Ведро предпразнично настроение цари сред изпълнителите на вокалната група за стари градски песни “Трендафил” в Дома на културата “Искър” в столицата. Наближава Коледа, дамите с радост споделят как ще я посрещнат, кавалерите разказват какво са купили на половинките си у дома. Групата репетира с радост, защото и тази година има изяви по Коледа.
Съставът носи очарованието на отминалите времена. Участва в тв предавания, фестивали и благотворителни инициативи. Сред изпълнителите е тяхната ръководителка, певицата Вяра Аджова. Става дума за едната близначка от прочутия дует “Сестри Аджови”. Другата – Надежда, се пренесе в по-добрия свят.
– Вяра, родени сте с близначката ви в красивия град Самоков. Разкажете за вашите родители!
– Израснахме в многодетно семейство. Три деца са родени преди нас, след години те се гордееха с нашето изкуство. Много се обичахме. Баща ми, Коста Аджов, беше сладкар по професия. Държеше сладкарница “Рила”, много добре разработена. Винаги беше пълно с клиенти. Майка ми, Цвета, помагаше на татко. За жалост, ни едно от децата не наследи професията на баща ни. Имам племенник, Петър, който е собственик на малка сладкарничка на булевард “Искър” в Самоков. Предлага вкусни сладкиши. Син е на брат ми, Петър, покойник вече.
Татко, ако беше жив, щеше да се гордее с момчето, наследило занаята
В нашия дом винаги имаше много сладкиши. Мога да се похваля, че умея да приготвям някои от тях – еклери, тулумби, козуначени кифли, дори торта гараш. Майсторка съм на баклавата.
– Не е било лесно на родителите ви да отгледат пет деца!
– Трудеха се много. Благодарна съм им, защото ни възпитаха добре. Баща ми беше човек с модерно мислене, не ни спря да пеем, напротив, радваше се, че станахме певици. Запяхме в първи клас. Първата ни песен е “Прела баба, прела баба”. Таланта ни откри учителката Тодорка Кьосева. Започнахме да пеем в училищния хор. После дойдоха конкурсите. Най-сериозното изпитание беше приемането ни в Радио София. Бяхме още ученички.
Баща ми не успя да дойде с нас на конкурса, заведе ни наша вуйна. Каза: “Деца, ето това е Радио София”. Тогава се явиха на прослушване много певци. Още докато пеехме, Коста Колев се обърна и ни каза: “Момичета, вие сте приети в програмата на Радио София!”. Ех, че радост! У дома се похвалихме на нашите родители. Татко каза: “Още е рано да пеете”. Но съдбата бе решила друго.
– Имате ли спомени от първите ви изяви?
– Няма да забравя никога един от големите ни концерти в Партийния дом. Акомпанираше ни оркестърът на Коста Колев. Имахме две песни. Зад кулисите много се притеснявахме. Чуваме Коста Колев да разговаря с някого: “Тези деца дали няма да ме провалят?”. Труден момент за нас! Не го провалихме, даже ни бисираха. Пяхме “Айде, легнала е Лиляна” и “Море, много ми я хвалят”.
На първия ред беше нашата майка, тя плачеше от вълнение
Благодарни сме на съдбата, че ни даде сцената.
– През 1963 г. ставате дует на България!
– Това беше също голямо признание за нас. Явно така ни е било писано, да обикаляме и България, и света.
– Музикалната подготовка къде я придобихте?
– Завършихме Музикалната школа в Самоков със специалност акордеон. Преподаваше ни Кокошков, много добър педагог. И двете свирим на акордеон, но предпочитахме да ни акомпанират Борис Карлов, Коста Колев, Мишо Гюров. Сега също има много добри акордеонисти, на които се възхищавам.
Такива ги помни публиката.
– Като две капки вода сте с Надежда. Много сте се обичали. Вярно ли е, че сте се женили в един ден?
– Съдбата има пръст в цялата тая работа. Сестра ми се запозна с бъдещия си мъж, Любо, после – аз с моя, Михаил. Бяха лейтенанти, когато се залюбихме, стигнаха до полковници.. Имахме нормални бракове. Съпрузите ни проявяваха разбиране към изкуството ни, не ни ограничаваха в нищо. Когато пътувахме в непознат край в България, един от двамата идваше с нас, за да ни е по-удобно.
Изкарахме хубави години с тях, те се гордееха с нас. Имаме по една дъщеря. Моята е Евгения, на сестра ми – Илияна. Филоложки са. Илияна работи в културен дом, Евгения завърши руска филология и сега продължава да преподава езика на Пушкин. Дъщерите не станаха певици, нали ние със сестра ми винаги бяхме в първата редица и дори и не помисляхме децата ни да пеят, ако не са много надарени. Не бих допуснала детето ми да пее посредствено, а много колеги го допускат. И на двете съпрузите ни, за съжаление, вече са покойници.
– Били сте неразделни близо 50 години в живота и на сцената. Как се чувствате без Надежда?
