На 28 декември 1895 година в Париж братята Огюст и Луи Люмиер организират първата кинопрожекция в Европа. Само година по-късно седмото изкуство стъпва и в България.
Дълги години Русе и София спорят за първата кинопрожекция и едва преди няколко години историографът д-р Петър Кърджилов в книгата „Загадките и времената“ разрешава спора. Позовавайки се на софийския печат от декември 1896 година, той доказва, че в салона на софийския хотел „Македония, в началото на декември г-н Мелинсон излъчва представление с кинематограф, наричано тогава „жива фотография“.
Свидетелства
Тезата за първата прожекция в Русе се обосновава на тогавашния местен вестник „Законност“, според който в бирарията на богатия търговец на храни Марин Чолаков, на главната улица „Княжеска”, отбрани русенлии стават зрители на чудото. Георги Кузмич е името на „кинематографиста“.
В рубриката „Вътрешна хроника” на вестника от 27 февруари 1907 г. излиза съобщението за пристигането на „цинематографа“: „В града ни от десетина дена насам е пристигнал един цинематограф, аппарат, който изображава на платно тъй наречената Жива фотография. Аппарата дава възможност да се виждат изображаемите от него картини и сцени в всичката им живост и движения.
Пристигналия цинематограф показва например един движущ се трен, посрещането на цар Николая в Париж, един от парижките площади и т.н. – всичко това толкова живо и естественно, щото се получава пълна иллюзия. Аппарата се помещава в новата къща на г. Марин Чолакова, на площадьта пред бъдещата градска градина. Входа струва 1 лев”.
В Русе и сега е жива легендата как на първата прожекция зрителите в бирарията побягват панически, когато на платното срещу тях се задава тренът (влакът) с руския цар.
По-рано
София обаче изпреварва Русе с два месеца. От дописка на вестник „Мир“ от 11 декември 1896 година е видно, че в кафене „България“, стопанисвано от Стефан Петров, професор Мелинсон излъчва първото в България представление с кинематограф.
Срещу 2 лева зрителите виждат „Голямо представление в 4 действия: Хипнотизирание; Непостижими сеанси по спиритизма; Вокален концерт от Госпожици Мелингсонови, а в заключение на представлението – Киноматограф или жива фотография“.
Тогавашните вестници описват г-н Мелинсон като професор по физика и знаменит хипнотизатор. Спиритичните му и хипнотизаторски сеанси през октомври в „Славянска беседа“, театър „Зора“ и кафене „България“ предизвикват истински фурор всред софиянци.
На 8 декември (ст. стил) в. „Народни права“ пише: „Г-н Мелинсон, известен на столичната публика по своите сеанси върху хипнотизма, в салона на хотел „Македония“ показва на любопитните едно ново изобретение на Едисона.
Известно е, че фигурите на магическия фенер стоят неподвижни. Едисон е направил да се движат и меняват фигурите… Има още: играющи деца, паришкия семеен живот, един англичанин пуши тютюн, дим върви из лулата, налива бира в чашата си, най-после един живописец бързо рисува английската царица, покланя се пред вас и излиза…“
Изследователят д-р Кърджилов се натъква и на данни за първите заснети кадри на българска територия – изображения на пристанището във Варна, направени през лятото на 1896 година: „Пристанището на Варна се вижда цялото; след това пристига един параход и започва да излиза публиката из него в такъво множество, щото струва ви се, че цял мравуняк извира: цилиндраши, турци, дами, коя от коя по хубавици, деца, изобщо секакви екземпляри. След това, дохождат любопитни да гледат парахода.“
Много скоро чуждестранни предприемачи предприемат турнета из най-големите градове на България, носейки със себе си тайнственото техническо чудо, наречено ,“кинематограф“, и кутии с целулоидна лента за него.
Избират места, на които се събират множество хора – хотели, панаири. Чехът Франц Прохазка пътува със сгъваема шатра, която побирала 300 зрители. До Лъвов мост в София Прохазка издига,,Гранд биоскоп“ за излъчване на немите филми. Той въвежда и музика в антракта, докато се сменя лентата.
Модерен театър
Интересът към кинопрожекциите ускорява построяването на първия стационарен киносалон. На 4 декември 1908 г. се открива първият в София и България, наречен е Модерен театър и се намира на днешния булевард „Княгиня Мария-Луиза“ № 26.
Италианецът Карло Вакаро възлага строителството на арх. Димитър Ничев. Първоначалната идея е сградата да бъде за театър-опера. Строежът отнема само няколко месеца – фасадата е със запазени оригинални декоративни елементи в стил Виенски сецесион.
През 1912 година по проект на арх. Ничев е изградена нова фасада, която е сред най-изящните образци на сецесиона у нас. Откриват се филиали на „Модерен театър“ в Одрин, а по-късно и в далечна Александрия, Египет.
Тогавашните вестници свидетелстват: „Вътрешността на театъра е елегантна. Салонът побира 600 стола и на западната страна, срещу сцената, се намират няколко ложи… Плоскостта на партера е наклонена, за да даде възможност на задните столове да се поиздигнат.“
Инвеститорите променят своята концепция и „театърът“ е пригоден за филмови прожекции. С неговото изграждане българската столица е сред първите в Европа, които се сдобиват с киносалон.
След откриването вестник пише: „… Апаратът, който възпроизвежда картините, е усъвършенстван, тъй че всяко трептение в картината е избегнато, което е едно много ценно обстоятелство. Един голям недостатък е гдето антрактите са големи и отегчителни. Към 7,30 ч. на присъстващите бяха поднесени сладки и по чаша вино.“
„Модерен театър“ финансира създаването на първите български хроникални филми. На 5 април 1910 г. е прожектиран филмът „Българската армия“, а по-късно „Столица София“ и „Български селски живот“.
Българан е галант
Въпреки войните през 1914 г. е заснет първият български игрален филм „Българан е галант“, финансиран от „Модерен театър“. Лентата не е запазена до наши дни, но сюжетът му е известен.
Актьорът Васил Гендов в ролята на галантния Българан обикаля из софийските улици в търсене на красиви дами, които да заговори. Така среща главната героиня във филма, изиграна от актрисата Мара Нонинска-Миятева.
Тя решава да даде урок на нахалния младеж. Двамата посещават скъпи магазини и заведения, но дамата моли Българан да заплаща за нейните покупки, под предлог че си е забравила портмонето. В края на разходката двамата срещат съпруга на красивата жена, която казва на мъжа си да освободи „носача“ и да му заплати за труда. Мъжът слага дребна пара в ръката на Българан, който си тръгва обиден.
Премиерата на филма е на 12 януари 1915 г.
В сградата на „Модерен театър“ се помещава и звукозаписната компания „Панавия“, която издава шлагерите на Аспарух Лешников. През 1930 г. в киното за първи път е прожектиран филм със звук.
През 1947 г. киното е преименувано на „Цанко Церковски“, а в края на 1990-те години е върнато името „Модерен театър“. През 1978 г. е обявено за архитектурно-строителен художествен паметник на културата от местно значение. През 2001 г. става частна собственост, а от 2013 г. преустановява дейността си като кино.
