северните ни съседи често носят типично българските имена Богдан, Богдана, Боян, Драгомир, Калин, Калина, Мирчо, Рада, Сава, Стана, Стойка, Стояна и други. Сред популярните думи, еднакви на български и румънски език, са и:
buza-буза,
colibă-колиба,
abces – абсцес,
abonament – абонамент,
absolvent – абсолвент,
absurd – абсурд,
acordeon – акордеон,
act – акт и др.
