„Слушайте внимателно! Няма да повтарям“. Всеки знае култовата реплика на Мишел от Съпротивата от британския комедиен сериал „Ало, ало“.
Героинята на Мишел е безкомпромисен лидер, чиито планове често са доста странни и объркани, но превърналият се в „диспечер” по неволя на отношенията между съпротивата и нацистите френски кръчмар Рене е длъжен да ги изпълнява.
Нещо подобно се разиграва в момента и на политическата сцена в България, само че в ролята на Мишел е влязъл обитателят на „Дондуков“ 2 Румен Радев, който от години се опитва да се меси в независимите власти на страната и да ги засипва с „ум и красота“.
Все пак – като родител на поредния „умно-красив“ политически проект на задкулисието „Продължаваме промяната“ (станали печално известни още като партията на „Пуделите и пачките“ заради непреходната си любов към криминалните афери), Радев явно смята, че априори притежава и ум и красота, която може да раздава в несметни количества към нуждаещия се от политическата му компетентност партиен елит в страната.
И затова, подобно на комедийна сцена от „Ало, ало“, Радев може да бъде засечен да се появява подобно на Мишел през разни прозорци и коридорчета и да дава разпореждания към медиите – а през тях – и към всички играчи на политическия терен.
А пък те явно нямат нищо против да влизат в ролята на кръчмаря Рене и някак си се чувстват длъжни да изпълняват указанията на Радев, които видно имат за цел да обслужат единствено неговите персонални интереси – властови и политически.
И затова всички (с изключение на лидера на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, но за него след малко) не смеят да се противопоставят на генерал президента, дори когато последният грубо погазва Конституцията. Независимо дали ще реши да суспендира основния закон страната, като не покани ДПС – Ново начало на консултациите с парламентарните групи и така минира преговорите за съставяне на кабинет с опасността да се сезира Конституционния съд и цялата процедура да започне отначало.
Или пък ще гази независимостта на властите и принципа за ненамеса на президентската институция (която по Конституция е обединител на нацията) в работата на законодателната, изпълнителната и съдебната. За политическите партии всички тези теми явно са табу и не смеят да се опълчат на все по-видимия апетит на Радев да изземе цялата власт в държавата, опитвайки се да я превърне в тоталитарна полу-президентска република, газейки Конституцията.
Само преди ден например Радев си позволи за пореден път да размаха пръст на най-висшата институция в парламентарната ни република – Народното събрание, като обясни, че е готов да забави връчването на първия мандат, но под условие – депутатите да му играят по свирката и да направят удобен бюджет за един бъдещ служебен кабинет (на самия Радев).
А след това реши да се намеси и в работата на Темида като цинично обясни, че дейността на съдебната власт не трябвало да изглежда „избирателна“.
„Въпросът отдавна не е в депутатските имунитети, а в това да има еднакъв подход, да нямаме избирателно правосъдие. Трябва да има еднакъв подход към всички, престъпили закона.
Нарушаването на този принцип неизбежно оставя впечатление за намеса в политическия процес. В България има много дела на трупчета, избирателното правосъдие е проблем. Трябва еднакъв подход, независимо кой в какво партийно и социално положение се намира“, коментира Радев пред журналисти.
Вярно е – избирателният подход е недопустим, когато говорим за институции и Радев е добре да си припомни това правило всеки път, когато реши да прескача или нарушава Конституцията, газейки основните принципи, залегнали в нея. Но явно подобно принципно отношение трудно може да се очаква от човек, който преди 8 години пое пътя си към „Дондуков“ 2 с репликата към тогавашните депутати: „Имате още една седмица“.
А когато тези 7 дни изтекоха, стана ясно, че на политическата сцена у нас е изгрял нов анти-герой – алчен за власт, болезнено амбициозен и лесно залитащ към отдавна отхвърлени и недопустими за всяка една демокрация тоталитарни практики.
„Сте мъже или сте мишки?“. Незабравимата фраза на друг от героите в „Ало, ало“ – забавният италиански капитан по неволя Алберто Берторели всъщност идеално пасва на поведението на настоящия обитател на „Дондуков“ 2.
Казва нещо твърдо, убедено, с назидателен тон, а след няколко дни казва точно обратното, защото водещи при него са само амбицията и личното его, а не дългът към род и държава.
Радев от години се опитва да разбърква пешките на политическата дъска на държавата и никак не понася ходовете му да се окажат грешни. Защото бившият летец всъщност е точно това, което Берторели описваше с думите „Ах, каква голяма грешка…“.
На този фон единственият, който има смелостта, честта и политическата воля да се противопостави на това противоконституционно поведение на русофилския президент, е председателят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. Младият политически лидер е всичко, което Радев не е.
Пеевски е единственият евроатлантически политик, който няма страх да се бори за решаването на различни проблеми – от геополитически през заемането на ясна позиция по теми като войната в Украйна и борбата с руското влияние у нас, мине се през национални въпроси като овладяването на икономически и социални кризи, за да се стигне до решителното разчистване на редиците на ДПС от дерибеи, олигарси и бивши служители на комунистическата ДС.
Пеевски показа, че няма страх да проведе всяка реформа, стига тя да е от полза на хората и 300 000 души дадоха гласа си за него на последните избори.
Затова и Радев, подобно на репликата на Хер Флик от „Ало, ало“ е готов да „закуцука на руския фронт“, за да спаси потъващия си рейтинг и да избяга от амплоато си на герой от треторазряден филм, в който президентската институция е превърната в нещо средно между бар, сейф и щаб квартира на болните амбиции на един генерал.