Емил Видев: Най-ценното човешко качество е човещината

Гледам повечето риалити формати. Не заради жълтенията, не заради ниските страсти, които понякога вземат превес. А заради социалната игра. Търся неочакваните обрати, свалянето на маските, раждането на приятелства.

И се чудех какво може да накара толкова можещ, толкова успял човек да отиде на другия край на света и да се подложи на това изпитание.

Та това е Емо Видев – Демона! Един от най-добрите ни каскадьори, уважаван и респектиращ преподавател в Спортната академия

На Острова му казваха Тренера.

Разговаряме за живота, за ценностите, за мисията, която го е мотивирала да приеме предложението да влезе в това риалити.

– Здравей, Емо. Сигурна съм, че много наши читатели са следили изявите ти в “Островът на 100-те гривни” и са ти стискали палци. Да им дадем още малко информация.

– Питай. Ще кажа истината и само истината.

– Две думи, които те описват най-точно?

– О, това е много трудно. Мисля, че съм търпелив. Макар че често избухвам, но когато се налага нещо да се изтърпи, мога да го изтърпя и да съм доста държелив в това отношение. Може би съм твърде прецизен, твърде взискателен.

– Изпитваш ли страх от нещо?

– Големият ми страх е да не загубя чувството си за страх. Защото страхът е защитен рефлекс, природата затова ни е дарила с него. Това е най-силното чувство и много се страхувам да не го загубя.

Страхувам се и да не остана в състояние, в което да съм в тежест на близките си, да виждам какво им причинявам и да не мога да направя нищо

– Имат ли граници човешките възможности?

– Всичко има граници. Винаги има някакъв предел, в който човек може да се пречупи. Смятам, че човешките възможности имат предел – особено физическите. Нормално – това е човешко тяло. И машина да е, и тя в един момент се износва и спира да функционира нормално. За съжаление, в спорта често този предел се прекрачва по незаконен начин.

– Приятелствата или предателствата помниш повече?

– Предателство е много тежка дума. Даже не би трябвало да приемам някои постъпки на хора спрямо мен като предателства, защото те са действали, водени от собствения си интерес. Така че винаги съм ги оправдавал и никога не съм го задържал дълго в себе си. Определено приятелствата са нещо, на което държа много повече. А предателствата ми остават като бегъл спомен.

– Колко пъти трябва да те разочарова приятел, за да изтриеш номера му от телефона?

– Това не е възможно. В телефона си пазя всичко, дори и номерата на приятелите, които не са между живите. И на хората, които са ме разочаровали, не само приятелите. Мисля си, че част от мен ще си отиде, ако ги изтрия.

– Губил ли си някога надежда?

– Никога не съм стигал дотам, че да загубя надежда. Не знам дали човек и до последния си дъх е възможно да загуби надежда. Зависи за какво става въпрос, разбира се. Ако е за нещо материално, което трябва да се постигне, това дори не бих го отчел. Но ако е за нещо сериозно, мисля си, че човек би се надявал до последно.

Докато дишам, се надявам

– Нещо, което те натъжава в живота?

– Лицемерието. То предизвиква у мен не толкова гняв, колкото наистина ме натъжава, защото ме боли и за двете страни – и за лицемера, и за този, пред когото лицемерничат.

– Най-голямото предизвикателство в твоята професия на преподавател?

– Може би това да не губиш вярата си, че има полза от твоята работа. Да не губиш желанието си да работиш. Тази професия е призвание.

Ако не чувстваш призвание към професията, не трябва да я практикуваш

Мисля, че най-важното е да можеш да се отдадеш изцяло на нея, да откриваш непрекъснато нови и нови неща. Независимо че имам 40-годишен стаж, аз продължавам да се наслаждавам на професията си, работя с удоволствие с младите хора. Късат ми се нервите понякога, но това не ме кара да губя ентусиазма си.

– Често говориш за своята мисия. Сподели я.

– Ако става въпрос за мисията, с която влязох в “Островът на 100-те гривни”, тя е свързана със спорта. Целта ми беше да пропагандирам идеята не само моите връстници, а и 35-40-годишните да се грижат за физиката си, за тялото си, което е храм на душата. Защото това е единственият начин човек да се чувства комфортно. Душата ще се чувства комфортно, когато храмът й е разчистен, когато той се чувства здрав, пълноценен. Според мен много хора в днешно време, пенсионирайки се, губят смисъла на живота си и решават, че той вече е приключил, че те не са полезни повече, че не са активни.

А биха могли да бъдат изключително полезни поне още 15-20 години,в които хората да се ползват от техния опит. А и те, ако са достатъчно здрави да бъдат напълно пълноценни, за да изживеят с удоволствие и разум тези години, които би трябвало да им бъдат най-сладките. Това са годините, в които те преустановяват активната си работа и трябва само да се наслаждават на живота.

