Георги Черкелов приживе: Не се изненадвам от проявата на лошотия, а от проявата на доброта

от NarodSvoboden

Мъчно ми е за младите, че не са гледали Георги Черкелов. И няма как да разберат, че българското кино и театър са имали един велик актьор, аристократ по душа. И толкова талантлив, че зрителят му се доверяваше и се влюбваше в героя му дори когато трябваше да го мрази. Защото той, героят, беше лош, по-лош, най-лош.

Тогава, когато улиците опустяваха, защото единствената телевизия излъчваше поредния епизод на “На всеки километър”, мнозина искаха да са като бате Сергей или като Митко Бомбата. Но не бяха малко и тези, които се възхищаваха на хладния ум, на гордата осанка на “лошия” Велински. Дори мятаха зарчета като него, без да знаят много-много защо.

И докато Стефан Данаилов и Григор Вачков се къпеха в народната любов, Георги Черкелов осъмваше с нарязани гуми на колата. Той толкова органично беше изградил образа на лошия полицай, че по-първичните зрители не успяваха да направят разлика между актьор и персонаж. След много години имах късмета от време на време да попадам в едно артистично пространство с големия актьор. След всичката “информация” за Черкелов като Дон Жуан в живота, бях неподготвена за срещата с този тих, вглъбен, достолепен мъдрец. Такъв го видях – малко поуморен, предпочитащ да слуша, вместо да бърза да хвърля думите си на вятъра

Създаваше усещането, че е казал всичко и спокойно чака някой да вникне в думите му. И за изкуството, и за политиката, и за живота. С такива хора трябва добре да си помислиш, преди да ангажираш вниманието им с дребнотемие. А по въпросите за изкуството, за киното и театъра той говореше вещо и разпалено. Смяташе, че напоследък няма силни, стойностни филми и постановки. И най-хубавото на фестивалите е това, че на тях се събират оцелелите по Божия воля.

Георги Черкелов никога не се е изкушавал от политиката. Защото помни заръката на баща си да внимава да се занимава с това, което му е на сърце. Дори артист да стане, ако иска! Само не политик!

В интервю за Блиц актьо-рът разказва: “Баща ми беше социалист от ученическите си години. Има резон да наследя идеята. Да, идеята ми харесваше. Преди години в Плевен прочетох в досието си, че съм асоциален тип. Не съм членувал в партия. Имах четири покани за членство в БКП. За последен път през 80-те години ме покани Георги Йорданов. Искали да сменят партийния секретар в Народния театър.

Потърсили мнението на тогавашния директор на театъра Дико Фучеджиев. Той казал: Единствен Черкелов! Попитали го: Той член ли е на партията? Разбира се, казал Фучеджиев. Той не знаеше, че не съм, защото членуваше в партийната организация на писателите”.

Голямата чистка в Народния театър в началото на 90-те помете и Георги Черкелов

След безцеремонното му пенсиониране той се оттегли в село Ъглен и с годините почти забрави за театъра. Казваше, че неговите хора – Георги Георгиев-Гец, Славка Славова, вече ги няма и няма с кого да играе.

Там, на север, южнякът Черкелов живееше тихо и спокойно, общуваше с местните хора, макар да знаеше, че винаги ще си остане един от “чуждите”.

“Големият град ме уморява, напряга ме. Натоварват ме тези, които все се оплакват, изхабяват ме. Искам да се самосъхраня. Да се докосвам до дърветата и тревите, да слушам птиците, да си подрънквам на пианото, да си чета, да мисля за мои си неща. Наричали са ме асоциален тип, нека е така. Намирам, че хората често са много дребнави, това не ми е по вкуса, не е интересно. На село си ми е най-хубаво.”

В началото на “отшелничеството си” новопокръстеният селянин лови риба, чопли в градината

Но постепенно меракът за риболов утихва и хваща въдицата само когато дойдат гости, за разнообразие. С годините и земеделието все по-трудно му се удава – гледа пак някой новодошъл да поработи в градината. Социалните контакти също натежават. И с чувство за хумор цитира думите на свой московски гост: “Причината за дългата младост не се корени нито в храната, нито в пиенето, нито в съня.

