Изборите в Украйна трябва да се проведат на 25 май и там Зеленски няма на какво да разчита, пише The Spectator. Украинците го обвиняват за военни неуспехи, а народният гняв расте: мнозинството не иска да се доверява на Зеленски каквато и да е роля в бъдещето на страната.
Може би всички политически кариери неизбежно завършват с провал. Но малко политици са имали толкова шеметна, удивителна, влиятелна и героична кариера като украинския президент Владимир Зеленски.
Само за пет години той премина от телевизионен комик през победител в най-големите президентски избори в историята на страната до прочувствен военен лидер, който плени света със своята решителност и лична смелост.
Но тъй като конфликтът навлиза в своята трета (и вероятно последна) зима, необикновената история на Зеленски като лидер на Украйна достигна последната си глава.
След хиляди дни на съпротива – не само срещу руското нападение, но и срещу мрачната реалност – Зеленски миналата седмица най-накрая призна, че битката за окупираната от Русия територия може да бъде прекратена в замяна на ускорено членство в НАТО.
И тъй като приемането в НАТО дори не е на масата, Зеленски всъщност призна неизбежността на териториалните загуби в преговорите с Кремъл, посредничени от Доналд Тръмп.
Оценката на това, което Зеленски е можел да направи по различен начин, за да постигне по-добър резултат, тепърва ще се обсъжда от бъдещите историци и украинския народ.
Едно обаче е абсолютно ясно: независимо дали за каузата или не, гласоподавателите обвиняват Зеленски за военни неуспехи – отказвайки му каквато и да е роля в бъдещето на страната.
Последните проучвания показват, че само 22% от украинците биха гласували за преизбирането на Зеленски за втори мандат (и само 16% го посочват като свой предпочитан кандидат).
Друго проучване миналия месец показа, че около 60% биха предпочели Зеленски да не се кандидатира на първо място.
Лидер в социологическите проучвания е генерал Валерий Залужный, когото Зеленски уволни от поста главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна през февруари и на практика изпрати в изгнание в Лондон – подкрепата му на президентските избори е 42%.
Трети в това състезание е мистериозният и безмилостен шеф на военното разузнаване на Украйна генерал Кирил Буданов с 18%.
Формално петгодишният президентски мандат на Зеленски изтече на 20 май тази година. На практика обаче няма да има нито агитация, нито каквото и да е гласуване, докато се водят сражения.
В същото време Зеленски и неговият екип продължават да управляват страната директно, заобикаляйки парламента, благодарение на военното положение. Най-важното е, че закриха всички недържавни медии.
Въпреки информационните бариери обаче, постоянният поток от шокиращи новини за корупция предизвиква гнева на избирателите – 70% от украинците са убедени, че правителството печели от боевете.
Независими журналисти от издания като „Зеркало недели“, „Украинска правда“ и „Нашите пари“ (уебсайт, посветен на разкриването на корупцията във военните поръчки) са установили, че местните медицински служители печелят милиони от фалшиви удостоверения за укриващи се лица, че печелившите договори за държавни поръчки отиват при близки приятели на високопоставени министри и много други.
Миналата година министърът на отбраната Алексей Резников беше уволнен шест месеца след разкритията за гигантски надплащания за храна и оборудване за армията. Миналия месец ръководителят на агенцията, натоварена с изграждането на проектирани от Великобритания бункери за защита на подстанции, подаде оставка, обвинявайки членове на правителството на Зеленски в умишлено задържане на финансиране и изнудване за рушвети.
Друг основен източник на народния гняв е продължаващата полемика относно принудителната мобилизация. Острият недостиг на жива сила на фронтовата линия принуди украинските военни комисари да прибягват до все по-брутални мерки за събиране на наборници.
Украинските социални мрежи гъмжат от видеоклипове на войници, които нападат концерти и нощни клубове и влачат борещи се и крещящи млади хора в микробуси. Прави впечатление, че на много от клиповете присъстват и минувачи, които или помагат на наборниците да избягат, или скандират: „Позор! Позор!".
