Всяка година през август на поляните в Жеравна моми казват на своите избраници заветното “Да”. Водеща на фестивала за пореден път беше актрисата Гергана Стоянова, която по-късно беше любезна да даде интервю за читателите на в. “Над 55”.
– Не че нашите читатели не ви познават, но нека започнем с въпроса – коя е Гергана Стоянова?
– Популярността при мен дойде късно. Работех си кротко и озвучавах всичко, което работата ми предлагаше. Водех различни предавания по няколко телевизии. Първото и най-дългогодишно беше “Иначе” по bTV. “Усещане за жена” по ТВ 7 беше ежедневно двучасово предизвикателство и последното – “По-иначе с Гергана” по ТВ Българе, което продължи почти 2 години. Но популярността като че ли дойде с ролята ми на д-р Грънчарова в “Откраднат живот”
Изненадващото за мен обаче е, че повечето хора ме разпознават като Гласа на джипиес програмата на Гугъл за навигацията. (Смее се.)
Родена съм в Бургас, завършила съм ВИТИЗ. Работих в театрите в Перник, Пазарджик, Театър “Барбуков” и “Сълза и смях” в София. Била съм водещ и на други телевизионни и радиопредавания, като “Знаете ли български?”, “Свят за двама”, “Природата в нас”, “Чудото с българина”, “Малки истории”… В един период от живота си бях сценарист и водещ на предаването “Огледала”.
В момента съм председател на Гилдията на актьорите, работещи в дублажа (ГАРД). Работата си, която най-много ценя, е озвучаването на българския текстов синтезатор за незрящи на Българската асоциация за компютърна лингвистика. Компютрите и телефоните на незрящите хора звучат с моя глас.
– А от кога се изявявате като водещ на събора в Жеравна?
– О, от самото му създаване. Фестивалът по своята същност е колективно автентично изживяване, което няма аналог. Създадохме го през 2008 г. по идея на Христо Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Националния фолклорен ансамбъл “Българе”. А раждането на идеята дойде с атрактивната им сватба с фолклорната певица Албена Вескова през 2005 г. в местността “Костина” край с. Рибарица по старинен български обичай, на която младоженците и присъстващите 400 гости бяха с български народни носии.
Това мотивира създателя на “Българе” заедно със сестра си Елена и нейния съпруг Ян Андерсон да предложат фестивала на тогавашния кмет на Жеравна Лъчезар Германов. Бизнесмените Георги Манев и Калин Григоров, както и други съмишленици подкрепиха намеренията да се организира много по-мащабно събитие, което да даде възможност на всеки желаещ поне за 3 дни в годината да облече българска носия и да се откъсне от цивилизацията, като направи скок век и половина назад във времето.
Архитектурният резерват Жеравна беше избран от Христо Димитров за център на фестивала
През 2008 г. сключихме 30-годишен договор с Община Котел за ползване на част от местността “Добромерица” край селото за място на събитието. Фестивалната територия е обособена сред боровата гора на хълма Добромерица. Фестивалът е тридневен (петък, събота и неделя) и се провежда в предпоследния уикенд на месец август, като датите му са подвижни всяка година.
В първите години той не беше много известен, но с течение на времето се утвърди и от година на година участниците и гостите са все повече и повече…
– Според вас кой е по-подходящ за водещ на подобни събития – актьор, музикант/певец или танцьор?
– О, не мисля, че е коректно аз да давам подобни заключения. Факт е, че аз съм основният водещ на фестивала от самото му създаване. Но винаги приветствам разнообразието и ако има кой да подаде едно рамо, ще се радвам. Работата е тежка, защото почти нямам време да седна от откриването на фестивала до последната минута на закриването му.
– На последното издание танцувахте специфични народни танци, като варненски кьочек и добруджански ръченик (б. а. – който е любим на Христо Димитров). Как го постигнахте?
– Аз съм се занимавала с народни танци близо 10 години, така че за мен това не бе проблем. Танцувала съм в бургаски състави. Това беше и част от приемните изпити в Театралната академия. А и впоследствие по време на следването имахме уроци по пеене и танци. И днес е така…
– Бихте ли разказали някоя интересна случка от събора, която се е запечатала в съзнанието ви?
– Много са и са безкрайни. Предполагам, читателите ви са посещавали фестивала и знаят, че там има от всичко по много – народни борби, състезания за сила при мъжете, конкурс за народна носия и пафти за момите и невестите, конкурс за най-атрактивна бебешка носия, надиграване между моми и ергени…
Най-атрактивни за зрителите са спонтанните предложения за брак Всяка година има такива.
– Колко предложения за брак е имало на този фестивал и колко пъти се е чуло заветното ДА?
– За тези 16 години не е имало събор без предложение за брак, няма и отказ от момата. Какво ли не се измисля като претекст – загубени вещи, загубена лична карта… Това с личната карта дори вече не го използваме, че се губи изненадата.
– Малко извън темата, но ще се радвам да коментирате възможностите за хората на изкуството като вас, родени в края на 60-те и 70-те години на миналия век, на които им предстои пенсиониране, поне според държавата… Предполагам знаете, че тази тема е доста деликатна и комплицирана.
– Изобщо не съм се интересувала по тази тема и съм все още некомпетентна. Имам повече от 10 години до пенсионирането, така че ми е рано да мисля по нея.
– От няколко години имате прекрасна кауза за децата на България. Бяхте номинирана за Личност на годината от бургаски сайт по този повод, а миналия месец получихте наградата за добротворчество в София. Защо решихте да отдадете свободното си време за будителска дейност?
– Всъщност отдадох голяма част от работното си време, защото свободно така или иначе нямам. (Смее се.) Това е семинар за самопознание, самообучение, вдъхновение и плануване на мечти с деца от 1-ви до 12-и клас, учителски колективи и граждани на всякаква възраст. Основната ми цел е да се провокират децата да използват своите възможности по най-успешния начин. Да развиват качествата си и всеки ден да научават нещо ново. Чрез споделянето на опита на популярна личност от малкия и големия екран да разберат, че неуспехите са жизненоважни за постигане на поставените цели
Да мечтаят, да си поставят цели, да си правят план как да ги реализират. Бих искала децата да имат стремеж да развиват чувство за отговорност към обществото и ясно да осъзнаят задълженията, които имат, излизайки от сградата на учебното заведение. Да се учат на родолюбие, съпричастност и отговорност към приятели и връстници, родители, възрастни хора и други членове на обществото. Да развиват култура на живот във всички аспекти – здраве, духовност, реализация в обществото на по-късен етап.
Според проведените досега срещи резултатите показват категорично, че мисленето на децата се променя по необратим начин. Започват да се провокират да виждат красивото и да го описват. Да вършат добрини и да се учат да проявяват емпатия всеки ден. Да следват мечтите си и да развиват качествата си. Да не се оставят на инерцията и да се борят за осъществяването на плановете си. Провокацията е толкова силна и внушителна, че поставя сериозни основи за изграждането на успешни и отговорни български личности.
Щастлива съм, че това вдъхновение изпълва дните ми със смисъл. А ако мога да променя нечия съдба в положителна посока – това ще е най-прекрасният подарък за труда ми.
Георги АРГИРОВ