За съжаление, тука не става въпрос и толкова за средства. Да излезеш сред природата, да се наслаждаваш на изгревите и залезите, да се чувстваш все още физически здрав и комфортно в тялото си, това не е свързано със средства. Това исках да кажа на тези 30-40-годишни хора. Втрещен съм, когато някой на тази възраст ми каже: “Ами аз съм вече износен, чувствам се остарял, уморен”. А той е в най-най-активната си възраст. Да не говорим, че би могъл да бъде такъв и до 70-80 години, стига да се поддържа

Има много хора, които го доказват. Това беше моята цел, влизайки във формата. И се радвам, че ми се обаждат хора, които казват: “Ти промени възгледите ми. Върна ме към живота. Взимам се в ръце и започвам”.

– Жените или мъжете са по-големи интриганти не само на острова?

– Според мен това не зависи от пола. Това е въпрос на възпитание, въпрос на средата, в която живееш. Понякога, без да искаш, можеш да влезеш в някаква интрига. Но повече е въпрос и на характер.

– Ти ли избра професията си, или професията избра теб?

– Аз много исках да свържа живота си с киното. И кандидатствах освен във ВИФ, и в НАТФИЗ и нещата вървяха добре. За съжаление, изпитите съвпаднаха с републиканското първенство по гимнастика. Наложи се да се откажа след 3-ти кръг. Така че явно съдбата е избрала професията ми. Аз останах с надеждата след първи курс да се прехвърля. Не се получи, а след завършването на спортния институт и разпределението се оказа, че съм надхвърлил възрастта за кандидатстване във ВИТИЗ. Явно професията ме избра.

– Кое според теб е най-ценното човешко качество?

– Най-ценното човешко качество е човещината. Да бъдем хора. Това включва всичко. Ако човек е човек, мисля, че няма да има войни. Ще имаме скандали – така сме устроени, ние сме социални животни. Няма начин в тази социална среда да не стигаме до сблъсъци. Но няма да стигаме до никакви изострени ситуации, ако в нас има човещина

– Коя е най-тежката битка, която се е наложило да водиш в живота?

– Ами със себе си. На 2-3 пъти се отказвах от неща, които бяха изключително ценни за мен, в името на други хора. Едното беше киното. Заради киното и ангажиментите ми в академията съм отказвал страшно много неща. И когато бях създал каскадьорската група и бях във върховата си форма като каскадьор.

Поемайки всички сериозни каскади, защото всичко ми се удаваше и всички ме тупаха по гърба, осъзнах, че преча на останалите момчета да израстват, като не им давам възможност да правят сериозни каскади. Или просто ги депресирам, защото наистина бях в много добра форма. Тогава взех решение да се оттегля на по-заден план, за да им дам шанс да се изявят. Това беше много тежко решение, защото знаех, че имам едни още 10 години пред себе си да остана на върха. Всичките ми такива решения са били в полза на други.

– Какво те кара да се усмихнеш сутрин?

– Че Господ ми е дал още един ден. Сутрин като се събудиш и се усетиш жив, че нещо те боли, знаеш, че ти предстои още един ден, знаеш, че ако си в по-напреднала възраст като мен, вече почваш да усещаш тежестта на годините на гърба си. Но знаеш, че благодарение на това, което си правил до момента, като се пораздвижиш малко, скоро няма да има никакъв проблем и всичко ще е наред. Не знам докога ще е така, но според мен всеки един ден е подарък и възможност да се наслаждаваме на живота

Независимо какво ще ни поднесе този ден.

– Семейството ти как приема рисковете на каскадьорската професия?

– Жена ми беше най-добрата каскадьорка. Без да засягам сегашните момичета. И дъщеря ми също започна да се занимава с това. Те много добре осъзнават риска и много добре ме разбират в това отношение. Сигурно се притесняват, но никога не го показват пред мен. На тези години жена ми подхвърля: “Внимавай, пази се”. Но може би защото и тя е минала по същия път, не ми създава проблеми. Пък и аз вече не съм толкова активен каскадьор.

– Ти живееш в хармония със себе си и с околния свят. Как се постига хармония в брака?

– Като се замислих малко по-дълбоко, реших, че причината поне в нашия случай е, че партньорите трябва да си дадат лична свобода. Никой да не се чувства притиснат от това, че трябва да се съобразява с нечии изисквания, дори и на най-близкия си. За съжаление, понякога човек използва семейството като отдушник за огромното напрежение, което натрупва в работата си. И там трябва да се внимава много – да не наказваш близките си заради негативизма, който е натрупан у теб от срещите с другите хора.

– Каква е формулата ти за постигане на “Здрав дух в здраво тяло”?

– Постоянство. Човек разумно да прецени кое е полезно за него. Да не използва рецепти, които са предназначени за конкретен човек или за масата. Всеки трябва да се поинтересува, да експериментира и когато установи какво му върши работа, да се опита да се придържа към него. И то да се придържа упорито.