Старостта не идва заради всички известни вредни неща, които познаваме. А заради безсмислените социални контакти”. Големият Георги Черкелов твърдеше, че лично се е убедил в това. Особено през последните години. Разбрал е, че безсмисленото дърдорене с хората не носи здраве. Отгоре на всичко хората много лесно започват да се оплакват. Тягостно! Всеки иска да се разтовари. А не мисли, че товари другия. Той самият не обичаше да се оплаква. Особено пред чужди хора. И никога не го е правил – нито като млад, нито след години. Мъдро. И изстрадано. Ето още малко подарена мъдрост.

На въпроса “Как се променя силната любов?” Черкелов отговаря: Силната любов преминава в една приятна неизбежност. Преминава в тайна обич. Когато има основание за това. Когато наистина се срещнат двама души като две планети, като две небесни тела, които си подхождат, а орбитите им си уйдисват. Да няма сблъсъци, да няма катастрофи. Да има търпимост, внимание един към друг. А най-доброто е да има състезание кой повече добри неща да прави за другия

Георги Черкелов никога не е бил близък до властимащите. И това го е спасило от тъжната съдба на разлюбените любимци. И за това е благодарен на баща си – че го е предпазил от тази участ. Нещо, което той не е успял да направи за децата си, въпреки намерението си деликатно да ги отклони от артистичното поприще, решат ли да избират пътя си. След като синът му Иван прави своя избор – да бъде режисьор, се отказва. Преди години съдбата изправя Черкелов пред жестоко изпитание.

Трудно е дори да се напише, а как се преживява смъртта на дете? За секунди светът се срутва и човек се оказва ограбен, опустошен, обезверен. Актьорът се изправя и продължава своята мисия – да дарява хората с таланта, с добротата, с мъдростта си. Но избягва да дава съвети – и в професионален, и в личен план. Има си и сериозно оправдание – актьорите от неговото поколение бяха много натоварени.

Вярваха, че правят хората по-добри. И се надяваха добри хора да подадат ръка, да подкрепят и насърчат техните деца. Това невинаги се случва. В интервю за “Всяка неделя” Черкелов споделя голямата си болка: “Отдавна не се изненадвам от проява на лошотия. Изненадвам се от проява на доброта”.

Макар че повече от 12 години големият актьор е част от трупата на звездния театър и лови риба в небесните реки, ми се иска да си спомняме за него не с тъга, а с благодарност. За това, че ни позволи да бъдем част от неговия земен път – като зрители, като приятели, като познати. Защото всеки, който се докоснеше до таланта и мъдростта на Георги Черкелов, имаше възможност да избира накъде и как да продължи – тъжен, огорчен и озлобен или смирен, вярващ в доброто, окрилен.

Щрихи към биографията

♦ Георги Черкелов е роден на 25 юни 1930 г. в Хасково. Явно киното не е било детската му мечта. Искал да стане зоотехник, лесовъд или нещо, свързано с естествените науки.

♦ След като учи 3 г. право в Софийския университет, решава да завърши ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”. През 1956 г. се дипломира със специалност актьорско майсторство и режисура при професор Моис Бениеш.

♦ Започва кариерата си като артист във Врачанския театър.

♦ Играл е и на сцените на Народния театър за младежта, Сатиричния и Народния театър, Драматично-кукления театър “Иван Радоев” – Плевен, театър “Барбуков”, Нов драматичен театър “Сълза и смях” и др.

♦ През 2010 г. излиза негов сборник с разкази “Разкази и имейли”.

♦ Дебютът му в киното е през 1961 г. в сериала “На всеки километър”. Това е една от най-запомнящите се роли в историята на българското кино.

Подготви Мариана ДОБРЕВА

Може също да харесате

Are you sure want to unlock this post?
Unlock left : 0
Are you sure want to cancel subscription?
-
00:00
00:00
Update Required Flash plugin
-
00:00
00:00