Александър Вучич е или двойкаджия по история, или се прави на ударен с мокър парцал. „Ако Господ ме попита какво лошо сме направили на българите, няма да знам как да го кажа и обясня“, изповяда се сръбският президент пред белградския вестник „Политика“.
Аз сега ще го информирам какво са ни направили.
Още през Средновековието комшиите декларират, че на Балканите не могат да светят еднакво скиптърите на техните и нашите владетели. Започват войни за завладяване на български територии. Крал Стефан Урош II Милутин например слага ръка на Северозапада. Канонизиран е за светец от Сръбската православна църква.
Неговите мощи сега лежат в нашия катедрален храм „Света Неделя“. Безграмотните чернокапци всяка година „преобличат“ мумията и я разнасят из столицата. Проф. Йордан Иванов пише:
„В тази наша църква без да предполагат, вярващите почитат мощите и целуват ръката на един от най-бележитите авантюристи и сластолюбци не само на Балканския полуостров, а и в Европа. Такова нещо не би могъл да си позволи нито един народ.“
Милутин е педофил, блудствал с петгодишна девойка
В най-ново време комшиите си поискаха кокалите обратно. Започнаха преговори между техни и наши богослови, които затънаха в дебрите на догматиката. През 2013 г. президентът Томислав Николич пристигна на официално посещение. Поклони се пред мощите с надеждата да получи нещо. Сложи в джоба само парцалче от платното, с което ги повиват.
През 1521 г. Сърбия пада под османска власт, през 1812 г. получава автономия. По-късно искат да обявят пълна независимост и ние им помагаме с две български легии. Първата е формирана през 1862 г., втората през 1867 г. В тях са Георги Раковски, Васил Левски, Стефан Караджа, Васил Друмев, Петър Бонев и мнозина други бележити имена.
Сръбските офицери се гаврят с нашите доброволци. „Ядете сръбски хляб!“, натякват им те. След шушу-мушу с чалмите българите са прогонени.
През 1876 г. избухва Сръбско-турската война и ние пак тичаме на помощ. Панайот Хитов, Филип Тотю и Ильо войвода повеждат чети в подкрепа на тяхната армия. Сърбите лъжат, че ще минат границата да ни освободят. Прах в очите на вярващите!
Сърбия не участва в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Освен братушките в нея се сражават украински, румънски и финландски солдати. Ония гледат сеир, дано да няма още една независима държава на Балканите.
През 1885 г. извършваме Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Чакаме да ни нападнат турците, но нож в гърба ни забиват сърбите. Ето как художникът Александър Божинов описва столицата в оня исторически момент:
„По улица „Московска“ откъм източната страна, денонощно вървяха войски – редовна войска, опълченци, доброволци, обози – всичко това бързаше, почти тичаше, да стигне до сръбската граница и да помогне на воюващия наш народ.
На тая улица, тъкмо срещу северната страна на черквата „Св. София“, в една прихлупена къщурка беше дюкянчето на беден обущар-кърпач.
Той цял ден стоеше пред разкривената вратичка на работилницата си, посрещаше минаващите войски и викаше колкото му глас държеше: – Ураа, с венци у Белград! Ураа, крал Милан без уши! И цялата тая върволица въоръжен народ, откъм „Св. София“, та чак до Подуене, подемаше: Урааа! – без да знае кому отговаряше на поздрава.“
Спираме нашественика с командване от капитани, най-високият чин в тогавашната българска армия. Сърбите се сражават с генерали. Влизаме в Пирот, и Белград сме щели да превземем, но се намесва Австро-Унгарската империя.
Най-подлото сръбско изобретение е македонизмът
В края на ХIХ век техният политик Стоян Новакович изготвя доктрината за обезбългаряване и сърбизиране на нашите югозападни предели.
„Тъй като българската идея, както е известно на всички – сочи Новакович, – е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея.
Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма…“
„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, проповядва балканският хитрец.
В Първата световна война воюваме със сърбите. Моят дядо загива на Южния фронт от техен куршум. Ньойският диктат им харизва Западните покрайнини с площ 1545 квадратни километра и чисто българско население. Тогава те вече са Кралство на сърби хървати и словенци. Започва жестока асимилаторска политика, която продължава и днес.
Това е историческата истина, Вучич. Като те попита Господ какво лошо сте направили на българите, правилно да му отговориш.
