"Искам да припомня – само преди 4 години той (Румен Радев – б.а.) през зъби изсъска към бившия председател на ДПС: "Коя е вашата родина?". Към днешна дата господин Радев, пренебрегвайки Конституцията и неканейки ДПС за консултации, той отново продължава тази линия на разделение спрямо 300 000 български избирателиq сред които има огромен брой етнически гласове.
Той много бързо е забравил, че с тези гласове той бе избран за президент. И този етнос, част от който съм и аз, е крайно омерзен и обиден. И това отношение на господин Радев ние няма да го забравим”.
Това заяви вчера кметът на Кърджали Ерол Мюмюн в коментар по скандала с елиминирането на ПГ на ДПС-НОВО НАЧАЛО от консултациите за съставяне на правителство.
Изявлението на Мюмюн мина в общия информационен поток, наситен с остри медийни престрелки между основните политически играчи и като че ли не му бе обърнато особено внимание. Дори водещата на “Неделя 150” по БНР не осмисли какво всъщност казва Мюмюн и ни в клин, ни в ръкав започна да го пита за прокуратурата и имунитета на Кирил Петков.
А Мюмюн изрече на глас това, което си мислят винаги огромна част от българските турци, когато някой по някаква причина ги изважда от общия политически и обществен процес у нас.
И това е заради болката от т.нар. Възродителен процес, която е улегнала в съзнанието им вече е станала част от кода на етноса. Няма как да бъде изтрита! Независимо от изтеклите години, независимо от опитите да бъдат неглижирани последиците от това зверство – забрава за това време няма.
Още повече, че мъчениците и техните наследници не получиха възмездие, а държавата не намери сили да се извини за стореното.
Българските турци продължават да живеят с усещането, че който и да е на власт, все ще бъдат приемани като “втора ръка” хора. И че за тях се сещат "отгоре", когато гласовете им трябва да бъдат сложени на политическия кантар.
Точно тази тънка преценка за последиците от едно свое спорно политическо действие президентът Радев не направи, когато реши с лека ръка да зачеркне 300 000 български избиратели, защото не харесва техния лидер. Оставам на страна, че президентът по Конституция няма право да дели партии или политици по личните си усмотрения.
Но когато става въпрос специално за ДПС – това просто е забранено, и от политическа, и от морална, и от човешка гледна точка.
И всички български президенти преди Радев са били водени от това свое деликатно вътрешно чувство и изграден политически такт за внимателно боравене с тази тема.
Прави впечатление, че Радев подхожда по този некоректен и неуважителен начин спрямо ДПС, за да угоди политически на някой друг. И винаги става дума за нарушение на Конституцията! И винаги си позволява този тон по време на консултации, в които трябва да търси и предполага съгласие за съставяне на правителство. Прави го в сградата на президентството, която трябва да е дом на всички българи.
Когато през август 2021-а зададе на Карадайъ парливия въпрос "Коя е Вашата родина-майка?", Радев искаше да постави натясно лидера на ДПС тогава, за да защити Кирил Петков от критиките за канадското му гражданство и прегазването на Конституцията, което му отвори пътя за изпълнителната власт.
Разделителната линия, прокарана грубо от “Дондуков” 2, беше факт. Българските турци приеха въпроса на държавния глава като лична обида, като съмнение за тяхната съпричастност към Родината България, като недоверие, че могат да носят "България в цялото си сърце".
Сега пак, за да угоди на Кирил Петков и ПП-ДБ, Радев на практика стана част от политически акт на разделение. Казва на ДПС-НОВО НАЧАЛО: Вие сте нелегитимни, стойте там в санитарния кордон, не ви искам в президенството. Това е груба, политически непростима грешка! Чл.91 от Конституцията е почти императивен – президентът няма право да елиминира или да дискриминира която и да е парламентарна сила.
Все едно през 1997 година, след краха на Жан Виденов, президентът Петър Стоянов да беше казал – не искам БСП на масата за консултации в КСНС. Отразявала съм тези събития – знам, че дори и не си го е помислял. Или д-р Желев, който дори искаше забрана на БСП, да беше отказвал срещи на Виденов или Луканов. Омразата към политическия противник, втъкана в драматичната история на България се оказа зло, по-опасно и от най-вредната идеология, и само мъдрите управници успяваха да прогледнат за това.
Ерол Мюмюн каза още нещо в неделя по БНР – огромна част от избирателите на ДПС-НОВО НАЧАЛО са били избиратели на Радев. И това е факт. Преди първия тур на президентските избори през 2016 година кандидатът на БСП Румен Радев настойчиво се интересуваше каква интифа за вота ще даде Ахмед Доган на ДПС.
Интифата не само че беше дадена, но активът на ДПС работиха абсолютно съзнателно и безвъзмездно за избирането на Румен Радев. Разбира се, че той никога не призна това. И за “отплата” през 2020 г., след геройския щурм на Христо Иванов на плажа на “Росенец”, нареди да се свали охраната от НСО на Доган.
Досега винаги в кризите на прехода президентите ни са били мостът на съгласието, последната ниша, в която диалогът да роди спасителните решения. И България винаги е била спасявана, макар и с много грешки и компромиси. Никой от предшествениците на Радев не отрече нито партиите, нито парламентаризма. Камо ли пък да посегне по някакъв начин на етнос и религия.
Непростимо е и друго – с акта на дискриминация Радев влезе като страна в политическото противоборство в ДПС. Той няма право на това. Както нямаше право да "отглежда" вътрешната опозиция на Нинова, така няма право да участва и в политическите процеси в ДПС.
"И това отношение на господин Радев ние няма да го забравим”, казва Ерол Мюмюн и не бива да подминаваме с лека ръка думите му, в които прозира болката на етноса.
Е, ще посмее ли сега Радев да отиде в Кърджали?
Валерия Велева
