Мъжете шизофреници извършват жестоки убийства по-често от жените, страдащи от това заболяване. Това показа проверка на „Телеграф“ след кървавата баня, извършена от психичноболен в злокобното село Сотиря преди няколко дни. Това провокира екипа ни да разбере колко са психичноболните, извършили тежки престъпления, колко са настанени в клиники и има ли пуснати на свобода след лечение.
Капацитет
„Повечето от тези хора са извършили убийства по психотични мотиви, затова ги наричаме общественоопасни деяния, а не престъпления. Те са по-опасни понякога от извършители на убийства, които са предприели целенасочени и планирани действия. При нас в отделението за мъже има малко над 50 пациенти, а жената е една при капацитет от 15 места“, обясни шефът на Държавната психиатрична болница в Ловеч д-р Людмил Тумбев.
Именно там се изпращат най-често убийци и изнасилвачи с психически разстройства.
По чл. 89 от Наказателния кодекс съдът има право да изпраща душевноболни извършители на престъпления във всяка специализирана клиника, но за най-тежките случаи практиката показва, че се въдворяват в Ловеч. На въпрос с какви диагнози са най-често убийците, той отговори: „Най-често са с шизофрения. След това следват психозите в късна възраст, включително и деменция“.
В държавната болница има частна охрана, която не е въоръжена.
„На 21 ноември имахме случай, при който болен посегна на други болни, нарани и колеги от персонала, но няма сериозно пострадали. Това е рискът на професията ни, ние сами сме я избрали“, коментира д-р Тумбев. Той сподели, че също е ставал жертва на жестока агресия от душевноболен преди около 15 г., когато работел в УМБАЛ-Плевен. Пациент го нападнал, ранил го в областта на очите, както и няколко души от персонала.
„Ние не ходим на работа да ни бият, ние си извършваме служебните задължения. Но хората са агресивни и не са виновни за това, това е болест“, допълни той.
Пари
Бившият здравен министър проф. Христо Хинков също заяви, че болните, извършили престъпления, най-често се изпращат в Ловеч. „Там има съдебно-психиатрично отделение, където се изпращат лица, извършили престъпление от общ характер, след проведена съдебнопсихиатрична експертиза и доказано психично разстройство като причина за деянието. Преди години такова отделение (и катедра) имаше в София – болница „Св. Наум“ (4-ти километър), но впоследствие катедрата беше закрита“, заяви.
Той обясни, че е важно да се направи разлика между настаняване на принудително лечение след извършване на престъпление в състояние на невменяемост и задължително лечение по Закона за здравето чл. 155, при което мярката е превантивна – доказано е психично разстройство, което може да доведе до риск за здравето и живота на околните или на самия болен.
Проф. Хинков посочи, че за настаняването на задължително лечение, което е решение на съда, би трябвало да има допълнително финансиране от Министерството на правосъдието. Този въпрос бил поставян в миналото от различни организации и работни групи, но досега е останал без решение. На въпрос може ли да се излекува такъв престъпник, например убил майка си, и да се пусне на свобода, той отговори положително.
Ужас
„Това се случва и немалко такива болни са пуснати на свобода след преодоляване на психозата и изтичане на срока на принудителното лечение, след като им се направи отново съдебно-психиатрична експертиза и съдът постанови освобождаване. Тук е много важно да се уточни от медицинска гледна точка дали става въпрос за психично разстройство (обикновено от шизофренния кръг) или за разстройство на личността (психопатия)“, уточни проф. Хинков.
Грижа
„Телеграф“ потърси за мнение и д-р Цветеслава Гълъбова, директор на психиатричната болница в Курило. При нея има настанени 10 души за принудително лечение. Хора, извършили убийство, са две жени. Изнасилвачи няма. Това са хора, които са по член 89 буква Б от НК.
“Психично болен рядко извършва изнасилване. Най-често са с шизофренни разстройства”, заяви тя. По повод новината, че болницата ще се мести, д-р Гълъбова обясни, че в новата сграда се предвижда този вид пациенти да не бъдат настанявани. “В новата сграда ще има три отделения – остро за мъже, остро за жени, рехабилитационно и дневен център с всякакви дейности по психосоциална рехабилитация. Лично аз се борих с държавата в продължение на 15 години”, заяви тя.
Бивш боксьор нападнал ексшефа на МЗ
„Беше преди около 35 г. Бивш боксьор с диагноза психопатия беше преведен от ловешката психиатрия в мъжкото отделение на болницата в Курило. Казаха, че избил някаква решетка на арест с тялото на милиционер, който починал. Нямаше много информация, а аз бях млад лекар. Една нощ на мое дежурство той се напи, счупи телевизора в мъжкото отделение, разгони всички болни и започна да безчинства.
Сестрата ме извика да се оправям и в един момент останах сам срещу Жоро (мисля, че така се казваше). Спомням си, че зад мен в ъгъла се беше свил друг болен с шизофрения, който започна да го предизвиква. Жоро грабна една лопата от манипулационната и тръгна към болния с намерение да го убие.
Аз застанах между тях и започнах да му се моля като на приятел (използвах терапевтичната връзка, която бях създал с него, защото когато не беше пиян, Жоро се държеше прилично). Помня, че ми каза: „Докторе, махни се! Тоя ще го убия“.
Аз му отвърнах: „Жоро, първо мен и тогава него…“. Не знам откъде се взе у мен тази смелост, но тези неща не се мислят в подобни моменти“, разказа проф. Христо Хинков. „Мисля, че тогава ме спаси авторитетът на бялата престилка и това, че имахме някакъв разговор с този човек отпреди. Накрая той се успокои и се съгласи да му направим мускулно коктейла от успокоителни. След което заспа“, завърши драматичния си разказ бившият министър.