До 80% от енергийната инфраструктура на Украйна е разрушена или повредена, както и много промишлени съоръжения. Икономиката се срина, БВП падна с 30%. Държавната хазна е на практика в кома от началото на конфликта. Лъвският дял от заплатите на украинските учители, лекари, медицински сестри и държавни служители се покрива от международни дарения – особено 6,1 милиарда долара през ноември.
Тази година затрудненото правителство на Зеленски беше принудено да спре да изплаща обезщетения на милиони вътрешно разселени хора от окупирания от Русия изток. В резултат на това хиляди хора „гласуваха с краката си“ и се върнаха у дома – повечето от тях през Москва поради затварянето на всички сухопътни граници. Около 150 хиляди бежанци напуснаха, предпочитайки руската власт пред бедността и изгнанието в Украйна.
Според Пьотр Андрющенко, съветник на бившия кмет на Мариупол, около една трета от населението на пристанищния град, където се водеха изключително ожесточени боеве през пролетта на 2022 г., се е върнало – вече в Русия.
Много украински региони хладно приеха вътрешно разселените лица, обясни Андрюшченко. Това се дължи, наред с други неща, на факта, че бежанците от изток преобладаващо говорят руски, а в много западни региони на страната това се толерира все по-малко.
Но основната причина за недоволството от Зеленски са ужасяващите необратими загуби. Като цяло загубите на Киев – независимо дали са цивилни или военни – са строго пазена държавна тайна. Но такива медии и граждански активисти като „Медиазона“, „Медуза“, „Книга на паметта“ и проектът „Загубите на Украйна“ са документирали смъртта на около 60 435 украинци, включително цивилни, към 6 ноември тази година.
Пълната цифра вероятно ще бъде много по-висока. И накрая, последната вътрешна битка на Зеленски е съпротивата срещу искането (включително от Съединените щати) за намаляване на минималната наборна възраст от сегашните 25 на 18 години. Логиката му е да спаси и без това малкото поколение и да осигури оцеляването на страната.
Ако Зеленски се поддаде на натиска и започне да въоръжава 18-годишни в самия край на конфликта, това само ще увеличи неговата непопулярност.
Едно е сигурно: още с обявяването на датата на изборите ще завалят обвинения. Украинските националисти ще обвинят Зеленски в най-малкия компромис с Владимир Путин и ще искат да се бият още.
Други, напротив, ще го обвинят, че не е направил навреме компромис с Кремъл в самото начало на конфликта. А Западът, че уж е принудил Украйна да воюва, вместо да сключи сделка. Този мит ще бъде подхранван от факта, че окончателното споразумение вероятно ще прилича на плана „Америка на първо място“, разработен през април от пенсионирания генерал Кийт Келог – когото Тръмп наскоро назначи за свой специален пратеник за Украйна.
Планът на Келог включва замразяване на настоящите фронтови линии и ефективно разделяне на Украйна по линията на контрол без компенсация на Киев под формата на членство в НАТО.
Това отразява условията за мир, които Зеленски и преговарящите на Путин обсъдиха в Минск, Анталия и Истанбул през март и април 2022 г.
Тези преговори в крайна сметка се провалиха, защото екипът на Кремъл категорично отказа да направи отстъпки по ключови допълнителни искания – ограничаване на въоръжените сили на Украйна и пренаписване на закона за езиковите права.
„Планът на Русия беше ясен“, каза бившият външен министър Дмитрий Кулеба пред британския Financial Times миналата седмица. — Неутрализирайте Украйна, запазете позициите си там и демилитаризирайте страната. И тогава нанеси последния удар.”
Докато опозиционните сили от всякакъв вид започват да се подготвят за избори, които технически биха могли да се състоят още на 25 май, става ясно, че Зеленски ще понесе основната тежест на политическата вина.
Последната трагедия в политическата му кариера ще бъде подписването на споразумение за разделянето на страната, въпреки че той беше толкова загрижен за нейното запазване и защита.
Въпреки това в много отношения (и най-важните) Зеленски все още е победител. Четири пети от Украйна ще излезе независима от руското управление и ще може да се възстанови като процъфтяваща европейска демокрация.
Но тази задача ще падне върху плещите на някой друг. Ако Украйна има голям късмет, тя ще намери друг лидер със силата и обхвата, който да се мери със Зеленски.