– Като птица с едно крило. Това го каза Драго Драганов и аз съм съгласна с него. Вече не мога да летя. Доста колеги искат да пеят с мен, но ние със сестра ми бяхме дует, не бих си позволила да я заменя с други. Надежда си отиде внезапно, никой не го очакваше. Съдба. Трудно се разделят близнаци.
Съветвам онези, които имат близнаци, при никакви обстоятелства да не ги разделят
Само Бог може да го стори.
– Сънувате ли я?
– Много често. И все сме заедно на сцената.
– Какво иска да ви каже?
– Иска просто да се представим добре. Това е и нейното, и моето желание. 50 години творческа кариера никак не са малко. Обиколихме страната, пътувахме в чужбина. Бяхме два пъти на Божи гроб в Израел. То ни беше мечта. Ако ми кажат, тръгни в чужбина, ще предпочета Израел, но там сега е напрегнато. Много ни обичат там, и старите градски песни харесват. Всяка страна има своите красоти.
– Щастлива ли сте с потомството?
– Имам внук, Димитър, който има две дечица – Михаил и Симеон, на 14 и 5 години. Снахата, Магдалена, е добра и грижовна майка. Много ги обичам всичките.
Вкъщи спазваме българските празници, аз се изявявам като майсторка на сладкиши
Племенницата ми, Илияна, ми е голяма слабост. Много я обичам и й давам майчинска обич. Присъства на всички наши семейни празници.
– Старата градска песен си остава ваша любов. Как се чувствате с групата “Трендафил”?
– Отлично. Директорът на Дома на културата, Евгения Михайлова, има много добро отношение към нас. Можем да се похвалим с хубави ангажименти. Гласовете са добри. Радвам се, защото така продължавам да упражнявам професията си. Обожавам старата градска песен. За радост, и млади хора я запяват.
Всеотдайна по време на репетиция
– Как ще празнувате Коледа?
– Отсега се подготвям за Коледа. Моето семейство очаква с нетърпение баклавата и всички други вкусотии за тоя ден. Вярващи сме. Когато ми е най-тежко, ходя на църква. Като сънувам сестра ми, само посещението в църква ме утешава.
– Съвместните ви албуми с Надежда продължават да бъдат търсени от публиката.
– Имаме 8 албума със сестра ми. Пет са смесени – половината с фолклор, другата половина – стари градски песни. Бях неотдавна на сватба на моя племенница и всички очакваха да поздравя хората с нещо. За първи път си позволих да изляза сама на сцената. Бе голямо преживяване. Случи се в ресторант на Боровец. Поздравих младоженците и гостите с народни песни. Нали е сватба.
– Вие имате жива и здрава по-голяма сестра, Елена, нали?
– Седем години е по-голяма от мен. От нея знам старите градски песни. Живее в Самоков. И брат ми живееше в Самоков, в родната ни къща, но той вече е покойник. Имам от него племенници. На личните им празници не пропускат да ме поканят. Живеем задружно.
– Обичате ли Самоков?
– Докато сестра ми беше жива, изпяхме една песен за Самоков, много хубава. Разказва историята на града и завършва с думите: “Самоков е раят на земята”. Записана е, има и видео реализация, може да се гледа по Тв Родина и по самоковския канал. Обичам родния ми град, къщата ни е до боровата гора. Навремето, като започвахме с Надежда, тя беше нашата сцена.
Щрихи към биографията
Вяра и Надежда Аджови са родени на 6 септември 1947 г. в Самоков. Появата им не била очаквана, защото семейството гледало вече 3 гърла у дома. Бащата е запас, майката отива на лекар и разбира, че е бременна. Макар че не са богати, родителите отказват да дадат едната близначка на бездетен чичо. Двете момиченца, родени с 15-минутна разлика, стават любимки в семейството. На 5 годинки запяват в дует. В 9-и клас на гимназия “Константин Фотинов” се явяват на прослушване в радиото. Харесват ги и ги канят за записи. Вяра и Надежда тръгват по фестивали, печелят конкурси. На 16-годишна възраст вече са популярни и извън родния си град с песните “Айде, легнала е Лиляна” и “Море, много ми я хвалят”, хитове в програмата на Радио София. Девойките завършват школа по акордеон. През 1963 г. печелят наградата за дует на България с песента “Мари, Румено”. През 60-те и 70-те години на миналия век близначките са отдадени на народните песни. В началото на 80-те години започват изявите им и като изпълнителки на стари градски песни. Вяра и Надежда са неизменни участнички в телевизионното предаване “На гости на бяло сладко”. През дългата си кариера сестри Аджови изнасят стотици концерти в страната, имат и многобройни гостувания в чужбина – Австрия, Италия, Франция, Либия, Русия. Омъжват се в един и същи ден за лейтенанти – военни инженери. С два месеца разлика се раждат дъщерите им, Евгения и Илияна. Имат издадени осем албума. Надежда си отива неочаквано на 3 юли 2018 г.
Ели КИРЧЕВА
