За разлика от популярните езици като английски, немски и френски, които се говорят по целия свят и са официални за множество международни организации, арменският се използва от около 8 милиона души, което го прави значително по-малко разпространен. Въпреки ограниченото му разпространение, в българския език са навлезли думи от арменски, наред с тези от по-известните езици.
История на арменския език
Отроче на древен индоевропейски език, родствен на мъртвите тракийски и дакийски езици, близък като звучене до гръцкия, арменският език е слабо познат не само у нас, но и по света. Историята му обаче е известна – писмената форма, позната като древноарменски, датира от 5 век, изместена от средноарменския през 12-ти век, използван до края на 16 век, преди да бъде заменен от съвременния арменски, който се дели на източноарменски и западноарменски.
В арменските училища у нас се изучава западноарменският. Ключовото тук обаче е, че споменахме училища. Щом в страната ни има арменски училища, то не следва да ни изненадва, че макар да е говорен от малко хора този език е оставил следа и у нас – арменски думи в българския език, които се използват толкова често, че сме ги възприели като свои, без да се замисляме за произхода им и навлизането им в езика ни.
Арменският език е един от живите древни езици и е особено интересен със своята уникална азбука, създадена от св. Месроб Машдоц през 406 г. Тази азбука поставя арменския сред първите езици със собствена писменост. Особено впечатляващи са пунктуационните знаци, като например точката, която в арменския изглежда като нашето двоеточие.
Въпреки своята уникалност и първоначалната си неразбираемост заради специфичната азбука, в българския език могат да се открият арменски думи.
Очаквано, може би, щом има и арменски училища, няма как да не сме попили нещо от тази култура и този език. Очаквано, щом България е приютила десетки хиляди арменци по времето на турския султан Абдул Хамид II, когато се извършвали масови убийства на арменци.
В България арменците, подложени в края на ХIХ в. на тежки изпитания, гонения и избиване, известни като Арменския геноцид, намират дом и подкрепа. Това спасение на арменците от страна на България и последвалото съвместно съжителство с тях неминуемо са оказали влияние върху езика ни в посока навлизане на арменски думи в българския език и употребата им като свои. Сред тези думи, които са малко познати, трудно се откриват, дори да си наложите целенасочено търсене, както и не владеем добре, са:
– чурек – думата е арменска и се използва за назоваване на изкушаващо тестено изделие, което може да бъде както сладко и да напомня за козунака, така и солено. В българския език думата често се използва и като метафора за нещо сладко, нещо приятно, а в арменския се използва с прякото си значение – за козунак.
– дзавар – допускаме, че е възможно да не знаете какво е това, ако сте по-млади, но старите поколения би трябвало да са го хапвали, тъй като се съдържа в много рецепти от кухнята на бившата СССР. Дзаварът е зърнена храна, булгур, намиращ широко приложение в родната кухня.
– мануш – старо българско име, с което днес се назовават шепа хора, но в миналото е било популярно и известно у нас. Носел го е деец на българското националноосвободително движение в Македония и войвода – Мануш войвода. Произходът на името е от арменски език и в превод ще рече “човек“. Въпреки че е от арменски произход, то е прието и в редица култури, сред които е и българската.