– Спазваш ли определен хранителен режим?

– Не. Тука съм ужасно калпав. Дори не мога да направя режим на хранене – храня се когато ми се удаде възможност и с каквото ми се удаде възможност. Мисля, че човек трябва да слуша организма си. И, разбира се, да работи с горния етаж. Защото често пъти организмът казва “Яде ми се!”, но всъщност трябва да осъзнаеш, че вече си се нахранил

Но никога не съм броил колко калории поглъщам, колко изразходвам. Ако човек се движи активно и потиска лакомията си, винаги може да бъде в добра форма.

– Колко пъти в седмицата спортуваш?

– Вече не съм така активен. Даже установявам, че не се потя толкова често, както преди. Понякога си мисля “Остаряваш, не си достатъчно активен”. Но като си погледна часовника, установявам, че съм направил десетки хиляди крачки. Моят живот е свързан с работата ми. Дори не осъзнавам каква физическа работа извършвам в рамките на ежедневните ми задължения. Организмът ми се е настроил, психиката ми се е настроила. Сега усещам, че като започна сутрин в 8 и трябва да завърша вечерта в 22 ч., по обяд кръстът ми започва да подсказва, че вече не съм на онези години, че не бива така. Но психиката ми все още налага контрол над тялото и то се подчинява. Поне засега.

– Късно ли е човек от третата възраст да започне да извършва по-активна физическа дейност?

– Никога не е късно. Дори и да има някакъв проблем, човек може да намери форма на физическо занимание, което да му дава възможност да се натовари, за да изхвърля, от една страна, токсините от организма, от друга страна – да се освобождава психически. Защото, вършейки някаква работа, човек се съсредоточава изцяло върху нея и спира да се тормози от мисли, които създават сериозни психически проблеми. Бих казал, че спортът, движението е лечение за всеки един от нас

Ние сме устроени да се движим, не сме устроени да стоим на едно място, да лежим.

– Какъв двигателен режим можеш да препоръчаш на по-възрастните ни читатели, освен да се разхождат?

– Много неща биха могли да правят. Ако са на село, работа има постоянно. Там хората работят и са активни до последния си дъх. Проблемът идва оттам, че много от хората, когато преустановят дейността си, понеже нямат изградени навици за физическо изразходване, се застояват вкъщи пред телевизора или четат вестници и бездействат. А това е убийствено – и за психиката им, и за организма им. Винаги може да се намери нещо, което да върши работа. Дали ще се кара колело, дали ще се ходи на разходки, дали ще се плува… Винаги има дейности, които са според възможностите на отделния човек.

Възрастта е въпрос на отношение

Важно е ти как се чувстваш и дали поддържаш младежкия дух в себе си. Аз и досега се чувствам, както се чувствах на 30 години. Може би малко по-помъдрял или по-оглупял. Ако човек запази младежкия дух в себе си, годините няма да му тежат.

– Готов ли си да водиш “пенсионерски” живот?

– Аз вече съм пенсионер. Бях готов да напусна, защото исках да се върна към киното. Но ме помолиха да остана, докато намерят човек. А можех дори да се стабилизирам финансово. Ето – това също е компромис. Пак за добро. Не мисля, че с пенсионирането нещата при мен много ще се променят. Сигурен съм, че няма да остана да бездействам. Плаша се от това, че мога да остана да бездействам, защото се познавам. Като отидем някъде на почивка, след втория-третия ден усещам, че не мога само да стоя и да чета. Трябва да съм активен.

– Посочи няколко преимущества на старостта пред младостта.

– Смятам, че всеки период от живота може да бъде много, много добър.

Едно от предимствата на старостта е опитът, натрупан през годините

Чудя се на хората, които имат този опит, а не са достатъчно разумни, за да го приложат и да се чувстват комфортно в онази възраст, в която вече разполагат с време. Друго предимство е многото свободно време, с което може да разполагаш и да го запълниш с неща, които могат да бъдат и приятни, и полезни.

– Какво изпита, когато съперниците ти на Острова станаха на крака и дори се просълзиха?

– Бях шокиран, когато ги видях на крака. И не искаха да седнат, докато не ги помолих да го направят. Абсолютно всички. Страшно се развълнувах. Стегна ме за гърлото. Беше изключителен жест на уважение. Истината е, че ме изпратиха много добронамерено. Тръгнах си с пълна душа.

– Нашите читатели са наши връстници. Пожелай им нещо.

– Ще пожелая това, което всеки един българин пожелава на другите – живот и здраве. Но животът има смисъл, ако сме здрави, наистина. А за да сме здрави, трябва да се поддържаме. Здравето е първостепенен фактор и за да го имаме, пожелавам на всички да имат здрав дух, който ще поддържа психиката, която ще може да наложи на тялото да се подчини и да върши действия. Ако имате здраво тяло, това ще е перфектният храм за психиката ви.

Мариана ДОБРЕВА